Много въпроси и временни колебания е предизвикало отначало у председателите на съдилища подписаното през юли споразумение между Висшия съдебен съвет (ВСС) и Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) за събиране на вземанията на системата, научи "Правен свят". Три месеца по-късно обаче нещата постепенно започват да се наместват и дори вече има първи случаи на възложени изпълнителни дела на ЧСИ, например в Русе.
Още преди месеци от камарата предложиха на ВСС частните изпълнители да събират парите от такси, глоби и разноски, в полза на съдебната власт. Повод за това беше информацията, че системата има вземания за над 746 млн. лева, които от години не са събрани от Националната агенция за приходите (НАП). Така на 1 юли съветът и КЧСИ подписаха споразумение, с което "обединяват усилията си за осъществяване на съвместен проект за повишаване на събираемостта на публичните държавни вземания в полза на съдебната власт".
То беше разпратено на всички председатели на съдилища, на които ВСС отправи препоръки да възлагат на ЧСИ изпълнението по служебно издадените изпълнителни листове в полза на държавата. Споразумението, макар и общо, опитва да отговори на всички въпроси, които може да възникнат по прилагането му.
След края на съдебната ваканция, когато на практика много от съдилищата са получили копия от документа, обаче започнаха да възникват нови и нови питания на магистратите за това как точно трябва да се случат нещата. И така вече повече от три месеца след подписването на споразумението случаите на възложено събиране на вземания на съда от ЧСИ остават единични. Някои членове на ВСС дори предлагат да обърнат внимание на административните ръководители да бъдат по-активни при възлагането на ЧСИ.
Проверка сред столичните съдилища установи, че всички са готови да възложат изпълнителни дела на ЧСИ. Като уточняват, че ще го правят за новите вземания, защото вече натрупаните изпълнителни листове отдавна са в НАП. Но и нововъзникналите се очаква да са доста големи – само Софийският районен съд всяка година има да получава средно по 1 млн. лв. от глоби, такси и разноски. Другаде – например в Пловдив и във Варна, съдилищата са решили да се съберат на общи събрания, за да решат как да процедират.
Всички обаче са с надеждата за бързи резултати и доста по-ефективно събиране на парите на системата, която от години е оставена с бюджет на ръба на "оцеляването" и се нуждае от приходите си. Може би най-големият проблем, който поставят почти всички председатели на съдилища, е как ще става разпределението на изпълнителните дела на отделните ЧСИ.
От 164 частни изпълнители общо 89 са заявили желание да събират вземанията на съдебната власт. Именно между тях съдилищата, спазвайки съответния район на действие, трябва да избират на кого да възложат делата. Споразумението указва на председателите, че разпределението се извършва поравно при сравнително еднакъв материален интерес. "При значителна разлика в материалния интерес, съответният ръководител възлага делата така, че да има съизмеримост между сумарните интереси възложени на всеки ЧСИ на годишна база", предвижда документът. И дали заради сравнително пресните скандали със случайното разпределение на делата, или поради други причини, председателите на съдилища в големите градове и най-вече в столицата, започнаха да се чудят как на практика да определят кой изпълнителен лист при кой ЧСИ да отиде.
"Правен свят" научи, че някои дори са предлагали да бъде обявена обществена поръчка. Други са настоявали Камарата на частните съдебни изпълнители да разпределя делата. Някои обаче излязоха с идея в употреба да влезе системата за случайно разпределение на делата "Лоу чойс", която вече не се ползва за това, но софтуерът е наличен в почти всички съдилища.
"Камарата не може да бъде посредник, защото вземанията са на съответния публичен взискател и тя няма никакви права по който и да е закон да определя към кого да насочи този взискател вземането си за събиране", обясни председателят на КЧСИ Георги Дичев пред "Правен свят". Той посочи, че използването на "Лоу чойс" е едно практически добро решение, защото софтуерът ще разпределя делата на случаен принцип.
За опасенията на шефовете на съдилища, че може да бъдат упрекнати, че работят в полза на даден частен изпълнител, потвърди и председателката на правната комисия на ВСС Юлиана Колева. "Дали сме свобода на административните ръководители, ако искат, нека използват системата за случайно разпределение", каза тя.
Кой е взискателят, кой плаща таксите, къде отиват парите
"При образуване на всяко изпълнително дело за събиране на публични вземания, органите на съдебната власт не заплащат такси и разноски по глава 7 от ЗЧСИ. Таксите и разноските по изпълнението се събират от длъжника съгласно §2ДР ДОПК във вр. с чл.79 ал. 2 ГПК и чл. 240 ДОПК", гласи споразумението. Или накратко – съдебната власт няма да внася авансови такси на ЧСИ, а при успешно изпълнение, те ще ги вземат от длъжника.
Оказва се, че и добрата новина, че събирането ще е "без пари", е предизвикала доста съмнения у магистратите, които изразяват опасения, че частните изпълнители искат да печелят на гърба на системата.
"Съгласно споразумението съдилищата не заплащат авансови такси на ЧСИ по обясними причини – такива просто не са предвидени в бюджета на съдебната система. И по ГПК, и по ДОПК разноските ще бъдат събирани от длъжниците", разясни за пореден път Георги Дичев. И отговори на упреците, че колегите му са останали без хляб и затова са се съгласили да събират вземанията на съдебната власт. "Много "хляб" тук просто няма. Ако говорим за вече натрупаните стари вземания, повечето са погасени по давност или са на практика несъбираеми, поради липса на имущество на длъжника. За новите не може да се направи прогноза. Но когато няма авансово заплащане на разноските по делата, значи, че ЧСИ ще поемат разходите в случаите, в които сумите са несъбираеми, т.е. изпълнението ще остане за тяхна сметка. И ще опитат да компенсират от приходите по другите дела. Не го правим толкова с финансови мотиви, виждаме, че има проблем и предложихме на добра воля да помогнем", заяви той.
По думите на Дичев няма нищо по-естествено от това съдебните изпълнители да събират вземанията на съда. "Ние събираме вземания на доста държавни институции и на стотици общини. Следим много внимателно какво се случва в общините и се вижда, че приходите им са се повишили значително, след като са започнали да работят с ЧСИ. Не само от гледна точка на събраното, а има и превантивен ефект – много хора предпочитат да си платят, а не да чакат общината да ги подгони с ЧСИ", обясни той. Шефът на КЧСИ обясни, че сега камарата води разговори частни изпълнители да събират вземанията на КАТ. "Този превантивен ефект от възлагането, специално за глобите на КАТ, може и да спаси човешки живот, ако променим мисленето поне на един джигит, пак ще има смисъл", заяви Дичев.
Важен проблем, който са поставили съдиите и който ВСС е опитал да разреши с указания, е в изпълнителните листове като кредитор да се посочва изрично конкретният съд, в чиято полза е вземането, а да няма такива издадени в полза на държавата или съдебната власт. Така ще е ясно кой е взискателят по изпълнителното дело. А след това, при успешно изпълнение, парите ще бъдат преведени по сметката на същия съд. Някои съдилища дори са решили да отворят отделна сметка за постъпления от ЧСИ, така ще има по-голяма отчетност и яснота доколко е ефективно събирането на вземанията.
Какво става със старите вземания и с държавните съдебни изпълнители
Всичко това обаче се отнася до новите суми, които има да получава съдебната власт, а изпълнителните листове по "старите" вече отдавна са изпратени на НАП. Именно по тях са натрупани десетки милиони.
ВСС още няма решение какво да се случи с тях. "Коментираме възможността НАП да изпрати изпълнителните листове на ЧСИ", обясни Юлиана Колева. Тя посочи, че вече се е случвало от приходната агенция да затрупат даден съд с кашони с изпълнителни листове, без никаква информация дали по тях въобще е работено. Сега ВСС не иска да допусне подобно нещо. "Освен това на места има добра координация между съда и НАП и се опасяваме, че ако поискаме връщане на изпълнителните листове, ще развалим тези добри връзка", посочи Колева.
Другият въпрос, който се постави след сключването на споразумението между КЧСИ и съдебния съвет, е свързан с отсъствието на държавните съдебни изпълнители от процеса по събирането на парите на системата. То не е случайно и се дължи на текст от Закона за съдебната власт. Чл. 264 ал. 2 от него предвижда, че "държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания, а държавата може да им възлага и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон". В никой закон обаче не е предвидено, че те могат да поемат изпълнението за суми, дължими на съдебната власт.
Председателката на Бургаския апелативен съд Деница Вълкова коментира пред "Правен свят", че приветства споразумението между ВСС и частните изпълнители, но те трябва да са само един от вариантите за избор на орган по изпълнението. "Първият, разбира се, трябва да е НАП, защото става дума за публични вземания, но след като стигнахме до там някой глобен за 1000 лв. да се спотайва и в продължение на 5 години докато изтече давността никой да не го търси, трябва да има алтернативи. Това е глобален проблем за правораздаването и неговия авторитет", заяви Вълкова. Тя припомни, че през 2012 г., когато беше зам.-министър на правосъдието, беше предложена промяна в чл. 264 ЗСВ, която да позволи на държавните изпълнители да събират вземанията на съдебната власт. "Представете си колко от сумите, дължими на системата, вече щяха да са събрани", каза Вълкова, която отново е поставила въпроса за ДСИ пред ВСС.
"Държавните съдебни изпълнители са най-достъпният орган, който с готовност ще ни съдейства", каза и Юлиана Колева. И заяви, че на заседанието на ВСС тази седмица се очаква да мине като точка в дневния ред предложение за спешна промяна в ЗСВ, което да позволи на ДСИ да бъде възложено събирането на вземанията на системата.
"Правен свят" научи, че някои председатели на съдилища са изразявали опасения и за това, че като взискатели по изпълнителните дела ще трябва да посочват изпълнителен способ. "Производствата не са по реда на ГПК, а на ДОПК, а публичният взискател не сочи способа, а той се определя от изпълнителя", обясни Георги Дичев.
