Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Не високите температури, а неясните изнервящи ходове в преговорите между Гърция и кредиторите й мори дилърите и инвеститорите. Много от тях прекъснаха отпуските си, а други няма да ги ползват, докато не стане поне малко ясно какъв курс ще хване гръцкият държавен „кораб“. Дано капитаните му имат ясна представа накъде го водят.
А температурата на пазара се покачи и от смут на китайския пазар, към който все по-често ще поглеждаме. Поредният пропаднал опит на централната банка на поднебесната империя да успокои финансовия пазар успя да доведе до небивала бъркотия. Дори се наложи борсовата търговия да бъде спряна, за да се ограничи спадът на цените на корпоративните книжа. Но те все пак успяха да регистрират загуба от 20 процента.
И на г-н Обама му е черно пред очите, след като му се наложи да свика кризисния щаб – президентската работна група по финансови пазари, за да се справя с кризата, предизвикана от банкрутиралата Пуерто Рико. Все пак става въпрос за 72 млрд. долара, които инвеститорите най-вероятно безвъзвратно ще загубят, ако не се намери приемливо за всички решение.
На пазарните участници им стана пределно ясно, че прогнозите за световен икономически растеж през тази година със сигурност няма да се сбъднат. Ето защо и прогнозите, че Фед ще прибегне към вдигане на лихвите в най-голямата световна икономика още през есента на тази година също ще отидат в графата несбъднати прогнози.
Иран обяви, че след падане на ембаргото ще удвои производството си на нефт, и цените на петрола паднаха. Тази новина доведе и до спад в цената на облигациите, издадени от свързани с нефтопреработвателната промишленост компании и държави.
Лятната жега (но на финансовите пазари) покачи цените на сигурните ценни книжа – тези, издадени от страни като САЩ, Германия, Англия и Австралия, и понижи стойността на дълговите книжа на страни като Перу, Колумбия, Гърция, Румъния и България.
В резултат на несигурността, обхванала пазарите, се увеличиха и подозренията, че ще има и нови жертви на "жегата". В кръга на заподозрените попадна и България. Това е и основната причина да се повишат котировките на CDS (Credit Default Swap), даващи безпристрастната пазарна оценка за вероятността една държава или голяма компания да спре да обслужва плащанията на дълговете си. Само за последните две седмици нивата на 6-месечните и на12-месечните стойности на CDS се повишиха с 30 базисни пункта, достигайки съответно 100 и 115 пункта. С по-скромните 20 базисни пункта нараснаха 7- и 10-годишният CDS – до съответно 225 и 245 пункта.
Това са основните причини цените на нашите облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, да се понижат и доходността им да се увеличи, доказвайки небивал инвеститорски отлив.
С близо 2 евро от стойността си се раздели най-дългосрочната ни емисия с падеж март 2035 г. и достигна дъното от 83.8 евро за 100 номинал и гарантираща рекордно високата до момента доходност от 4.4% на годишна база.
По едно евро загубиха от цената си и облигациите ни с падеж през март 2027 г. и септември 2024 г., за да достигнат съответно 91.4 евро и 98 евро за 100 номинал. Това не са рекордно ниски стойности за тях. Носената от тях доходност в момента е 3.55% и 3.2% на годишна база.
Рекордно ниска е цената и на облигацията ни с падеж през март 2022 година. Те се търгуват при едва 95.9 евро за 100 номинал и гарантират доходност от рекордно високите до момента 2.67% на годишна база.
До почти тригодишно дъно се понижи стойността и на най-краткосрочната ни емисия с падеж след две години. При цена 106.6 евро за 100 номинал тя носи на притежателите си 0.9% годишна доходност.
