Внезапната промяна в оценката на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Владислав Горанов за това достатъчни ли са приходите в бюджета, явно не е случайна. След цяла серия хвалби, че приходите нарастват със силни темпове, тази седмица Борисов заплаши членовете на кабинета си да придружават всяко свое искане за допълнителни средства с оставките си. "Това, което ми докладва финансовият министър, не изглежда никак добре – заложеното в бюджета съкращаване на разходите в министерствата не изпълняват много от вас", заяви Борисов. И призова за затягане на финансовата дисциплина. С дежурната добавка, че разходите за поправяне грешките на "експеримента Орешарски" били повече от приходите.
Почти едновременно с промяната в тона кабинетът пусна за обществено обсъждане и проект за промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, насочени към повишаване на събираемостта на публичните вземания. Към изключенията, при които не се прилага абсолютната десетгодишна давност – при отсрочване и разсрочване на дълга, са прибавени нови: когато е спряно изпълнение на акта, установяващ вземането, или е спряно принудителното изпълнение.
Отпада и ограничителният едногодишен срок, който позволява спиране на действието на давността в случаите на започнало производство по установяване на публично вземане до издаването на акта. Практиката на НАП показва, че при образувано наказателно производство за финансови и данъчни престъпления започналото ревизионно производство срещу разследваното лице се спира до приключване на наказателното, което често продължава повече от година.
Проектът предвижда и отпадане на задължението на публичните взискатели да изпращат покани за доброволно изпълнение. Логиката е, че тази покана не е първият акт, от който длъжниците узнават за това, че дължат публични вземания. Всички актове за установяването им трябва да бъдат връчени и в тях да е определен срок за доброволно изпълнение. В същото време длъжниците пък се крият и избягват връчването на поканата, а тя е задължителна предпоставка да започне на принудителното изпълнение. Данъчните са изчислили, че за последните три години средногодишният процент на връчените покани спрямо издадените за същия период е 64 процента. Резултатът е, че средногодишният размер на просрочените задължения вече е 1.52 млрд. лева.
В същото време се предлага десетократно повишаване на прага (от 30 000 на 300 000 лв.) за задълженията, които не са данъци и задължителни осигурителни вноски и които шефовете на данъчните администрации могат да разсрочват или да отсрочват. При условие, че това е поискано до две години след датата на издаване на разрешението. По този начин режимът за разсрочване и отсрочване на задълженията се либерализира, тъй като сега отстъпки за погасяването на толкова големи суми може да прави само изпълнителният директор на НАП.
Водещата стойност при налагането на обезпечителни мерки върху активи на длъжника ще бъде тяхната застрахователна стойност – когато активът е застрахован. Целта е да се осуети обезпечението с активи, чиято балансова стойност е значително завишена, и обикновено цели спиране на изпълнението. Запазва се обаче правилото за налагането на обезпечителни мерки върху недвижими имоти по данъчната им оценка. Запорът върху дял от търговско дружество пък ще се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът ще се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество. А агенцията ще уведомява търговеца.
Разширяват се възможностите на НАП да завежда искове за прогласяване недействителността на прехвърлителни сделки след натрупани просрочени задължения. Това ще може да става не само въз основа на актове за установяване на публични вземания, а и след подадена декларация, която също е изпълнително основание. Създава се специален ред за действие по отношение на вещи, които длъжниците са изоставили, товарейки администрацията с разходи за съхранението им. Също с цел да се ускорят действията отпада възможността за извършване на контролна оценка на вещите, предмет на изпълнението, чието обжалване бави производството. Вдига се десетократно максималният праг (от 500 на 5000 лв.) на вещите, подлежащи на реализация чрез продажба на постоянно определени места. Всички движими вещи – независимо дали могат да се класифицират като стоки, търгувани на борсите, ще може да се реализират както чрез борсите или тържищата, така и чрез търг.
Предвижда се нов механизъм за борба срещу нагласените търгове, в които подставени лица правят при наддаването различни предложения, след което се отказват от тях в полза на най-ниската оферта. Възможността за изтегляне на депозитите преди определяне на купувач се елиминира, което ще гарантира интереса на участващите в търга към придобиване на вещта – предмет на търга. Давностният срок за търсене на дисциплинарна отговорност от данъчните служители е удвоен от една на две години.
Колко от тези предложения ще бъдат приети не е ясно. Но е сигурно, че практиката ще измисли начин да ги "разколебае".
Докато данъчните и финансовите органи изчистват детайлите в законодателството, съдът тълкува противоречиво основни и привидно ясни разпоредби. В края на миналата седмица Наказателната колегия на Върховния касационен съд образува тълкувателно дело по искане на главния прокурор Сотир Цацаров. В него се поставят въпроси, от които става ясно, че – както в много други случаи, различните съдилища и съдебни състави прилагат ключови текстове в Наказателния кодекс по противоположни начини.
Цацаров пита дали с данъчните престъпления се причинява винаги т. нар. деликт (непозволено увреждане) на държавата. Както и дали държавата се явява пострадалият от тези престъпления по отношение на дължимите и невнесени данъци, които трябва да постъпят в държавния бюджет. Една част от съдилищата приемали, че при извършено данъчно престъпление винаги се причинява имуществена вреда на държавата и следва тя да бъде възмездена. Тези състави допускат и разглеждат в наказателното производство граждански иск, предявен от министъра на финансите, в качеството му на представляващ държавата. Посочено е обаче и решение на ВКС в обратния смисъл – че не във всички случаи данъчното престъпление е деликт и уврежда непозволено държавата.
И друг въпрос на главния прокурор също буди недоумение – кои са субектите на данъчните престъпления? Оказва се, че съдебната практика се колебае между физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – дружество или едноличен търговец и всяко друго физическо лице – пълномощник, търговски представител, счетоводител или др. Разнопосочна била и практиката, свързана с допустимостта на гражданския иск в наказателното производство за данъчни престъпления, когато вече е образувано производство по ДОПК за събиране на държавното вземане, произтичащо от укритите и неплатени задължения. Една част от съдиите приемат, че гражданският иск в подобен случай е винаги допустим. Друга обаче е на мнение, че когато данъчните задължения – предмет на обвинението, са установени с влязъл в сила ревизионен акт, производството за събирането им по реда на ДОПК е пречка за допускане на граждански иск в наказателното производство. Остава само да попитаме дали вече не е време да се образува тълкувателно дело по въпроса що е то престъпление и кой от престъпните състави в НК е наистина престъпен?
