Съдиите от Върховния административен съд е най-добре да седнат и веднъж завинаги да се разберат: може ли един и същи член на Висшия съдебен съвет (ВСС) да участва едновременно и като "обвинител", и като "съдник" в дисциплинарните производства срещу магистрати? Или не може? Защото положението отстрани изглежда така: решава се според зависи – най-често според това кой е наказаният. Примерът, който имаме предвид, са две дела за уволнения, по които съдиите дават на този един-единствен въпрос два коренно различни отговора: едното дело беше срещу вече възстановената на работа съдия Мими Петрова, а второто – срещу уволнения от ВСС прокурор Камен Ситнилски, който все още обжалва уволнението си.
Процедурата пред ВСС е следната: минимум петима членове на съвета трябва да внесат предложение, за да се започне дисциплинарна проверка срещу магистрат. Ако това предложение се приеме, ВСС избира с жребий трима свои членове, които да съберат и анализират доказателствата по случая. След проверката тази "тройка" прави и окончателното предложение: да бъде ли наказан магистратът, или не. Окончателното решение приема на свое заседание целият състав на Висшия съдебен съвет, за когото мнението на "тройките" не е задължително. Имало е случаи предложени за наказания да бъдат внезапно "опрощавани".
Въпросът обаче е друг: доколко ще е безпристрастен един член на ВСС, когато събира доказателствата, ако той самият е бил между тези, които са искали магистратът да бъде наказан. И дали наистина едновременно ще търси доводи както за обвинението, така и в защита на магистрата? Единственият орган, който би могъл да каже като последна инстанция дали участието в дисциплинарните производства на един и същи човек в две качества е законно, или не, е съдът – в случая Върховният административен съд. Между членовете му обаче очевидно няма единно мнение по въпроса.
На 5 февруари 2015 г. по делото на уволнената заради забавените решения по дела съдийка от СГС Мими Петрова петчленен състав на Върховния административен съд се произнесе категорично, че тази практика на ВСС е незаконна. И че не може един и същи член на ВСС да участва в дисциплинарното производство срещу магистрат и на двата етапа: и при изготвяне на предложение за образуването на това производство, и в самото разследване и при установяване на извършеното нарушение. Защото това би довело до съмнения дали членовете на ВСС не са заинтересовани, а и защото самата процедура в този вид не издържа теста за обективна безпристрастност. "Нарушението е съществено и опорочава процедурата пред ВСС до степен на унищожаемост на административния акт, постановен след приключването й. Освен това въпросът за дисциплинарните производства пред Висшия съдебен съвет у нас е разгледан подробно в техническия доклад на Европейската комисия до парламента и Съвета на ЕС през 2014 година. И в него изрично е подчертано, че процедурата, съгласно която членовете на ВСС инициират и едновременно с това се произнасят по дисциплинарни дела, поражда въпроси по отношение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Той изисква разделение между обвинението и отсъждането. Изразени са опасения, че едни и същи членове на ВСС понякога могат да предлагат и да вземат решения за дисциплинарни мерки, което внася сериозни съмнения в безпристрастността на членовете на колективния орган…", пишат съдиите от петчленния състав Андрей Икономов, Марина Михайлова, Илияна Дойчева, Виолета Главинова и Мариета Милева. Друга, по-висша инстанция от тях няма.
Четири месеца по-късно обаче, на 26 юни тази година, по делото на Камен Ситнилски други съдии от същия Върховен административен съд решиха точно обратното: "Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушено право на справедлив процес по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Настоящият съд счита за законосъобразни действията на членовете на ВСС и на самия орган. В решения на различни състави на Върховния административен съд многократно е изразявано становището, че няма законова пречка за участие на член на съвета в няколко качества, в рамките на вътрешните процедури, които са предпоставка за изясняване и формиране на общата воля на колективния орган. Освен това внасянето на предложение за образуване на дисциплинарно производство не означава, че при всички случаи процедурата ще приключи с налагане на наказание. Както преценката на дисциплинарния състав, така и преценката на членовете на ВСС трябва да са мотивирани обективно – съобразно доказателствата: дали има реално извършено нарушение от страна на магистрат, което да предполага налагане на наказание. Поради това участието на Галя Георгиева (б.ред. – един от членовете на ВСС) като вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски – като член на дисциплинарния състав и като член на ВСС при гласуване на оспореното решение, не е съществено процесуално нарушение, обуславящо унищожаемост на решението на ВСС. Освен това самият жалбоподател Камен Ситнилски в заседание на ВСС на 30.05.2013 г., т.е. преди образуване на дисциплинарното производство срещу него, се е присъединил към становището, че предложителите за започване на дисциплинарно производство не бива да бъдат освобождавани от възможността да участват в тричленните състави за разглеждането на това дисциплинарно производство", пишат съдиите Милка Панчева и Румяна Папазова.
Колегата им в състава Николай Гунчев обаче смята точно обратното: "Съществува очевидна несинхронизираност на прилаганата дисциплинарна процедура от Висшия съдебен съвет с утвърдените международни стандарти. Участието на един и същи член на ВСС в дисциплинарното производство и на двата етапа – проверка и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство, а от друга и в дейността по самото разследване и установяване на извършеното нарушение, опорочава дисциплинарната процедура и същата не издържа теста за обективна безпристрастност при упражняване на законоустановените правомощия да търси и реализира дисциплинарната отговорност. Висшият съдебен съвет е длъжен във всеки случай да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на законова забрана за формиране на дисциплинарния състав с участието на вносители на предложението за налагане на наказание. Нарушението на това изискване е съществено и опорочава процедурата пред ВСС до степен на унищожаемост на административния акт, постановен след приключването й", пише Гунчев. Само че го пише в особеното си мнение към решението, с което се потвърждава уволнението на Ситнилски – просто защото Панчева и Папазова съставляват "мнозинството" в тричленния състав.
Любопитното в случая е, че именно тези трима съдии: Панчева, Папазова и Гунчев, са потвърдили като първа инстанция и уволнението на Мими Петрова. И тримата са отхвърлили възраженията й – че процедурата по наказанието й е била опорочена. Решението им обаче (което цитирахме по-горе) е отменено от петчленния състав от 5 февруари тази година. А Гунчев, който е бил докладчик и по делото на Мими Петрова, но по него не е бил на особено мнение, явно се е съобразил със становището на петчленката. За разлика от колежките си.
Оттук нататък колелото отново се завърта към следващите съдии от ВАС, на чиито бюра ще легне "горещият картоф" Ситнилски. Ако друга петчленка се произнесе различно и прецени, че процедурата във ВСС не е порочна, най-вероятно ще се иска тълкувателно решение от ВАС. Защото въпросът никак не е маловажен и засяга всички магистрати, включително и тези във ВАС, които съвсем не са имунизирани срещу дисциплинарни наказания.
А докато не се оформи единно становище по темата, на наказаните магистрати, които си обжалват наказанията, им остава само да се молят и да палят свещи при кой съдия ще се падне делото им. Защото очевидно резултатът може да е всякакъв: според зависи и според човека. (Ама нали с това започнахме?!)
Впрочем – да припомняме ли, че след делата на Ситнилски следват тези на Румяна Ченалова?
Казусът "Ситнилски"
Камен Ситнилски бе отстранен от съвета, след като в медиите очевидно неслучайно бяха пуснати записи на телефонни разговори, провеждани през 2013 г. между прокурори във връзка с провеждането на изборите за членове на ВСС от "прокурорската квота". Прие се, че тези разговори са дискредитирали доверието в съдебната власт, защото сочели за недопустимо "лобиране" за избора на Ситнилски. При гласуването на уволнението му обаче стана грандиозен скандал, защото той бе отстранен от ВСС с 16 гласа, а не със 17 – както според мнозина е трябвало да стане. Последва обжалване пред ВАС. Първоначално тричленният състав на съда прие, че уволнението му е било незаконно именно заради недостатъчния брой гласове, които е събрало предложението. Втората инстанция: петчленен състав на ВАС, обаче отмени това решение и върна делото за ново разглеждане. Като прие, че всъщност и 13 гласа на първо време стигат, защото процедурата е "двуфазна" – първо се установява нарушението, а след това отделно трябва да се гласува и изключването на Ситнилски от съвета.
Така делото попадна при съдиите Милка Панчева, Румяна Папазова и Николай Гунчев. Които в края на юни се произнесоха, че Ситнилски е уволнен напълно законосъобразно. Всъщност това решение е взето с 2:1 гласа, защото самият съдия-докладчик по делото – съдията Гунчев, го е подписал с особено мнение заради несъгласие с колежките си. Следва ново продължение пред нов петчленен състав на ВАС.
