Да ползваш климатици срещу глобалното затопляне или срещу юлските жеги е разбираемо. Но да охлаждаш с тях съдебната реформа е жалко и смешно. Тази седмица прокуратурата разпореди на Главна дирекция "Национална полиция" пълна проверка на всички обществени поръчки, обявени от Министерството на правосъдието. Тя пък била част от друга проверка – за престъпления по служба, изразяващи се в сключване на явно неизгодни сделки и безстопанственост в същото ведомство. На пръв поглед – това му е работата на държавното обвинение – да проверява и да разследва. А понятието "обществена поръчка" у нас е равносилно на "кражба". Да, ама дяволът е в детайлите.
Първо, проверката започва след публикация в издание, обслужващо директно едно друго знаково понятие – "Пеевски". Публикацията, чийто автор е нещо като "неизвестен извършител", защото го няма между имената на редакционния екип, е озаглавена "Корупция в Министерството на правосъдието". Не се съмняваме, че я има, както е във всеки край на държавната софра. Но заглавието жълтее. Да беше обаче само заглавието. Оставяме настрана и презумпцията за невиновност, знаейки че престъпникът, си е престъпник дори това никога да не бъде доказано. Но съотношението между заглавието и съдържанието на материала е като между борец по сумо и малолетна гимнастичка. Каквато всъщност може и да няма.
От цялата работа става ясно, че по времето на сегашния правосъден министър Христо Иванов ведомството е сключило с частна фирма договор за сервизно обслужване на климатиците си. Абонаментът възлизал на 981 лв. и 50 ст. месечно, превишавайки този по предишния договор със 131 лв. и 50 стотинки. Публикацията звучи като обвинителен акт, в който са обосновани елементите на престъплението – деяние, умисъл, съставомерност. Законът за обществените поръчки бил заобиколен, като е намалена общата им стойност под прага от 24 000 лв., под който влиза в действие правилото за директно възлагане. За целта срокът на договора бил снижен от три на две години. В резултат бюджетът на правосъдното министерство е ощетен с 5556 лева. Пояснено е, че договорът е подписан от главния секретар Ивелина Николова, назначена от Христо Иванов още в мандата на служебното правителство. Но именно той се водел материално отговорното лице.
От министерството отхвърлиха тези обвинения и обясниха, че макар определената прогнозна стойност да е била в рамките на сумата, позволяваща свободно договаряне, те поканили три дружества след проведено маркетингово проучване. Получили оферти и от трите дружества, след което избрали най-изгодната откъм цена, тъй като такъв критерий бил определен. Изчисленията на месечния абонамент в публикацията пък били изцяло манипулативни, тъй като пропускали редица други параметри на договора – поскъпване на услугата; увеличение на броя на климатиците; ежемесечна профилактика, вместо веднъж на три месеца, както е било по стария договор.
Предлага се сравнение с едногодишния договор за поддръжка на климатиците за 2010 г., когато министър беше сегашният вицепрезидент Маргарита Попова. Той бил на стойност… 33 600 лева. Обаче той не влиза в обхвата на проверката, която очевидно цели да изтърбуши министерството, но само в мандата на Христо Иванов. При това положение ние също ще си позволим да квалифицираме дейността на Софийската градска прокуратура (с шеф Христо Динев) под шапката на Върховната касационна прокуратура (всички с шеф Сотир Цацаров). Но няма да се позоваваме на конкретен състав в Наказателния кодекс, а ще си послужим с метафора. С подобни акции държавното обвинение цели не да охлади жегата в съдебната реформа, а направо да я сложи във фризера.
