Поредна атака срещу Механизма за сътрудничество и проверка предприеха управляващите чрез евродепутатката Илияна Йотова. На заседанието на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент тя нападна остро Европейската комисия, упреквайки я в бездействие по отношение на корупцията, организираната престъпност и прането на пари. Според Йотова, която е между докладчиците за борбата с корупцията от Групата на социалистите и демократите, комисията се бави с конкретните предложения за общоевропейски мерки в тази насока. Риториката на евродепутатката беше посветена обаче не толкова на тези мерки, колкото бе повод да се нахвърли срещу мониторинга на Брюксел в съдебната ни сфера.
"Две години изминаха от доклада на специализираната комисия "Антимафия" на Европейския парламент, на която бях заместник-председател. Изготвихме добър и подробен доклад, но Европейската комисия не предлага законодателство в тази област. Мерките, които предлагаме – като създаването на поста общоевропейски главен прокурор, срещат съпротива, а сега се нуждаем повече от всякога от съвместни действия, защото престъпността не е патент на една или друга държава членка. В противен случай ще се запази сегашната порочна практика да се сочат с пръст някои страни в Европейския съюз и от това особено страдат България и Румъния", заяви Илияна Йотова.
Според нея Еврокомисията не показва очакваното ниво на инициативност и бави дори малкото документи, с чието изготвяне се е ангажирала. Йотова даде пример с втория доклад за борба с корупцията в Европейския съюз, за който се предполагало, че ще бъде публикуван тази пролет. Междувременно продължава "соченето с пръст на България и Румъния, върху които все още действа дискриминационният т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, който вече изгуби всякакъв смисъл", подчерта Йотова.
Явният стремеж на евродепутатката да пренесе проблема от болната глава на здравата е продължение на дирижираната от България кампания срещу мониторинга, в която се включиха повечето ни представители в Европарламента. Механизмът за сътрудничество и проверка е наложен заради ширещата се безнаказаност в страната ни и призивите на Йотова за хармонизация и уеднаквяване на наказателните закони не може да прикрие масовия отказ от правораздаване срещу престъпността по високите етажи на властта. И фактът, че огромни европейски средства биват харчени неефективно, ставайки предмет на злоупотреби в отделните държави, подчертава отговорността на националните власти.
Инициативата за въвеждане на европейски прокурор нито е изоставена, нито тази институция може да реши проблемите на корупцията и престъпността в България.
В началото на миналия месец премиерът Бойко Борисов и правосъдната министърка Екатерина Захариева говориха по темата с еврокомисарката по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова. Тема на разговора беше предложението за Регламент за създаване на Служба на европейския прокурор. Борисов увери, че от началото на обсъжданията страната ни подкрепя създаването на силна, независима европейска прокурорска служба. Но и посочи нейната компетентност – ефективно наказателно преследване на измамите и другите престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
Предложението за Регламент за създаване на Европейска прокуратура Еврокомисията направи в средата на 2013 година. То се основава на чл.86 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който дава право на Съвета на Европейския съюз да създаде такава служба с цел борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Европейската прокуратура ще разследва и ще подвежда под съдебна отговорност само извършителите на тези престъпления, доколкото те засягат бюджета на съюза. Това не е никак малко, особено за страна като България, която разчита силно на евросредствата. Но и не може да се очаква европейският прокурор да промени с магическа пръчка националното ни правосъдие.
Замисълът е европрокуратурата да бъде основана като децентрализирана институция на съюза, оглавена от европейски прокурор. Съставът й ще се състои обаче от упълномощени от държавите членки европейски прокурори, а така сформираният колегиален орган ще бъде интегриран в националните съдебни системи. Европрокурорите ще извършват разследвания и наказателни преследвания съвместно с екипи от национални служители, прилагайки националните законодателства. Техните действия ще бъдат наблюдавани, координирани и когато е необходимо, ръководени от европейския прокурор. В Брюксел смятат, че настоящата система работи добре в някои държави членки, но е неефикасна в други. Изразено е разочарование от факта, че по-малко от 1/3 от съдебните препоръки на ОЛАФ водят до повдигане на обвинения, а възстановяването на средствата е на неприемливо ниски равнища. След приемането на предложението на комисията Европейският парламент прояви голям интерес и се ангажира с участие в процеса по конструирането на новата институция, но свързването на тази дейност с натиск за отпадане на евронаблюдението над България и Румъния е чиста спекулация.
