Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Преди седмица китайската централна банка изненадващо обезцени разменния курс на юана спрямо щатския долар с 3.2 процента. Тогава много анализатори подцениха този факт и останаха на мнение, че е твърде рано китайската икономическа действителност да влияе върху световните процеси и още по-малко върху щатската и на решенията на Фед за лихвената му политика. Така е, но не съвсем. Защото слабият юан означава по-слабо от очакванията развитие на индустрията в Поднебесната империя. Това ще доведе до по-слабо търсене на полезни изкопаеми и нефт. И наистина цената и на суровините, и на петрола се срина. А по-ниската цена на суровините и материалите ще доведе до намаляване на инфлационния натиск дори ще предизвика дефлация в някои точки на света. Между другото ефектът на домината веднага се усети, защото цената на медта, на цинка и на оловото намаля почти колкото се обезцени и юанът – с около 3 процента. При цените на нефта факторът Иран усили ефекта на китайското домино и му причини обезценка с 6% само в рамките на последната седмица.
Ефектът на китайското домино засегна и цената на акциите, търгувани на световните фондови борси. Индексът Dow Jones се понижи с 2.75% за периода след първата обезценка на юана в началото на предишната седмица. Японските акции слязоха надолу с 3.75%, сочат данните на индекса NIKKEI. Със 6.7% се понижиха китайските книжа. Немският DAX беше засегнат много повече и се срина с цели 9.4 процента.
В противоположна посока пък се насочиха цените на смятаните за сигурни държавни ценни книжа, издадени от държави с отличен кредитен рейтинг. В отбора на отличниците попаднаха австралийските и японските, германските и английските, щатските и канадските ДЦК, които отбелязаха покачване на цените си, т.е. понижаване на носената от тях доходност в резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност. В отбора на губещите се оказаха руските, турските, португалските и южноамериканските държавни облигационни емисии. Явно тази тенденция е характерна за държавите с политическа нестабилност.
Търгуваните на международните финансови пазари български облигационни емисии отново не бяха силно засегнати от турбуленциите там. Цените им отчетоха известно раздвижване, но като цяло се задържаха на нивата си отпреди две седмици. Най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж март 2035 г. отново се продава при 89.2 евро за 100 евро номинал, гарантираща доходност от 3.93% на годишна база. Цената и на другите ни книжа с падеж през март 2027 г. също държи нивото от 95.30 евро за 100 номинал, както и доходността си на 3.11% на годишна база. На цена от 101.25 евро за 100 евро номинал може да се купят ДЦК от излизащата в падеж през септември 2024 г. емисия. Тя осигурява годишна възвръщаемост от 2.79% на годишна база. Цената на по-краткосрочната ни емисия с падеж март 2022 все още гравитира около 99.25 евро за 100 номинал и носи доходност от 2.12% годишно. Най-краткосрочната ни облигация – с падеж през юли 2017 г., също се държа достойно и доходността й остана стабилна на равнището отпреди седмица, или 0.4% годишно.
Вече четвърти месец Министерството на финансите няма да удостои първичния пазар на ДЦК с внимание. На 25 май беше проведен последният аукцион за продажба на държавни книжа. До момента няма обявен емисионен календар за месец септември. Видимо държавните финанси вървят в добра посока, но пък първичната продажба на книжа е жизненонеобходима за поддържането на вторичната търговия с тях. На вторичното тържище сделки се сключват изключително рядко и понякога в няколко поредни дни не се регистрира нито една такава сделка. От това страда ликвидността на пазара и поставя под съмнение реалността на цените при епизодично договаряните контракти.
