Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Не може на цял свят да му е зле, а само на Щатите да им е добре. Не може експортът на най-големия потребител на природни ресурси Китай да се срива и икономиката да се свива и това да не даде отзвук оттатък Океана.
Данните за трудовия пазар на САЩ показаха за пореден път, че икономиките са скачени съдове. Последните данни сочат, че пазарът на труда на най-голямата икономика се представя по-зле от очакваното.
Всъщност тази новина е повече от добра. Добра най-вече защото внесе успокоение на пазарите, че ситуацията и зад Океана не е никак розова. Добра, защото вече никой не вини Фед, че не смее да вдигне лихвите. Всъщност скоро няма да има такава нужда. Добра, защото лихвите със сигурност остават във фризера, а това означава още дълго време фирмите да имат достъп до евтино финансиране. Нещо повече. Вече се заговори за следваща програма на Фед за финансово стимулиране, а защо не и за намаляване на лихвите до минусови стойности.
С една дума, ерата на многото, при това евтини, пари ще продължи. Поради всички тези причини апетитът на инвеститорите към покупката на по-рискови активи се изостри през изминалата седмица. В резултат на което цената на корпоративните книжа се повиши. С близо 900 пункта, или с почти 6%, за последната една седмица се повиши индексът Dow Jones Industrial, отчитащ пулса на щатския капиталов пазар. Със почти същия процент се покачи и немският индекс DAX.
В групата на рискови активи попадат и емитираните на международните финансови пазари държавни облигационни емисии на страните от т. нар. развиващите се пазари. Цените на книжата на Русия, Турция, Южна Африка, Румъния, Унгария, Полша, Словения, Чехия и Словакия се повишиха. Някои с повече, а други с по-малко, но като цяло отбелязаха подем.
И този път българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари не вървяха встрани от общия поток. Цената на най-дългосрочната ни емисия с падеж март 2035 г. се повиши с близо 60 цента и достигна 90.5 евро за 100 номинал, гарантиращи 3.83% годишна възвръщаемост на инвестицията. Със същата стъпка от 60 цента се покачи цената и на другата ни дългосрочна емисия, тази с падеж 2027 година. Тя достигна точно 96 евро за 100 номинал, осигуряваща 3.04% годишна доходност. Тяхната посестрима, емисията с падеж 2024 г., също поскъпна със 60 цента. Покачвайки цената си до 102 евро, тя намали доходността си със 7 базисни пункта до 2.7% годишно. С по-скромните 40 цента по-скъпо вече се търгуват книжата ни с падеж през март 2022 година. Актуалната им цена в момента е 99.55 евро за 100 номинал, гарантираща по-ниската вече 2.07% годишна доходност. Понижи се възвръщаемостта и на инвестициите в най-краткосрочната ни емисия с падеж 2017 година. Сегашното й ниво е 0.37% на годишна база.
Министерството на финансите очаква нарастването на износа да продължава да изпреварва темповете на нарастване на вноса, т.е. подобряването на търговският баланс да доведе и до свиване на търговския дефицит, а защо не и на бюджетния. До момента се отчита увеличена събираемост на данъци и реализиране на излишъци по бюджетната сметка. Ето защо финансовото ведомство може да си позволи да не одобри нито една от постъпилите поръчки за участие в обявен аукцион за продажба на ДЦК, както и да наложат "лятна ваканция" за продажбата на ДЦК.
С интерес се очаква провеждането на обявения за понеделник аукцион за реализирането на 150 млн. лв. номинална стойност на книжа от емисия с падеж февруари 2020 г., т.е. след четири години и четири месеца.
