Конните състезания са скъпо удоволствие и бизнес за стотици милиони евро. За елитните ездачи, един от които е шведът Ролф-Гьоран Бенгтсон, това означава спонсори с дълбоки джобове. Много често парите на тези благодетели са с доста съмнителен произход – обстоятелство, което като че ли не тревожи особено хората от този кръг.
За 53-годишния Бенгстон, спечелил сребърен медал на състезанията по прескачане на препятствия на Олимпийските игри в Китай през 2008-а, 11-годишната кобила Хартфелт е залог за бъдещи успехи, след като любимият му състезателен кон Касал вече е стар за участия на големи турнири. Шведът открил "примадоната" преди две години в Белгия и оттогава тя живее в конюшните му в Шлос Брайтенбург – замък в германската провинция Шлезвиг-Холщайн. Кобилата била купена за Бенгстон от конезавода Gestut Eichenhain. Но нейният собственик, харчещ милиони евро за конните спортове, прави всичко възможно, за да прикрие следите си.
Става дума за 50-годишния Мунир Увайдах, хирург-ортопед – един от съмнителните любители на конния спорт с дълбоки джобове, за когото съдебните власти на Щатите са издали международна заповед за арест. Прокуратурата на Лос Анджелис обвинява доктора за "една от най-големите застрахователни измами в историята на щата Калифорния" и за участие в конспирация. С помощта на още десет ответници Увайдах, който управлявал няколко клиники, завлякъл животозастрахователни компании с над 150 млн. долара. Обвиняемият напуснал САЩ в края на юни 2010-а и през Мексико отлетял за Ливан, възползвайки се от ливанското си гражданство. Там Увайдах е на сигурно място, защото страната няма споразумение за екстрадиция с Вашингтон. Междувременно обаче господинът "прескачал" нееднократно и до Германия заради страстта си към състезателните коне и заради чисто търговския си интерес към Gestut Eichenhain. Преди повече от десет години компания, основана от Увайдах, купила 42 хектара земи в района на Ферден, близо до Бремен, където да отглежда расовите животни. Стъпка по стъпка и с цената на милиони евро бизнесът се разраснал и се появил професионален конезавод, където се тренират коне за прескачане на препятствия. В момента обновената ферма има поне дузина служители, включително и собствен готвач, а в десетте конюшни се отглеждат почти 150 коня. Управителен директор на Gestut Eichenhain е красивата и значително по-млада съпруга на ливанеца – Кадри, бивша кралица на красотата на Естония. Собственик на Gestut Eichenhain е Fort Holding – фирма, основана от Увайдах в естонската столица Талин през 2000 г., която той продава през 2003-а. Оттогава Fort Holding принадлежи на компанията Pergola, която също е основана от Увайдах. Но поне по документи той е напуснал и това дружество, чиято централа е в ливанската столица Бейрут.
Според обвинителния акт на американските прокурори, внесен през февруари 2015-а, Увайдах е създавал подставени компании и банкови сметки, "за да укрива активите си". В документа се съдържат и подозрения за пране на пари. Цитират се трансфери за милиони долари от САЩ до Естония и Ливан, наредени от Увайдах и от другите ответници по делото, и се твърди, че "те имат банкови сметки, офиси и недвижими имоти" и в Германия. Седем месеца по-късно – през септември – районната прокуратура на Лос Анджелис огласи публично основните обвинения срещу Увайдах и компания, а на 8 октомври 2015-а е издадена и международна заповед за задържането му.
Тази поредица от юридически действия оневинява донякъде Бенгтсон, който пътувал до Белгия с Увайдах през 2014-а (преди предявяването на обвиненията), за да види кобилата Хартфелт. За последен път ездачът се срещнал със спонсора си през юли 2015-а в Gestut Eichenhain. Двамата обаче до ден днешен са в контакт и се чуват понякога по няколко пъти на ден по мобилния телефон.
Бизнес партньорът на Бенгтсон – датчанинът Бо Кристоферсон, който от 20 години живее в Шлезвиг-Холщайн и управлява собствени конюшни там, споделя, че "дочул слухове", че новият им съдружник "имал някакви неприятности със съдебните власти", но "нищо конкретно". А всеки е невинен до доказване на противното. Кристоферсон посочва също така, че в наши дни най-добрите коне струват колкото творбите на старите майстори – с тази разлика, че картините са дългосрочна инвестиция. Например първокласният кон Хелоу Санктос на шотландския ездач Скот Браш се оценява на 10 млн. евро. Ето защо става все по-трудно да се намерят инвеститори и спонсори за състезателите.
Що се отнася до Увайдах, датчанинът е очарован от него и от прекрасната му съпруга, с които се е виждал за последен път през миналото лято във Франция, на състезанията в Шантили. Спонсорът не се бърка в плановете му за сезона и иска да знае единствено как се развиват турнирите, плаща си редовно сметките и е горд, когато побеждава Хартфелт. Но, за разлика от Кристоферсон, прокурорите от Лос Анджелис описват в писмо до съдията по делото "идеалния благодетел" Увайдах като "обществено опасно лице".
