Съборът на Бузлуджа, който БСП провежда всяка година в началото на август, всъщност беше своеобразен старт на похода на левицата към местните избори през октомври. Председателят на 124-годишната партия Михаил Миков обяви, че след историческия срив на последните парламентарни избори БСП е поела курс към „представителна алтернатива на днешното управление“ и тя ще се яви с "гордо вдигната глава" на надпреварата за кметове и общински съветници.
Макар и бавно, БСП излиза от шока, който преживя миналата година след пагубното съвместно управление с ДПС, чието порочно отроче беше правителството на Пламен Орешарски. Вече няколко месеца ръководството й води упорит и твърд курс към олевяване, към идеологизация в противовес на налагания толкова години от Сергей Станишев прагматизъм, при който ляво и дясно се размиха до такава степен, че дори политолозите започнаха да не ги различават и да твърдят, че такива понятия няма. А има само почтени и крадливи политици, кадърни и некадърни, можещи и неможещи.
Лидерът на БСП и обкръжението му обаче доказаха, че идеологията продължава да е жива. Освен това идеологическото олевяване върви в посока на национално-патриотичната ниша.
Социалистите, първо, се обявиха срещу наложените на Русия санкции. И пред събралото се на историческия връх множество Миков повтори тезата си: "България трябва да има своя самостоятелна външна политика, която казва "не" на санкциите срещу Русия, които съсипват ЕС и нанасят щети на България. България трябва да каже на своите управници "не" на компрадорското поведение, а заедно всички български партии да отстояват интересите на страната ни в ЕС."
Втора важна стъпка по пътя на олевяването беше номинацията на социолога проф. Михаил Мирчев за кандидат-кмет на София. Той е потомствен социалист (комунист), от род, принадлежащ към номенклатурата от времето на Тодор Живков, но неопетнен. И днес той използва лява риторика. Очевидно ръководството на партията се надява чрез него да предизвика носталгия по отминалите "спокойни времена" у една част от електората си (за съжаление в напреднала възраст) и да го привлече обратно към Столетницата, както и да събуди фантазията на млади идеалисти.
Все в тази насока бяха и думите на Миков по повод на бригадирското движение, белязало младостта на стотици хиляди привърженици и симпатизанти на партията му и което, по думите му, е важна част както от историята на социализма, така и от българската история. "Организираното бригадирско движение е доказало колко градивни могат да бъдат левите сили", написа той във Фейсбук по повод годишнината от създаването на първата национална бригада – 5 август 1946 година.
"Груповият ентусиазъм и позитивното усещане за принадлежност към едно общество, солидарността и физическото усещане за споделена кауза е точно това, което днес липсва все повече в живота на българите“, сподели още Миков, противопоставяйки тогавашната реалност на днешната действителност на бедност и несправедливост. Според Миков заслуга на целия ни народ е онази България със силна индустрия, развито земеделие, балансирано регионално развитие и здраво в демографско отношение общество, без неграмотност и бедност, със социални придобивки и завоевания, които тогава са били всекидневие, а днес се приемат за популизъм.
Дали тази съзнателно търсена тенденция към олевяване в идеологията и политиката на социалистическата партия ще й донесе успех, или ще я изолира още повече, ще разберем обаче на местните избори. "БСП твърде бавно се съвзема от поражението, което претърпя през миналата година", смята и социологът Юрий Асланов. По думите му в нея вървят процеси на стабилизация, но се съмнява, че времето ще стигне, за да приключат до есента. "По-точно е да се каже, че на БСП й трябва още време да се подготви за активна опозиция, но местните избори привличат вниманието на актива върху други теми. Предполагам, че след изборите ще се усети бърза промяна", е мнението му.
Дали олевяването на БСП ще върне избирателите и ще привлече нови все още не е ясно, но този курс предизвика сериозни катаклизми в самата формация. И те вече не са повърхностни и на личностна основа, както беше противоборството между Станишев и Първанов, което доведе до изключването на втория и напускане на част от членската маса. По думите на социолога Андрей Райчев сега има сериозни политически различия, "скрити зад все още учтиви физиономии, които съвсем скоро ще престанат да са такива". Според него въобще не става дума за заемане на партийни постове и място в йерархията, а за "поемане на националистически курс и на рязък ляв завой, каквато е едната група в БСП, и продължаване на социалдемократическата и проевропейска линия, каквато е другата група". Тя обаче е в по-слаба позиция, особено след оттеглянето на Мая Манолова в институцията на омбудсмана. Така че може да очакваме – ако не скоро, то след време, окончателна и пълна победа на твърдите леви сили. Дано само не е над здравия разум. Ако БСП прекали с експлоатирането на носталгията и връщането в годините на зрелия социализъм, може да деградира и да изпадне от политическата сцена.
