"Едно необходимо зло, или само зло"? С тази дилема пенсионната реформа на Ивайло Калфин трудно прескочи първото четене в парламента. Промените в Кодекса за социално осигуряване "минаха на кантар" с подкрепата на ГЕРБ, Реформаторския блок и половината ДПС. БСП и АБВ гласуваха твърдо "против", а "патриотите" и част от хората на Лютви Местан се оказаха в лагера на въздържалите се. С приетите (засега) текстове започва "плавното" за едни и доста рязко според други увеличение на възрастта за пенсиониране. И за двата пола до 2037 година тя трябва да достигне 65 години в масовата трета категория труд. Стажът за пенсия също няма да остане по-назад – той ще се вдига с по два месеца годишно до кота 40 години за мъжете и 37 години за жените. Така на практика стотици хиляди българи ще се изправят пред дилемата дали да работят на преклонна възраст с памперси, или "да се измъкнат" с мизерна, клоняща към нулева, пенсия.
Работещите в тежките първа и втора категория също не бяха помилвани – те ще излизат в отдих съответно на 55 и 60 години. Шанс за пенсиониране с 10 години по-рано има – само ако работодателят фалира. Полицаи и военни пък загубиха неприкосновеността си и вече ще взимат пенсии при навършени 52 години и 10 месеца, които ще скочат до 55 години. Не на последно място, през 2017-а и 2018-а работещите ще внасят с 1% повече във фонд "Пенсии", което ще доореже и без това най-ниските в Европа доходи. Спорният казус с парите на пенсионните фондове бе решен "по соломоновски". Вноските за втора пенсия, които ще влизат в НОИ, веднъж годишно могат да се връщат към частните осигурители. Но междувременно те ще се съхраняват в Сребърния фонд. Висша осигурителна главоблъсканица със съмнителен ефект.
Очаквано от опозицията обсипаха с критики творението на Калфин. Дора Янкова от БСП отбеляза, че бремето от увеличението на пенсионната възраст ще падне несправедливо върху българската жена, както и върху категорийните и подземни работници. Колежката й Корнелия Нинова изтъкна, че правителството ще използва парите за втори пенсии, за да парадира с фискалната си сила. Бившият социален министър от ДПС Хасан Адемов пък каза, че осигурителната система може да бъде спасена само с инвестиции, по-висока заетост и доходи, а оттам и повече приходи.
Коалиционните партньори видяха повече предимства, отколкото недостатъци в програмата на Калфин. Според лидера на реформаторите Радан Кънев това е компромисен законопроект, който разчупва табутата в пенсионната система и дава възможност за по-добро планиране на държавните финанси. Мариана Тодорова от АБВ допълни, че в законопроекта на вицепремиера се предвижда не само индексация с 40% на новоотпуснатите пенсии, но и на по-старите. Самият министър Калфин отбеляза, че промените в Кодекса за социално осигуряване имат две основни цели – да осигурят увеличаването на пенсиите и устойчивост на доходите, след като работещите излязат от пазара на труда.
"Състоянието на пенсионната система е такова, че не харесва на никого. Доходът на хората е нисък, ресурсът, отпускан от държавата, е голям, а ефектът е малък. Ако демографските характеристики се запазят и не променим нещо, можем да очакваме още по-тежки резултати – още по-голяма зависимост от държавния бюджет и ниски пенсии", аргументира се Калфин. По думите му никой не смята да злоупотребява с вноските за "частната пенсия", тъй като се дава право на избор.
БСП предложи да бъдат замразени възрастта и осигурителният стаж, а максималният осигурителен доход да бъде фиксиран на десет минимални заплати, но идеята бе отхвърлена. Същата участ сполетя и искането на "Атака" за минимална пенсия от 500 лв., която да се актуализира всяка година. "Патриотите" пък не успяха да издействат по-ранно пенсиониране за моряците.
Предстои втори рунд.
