Докато разхайтените гърци продължават да се глезят с отстояването на безкрайните си социални придобивки, държавата ни за пореден път се изгаври с българите, и то с най-бедната част от тях. Последните новини, които нося от Елада, са, че мияч на парна баня и радиотехник отскоро са втора категория труд, а след ранното си пенсиониране получават по-голяма пенсия от заплатата си преди това. Парадоксите нямат край. През това време у нас от 930 хил. души работещи бедни едва 3 хил. успяха да си върнат платения предварително данък десятък за миналата година – по около 400 лв. на калпак. Държавата на грубия фискализъм даде това право, но направи ползването му невъзможно.
Но нека се върнем към началото. Правителството на Орешарски, за да докаже левите си тежнения, прие „десятъкът“, удържан на хора с минимална заплата (тогава 340 лв.), да бъде удържан през 2014-а, но върнат през 2015 година. Тази „игра с публиката“ продължи съвсем насериозно, като парламентът я одобри и реши да бъдат заделени и записани в Закона за държавния бюджет за тази година средствата, необходими за покриването на този разход. Така в бюджета цъфнаха едни 150 млн. лв. социална справедливост и бе направен първи успешен опит да се разклати плоският данък. Защо 150? Те бяха сметнати много лесно през броя на хората, които вземат минималната заплата, умножена по сумата, която им е удържана като данък и после редуцирана с помощта на теорията на вероятностите.
Какво се случи обаче впоследствие? Мъртвородената добрина започна да буди съмнение, когато през пролетта на тази година стана ясно, че за да се възползват от облекчението, най-онеправданите трябва да подадат заедно с годишната си данъчна декларация и специално заявление, с което да поискат да им се върне десятъкът. Това беше не само необяснимо, но и морално укоримо, защото се знае образователно-квалификационното ниво на тези хора, както и фактът, че те нямат никаква представа и опит в общуването с Националната агенция за приходите. А приходната агенция побърза да припомни, че хората с най-ниски заплати обичайно получават детски надбавки, социални помощи и помощи за безработица, ползват минимални лихви по дебитни карти и имат други допълнителни доходи. А това (о, изненада) на практика ги лишава от възможността да си възстановят данъците.
Точно поради тази причина авторите на добрината – депутатите от БСП – внесоха проектозакон, с който да бъде изчистена сторената вече несправедливост. На 27 март тази година лидерът на БСП Михаил Миков поиска Народното събрание да разгледа тълкувателното решение, предложено от социалистите по въпроса, но времето не стигна за него. Според Миков, който явно работеше по друга, по-реалистична методика за броене, става дума за 270 хил. души. Тогава стана ясно, че ако поправките не бъдат гласувани до края на май, когато е крайният срок за възстановяване на сумите за данъчното облекчение, напъните на социалистите ще станат безсмислени.
Финансовият министър Владислав Горанов призна, отговаряйки на въпрос на депутата от "БСП Лява България" Корнелия Нинова, че в бюджета реално има 150 млн. лева. А толкова са и средствата, които трябва да бъдат възстановени. И дойде 30 април 2015 г., когато изтече срокът за подаване на данъчни декларации за миналата година, а с него и този за заявленията за ползване на "добрината". Правителството после намекна, че през тази година много малко хора ще могат да се възползват от предложението на предишните управляващи. Горанов допълни, че се изисква работещите да нямат други доходи извън получените от трудови правоотношения. Но дори получената лихва по разплащателната сметка, по която се получава заплатата, вече е допълнителен доход!!!
Какви са фактите? По данни, които НАП представи единствено на „БАНКЕРЪ“, подалите молби за връщане на авансовия данък са били към 9500 души. Бирниците обаче не пожелаха да кажат официално колко от тях са били одобрени. По наши канали успяхме да разберем, че само около 1/3 са си възстановили платения данък. Ако направим съвсем бегъл опит да сметнем какво прави това, оказва се, че от "придобивката" на Орешарски и Бойко са се облажили не повече от 3000 души, които са „бръкнали“ в бюджета, за да получат общо символичните около 1.2 млн. лева. Т.е. онези 150 млн. лв., които са заделени в хазната за хора от тяхната черга, на практика остават непокътнати.
Това се казва политическа чалга. Ако перифразираме натуралния ретро турбофолк: „150 млн. падат, падат от небето…“
Един нелош буфер (както казват финансистите за пари, които са записани като разход, но няма да бъдат харчени). Тези излишни средства вероятно ще бъдат използвани за пенсионни добавки. А може и за запушване на неподозирани други дупки. Както и за предизборни цели.
