До редовното заседание на ФЕД за определяне на паричната политика остава по-малко от месец. То е насрочено за 16-17 септември. Силната икономика на САЩ и коментарите на редица представители на централната банка вещаеха, че именно тази среща ще разчупи леда, сковал целевата лихва отвъд Океана, и ще станем свидетели на първото й вдигане от почти десетилетие насам. Но облаците над наглед предизвестеното решение взеха да се сгъстяват. Публикуваният в сряда протокол от последното заседание на ФЕД, проведено през юли тази година, показа, че банкерите все още не виждат наличие на всички условия за вдигане на основната лихва. Показателят, който все още се изплъзва, е инфлацията. Докато при заетостта нещата изглеждат под контрол след достигането на 5.3% ниво на безработица, това не може да се каже за индекса на потребителските цени. Централната банка на САЩ цели поддържането на средна инфлация около 2.00%, но поскъпването на долара спрямо останалите водещи валути и поевтиняването на горивата правят тази задача все по-трудна. От една страна, имаме високия курс на щатския долар, който прави вносните стоки все по-евтини, а от друга – цената на щатския суров петрол слезе до 40.50 долара за барел. Цената на петрола е най-ниската за последните шест години и низходящият тренд вероятно ще се запази. В основата на подобно твърдение стоят натрупването на все по-големи запаси от суровината, нежеланието на ОПЕК да съкрати производството си, както и вероятността да бъдат отменени санкциите срещу Иран, което в краткосрочен план би довело до нарастване на предлагането с близо 1 млн. барела дневно. Всичко това означава, че на ФЕД ще й бъде трудно да поддържа инфлацията на 2.00 процента. Затова и очакванията за вдигане на лихвата през септември започнаха да избледняват – базирайки се на фючърсите върху федералната лихва, вероятността се изчислява на 34 процента. Две седмици по-рано очакванията бяха далеч по-оптимистични – това ниво бе 55 процента.
На фона на тези тенденции цените на държавните ценни книжа на водещите страни в Еврозоната и щатските трежърита поскъпнаха, а доходността по тях се понижи. Двегодишните облигации на САЩ, които са най-чувствителни към монетарната политика, се търгуваха при доходност от 0.66%, с 6 базисни точки по-ниско от момента преди публикуването на протокола от последното заседание на ФЕД. Доходността по десетгодишните трежърита също се сви, достигайки 2.10% в края на седмицата.
На Стария континент картината не бе по-различна. Котировките по държавния дълг на Германия се оцветиха трайно в зелено. Десетгодишните немски облигации се търгуваха при доходност до падежа от 0.59%, а тези с падеж след пет години отново паднаха под 0.00% и желаещите да притежават подобни книжа трябваше да ги закупят на отрицателна доходност от -0.005%. В периферията на Еврозоната, макар и по-слабо, също усетиха този приятен полъх от Атлантика. Испания пласира на аукцион 1.58 млрд. евро десетгодишни облигации при средна доходност до падеж от 1.917%, с 6 базисни точки по-малко от постигнатото на аналогичен аукцион в началото на месеца.
Николай Ваньов, CFA
Експерт в отдел „FI и деривати“, Инвестбанк АД
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
