Отдавна свикнахме с мисълта, че проблем № 1 на България е съдебната система, свързана неразривно с корупцията. Да, ама тази седмица кабинетът постави тандема едва на седмо място в одобрен от него официален документ. Министрите гласуваха анализ, описващ пречките за нарастване на инвестициите у нас. Изготвен е в тон с инициативата на Европейската комисия "Инвестиционен план за Европа", която е основен елемент на цялостната евростратегия за насърчаване на заетостта и икономическия растеж. В анализа са посочени и подредени по значимост 10 проблемни области, които отблъскват чуждите инвеститори. И дори да допуснем, че корупцията в съдебната е избутана назад манипулативно, документът е забележителен с откровеността си.
След познатите, но винаги безкрайно печални данни за срива на инвестициите от 4 млрд. евро през 2008 г. до едва 617 млн. евро за първото полугодие на тази година, следва класацията. С челните места са удостоени стари познайници – трудното присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и ваденето на разрешително за строеж. Все неща, които късат нерви и джобове по безподобен начин. Чиновниците те съсипват от срокове, документи и такси, а монополистите искат всичко сам да си направиш и платиш, след което да им го дариш. Проблеми нямат само ромите, които инвестират и ползват където, както, колкото и каквото си искат без особени формалности.
Следват тромавите и несъгласувани между ведомствата и представителите на местната власт административните процедури, които обаче за някои инвеститори по Черноморието са поразително бързи, потайни и съгласувани. До такава степен, че често не можеш изобщо да разбереш кой, как и защо е пуснал в абсолютна тишина устройствен план или проект, обявяващ дюните за блато или свлачище. Класацията продължава с често променящото се законодателство. Ами така си е, непрекъснато го променяме, но видно от мотивите в законопроектите винаги е в полза на инвеститорите. Българският парламент в комплект с изпълнителната власт са просто без конкуренция в това да примамват всестранно чуждия инвеститор, а той все по-рядко да се хваща на примамките.
И стигаме до "липсата на пътища, а там където ги има, те са в лошо състояние". Тук вече се питаме как е допуснал това нещо премиерът Бойко Борисов. Да го бъзнеш на тема пътища и магистрали е като да засегнеш грузинец на чест. Вижте само новия безконтактен пътен възел "Белокопитово", осмян от завистниците в социалните мрежи заради формата и сложността си, довели до оскъпяване и увеличаване на конфликтните точки. Главната пътищарка на републиката Лиляна Павлова се хвърли да брани репутацията на премиера с довода, че възелът е с формата на диамант, а не на брюкселска дантела, както твърдят зложелателите. И извади най-тежкия аргумент – че е проектиран по соцвреме преди повече от 30 години. Та нали Борисов отрони преди време със зареян в миналото поглед: "Опитвам се огрея навсякъде, но не мога да настигна Тодор Живков".
Следващ инвеститорски проблем – намирането на кадри. Няма специалисти в търсени от бизнеса области, професионалното образование отдавна изчезна, но прииждат на талази икономисти, юристи, психолози, мениджъри, публични администратори, маркетолози, докторанти и професори по нещо там си. Такава студентска и преподавателска мания тресе държавата, че никой не смее да излезе насреща й. Завчера стана ясно, че наесен отваря врати и първото частно китайско училище, което ще търси място в кошера от частни школа със солени такси и претенции. Като обучат българчетата в китайските традиции и практики, щели да им отворят пътя към Поднебесната империя, където работната сила е в "недостиг". А документацията за започване на строителство по инвестиционен проект се издавала, казват, в рамките на 24 часа. За 48 час пък инвеститорът получавал списък на необходимите работници и пълно описание на готовата вече инфраструктурата на индустриалните зони.
.В края на класацията са перипетиите със задграничната търговия и плащането на данъци, което с готовност и завидно упорство у нас правят вече само пенсионерите. Какви ти обаче данъци, щом според гласувания от кабинета анализ повече от 2/3 от преките чужди инвестиции били на практика български. Заделените по вездесъщия преход към пазарна икономика милиони минавали през офшорки, най-вече холандски, и се връщали у нас режейки опашката на гущера. Останалите нови инвеститори се ограничавали предимно с кредитна подкрепа и оборотен капитал, запазвайки си възможността за бързо излизане (разбирай – спасяване) от инвестицията. Поне разгадахме загадъчното доскоро превръщане на малка Холандия в най-големия инвеститор у нас.
Особено впечатлаващо със замисъла си е обаче предложеното в анализа решение на изброените проблеми. А то е да се създадат работни групи с определени от Министерския съвет водещи ведомства. И тези работяги да предложат конкретни законодателни и административни мерки до края на годината. Да не се окаже само, че както ползват стари проекти за нови пътни диаманти, така ще препишат списъка с мерките за намаляване на административната тежест, предложен от омразния кабинет "Орешарски".
