Прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете на българският банков сектор приключи успешно. Започва програмата за коригиране на някой недостатъци в активите и капитала установени при отделни банки в хода на извършването на прегледа и на стрес-тестовете. Те ще отнемат определено време – шест до девет месеца и няма да ангажират държавни средства. От изявлението на управителя Димитър Радев, става ясно че като цяло банковата система е показала много по-добри резултати като капиталова адекватност в сравнение с резултатите от проведените през юни стрес-тестове на банковите групи в ЕС. При това резултатите на нашия сектор са по-добри както при базовия вариант на стрес-тестовете, така и при утежнения вариант, който е разработен въз основа на допускания за дълбока криза в европейската и българска икономика.
Що се отнася до предстоящите мерки за възстановяване, които някои банки трябва да приложат през следващите две-три тримесечия, те не са нищо по-различно от мерките които са валидни и за големите европейски кредитни институции. И по-конкретно – увеличение на капитала, продажба на дялови участия в някои дъщерни компании, продажба на пакети кредити и дори на цели бизнеси, ако това е наложително. Всички тези мерки водят от една страна до намаляване на рисковите активи и от друга до увеличение както на собствения капитал, така и на капиталовите буфери. Възможно е при някои банки тези мерки да доведат до привличането на нови акционери и до разместване в акционерната структура – в смисъл дори да се появят нови мажоритарни акционери. Важното е в случая е, че както подчерта управителя Димитър Радев няма да се наложи банка да бъде спасявана с бюджетни средства. Това се потвърждава и от изявлението на финансовият министър Владислав Горанов, който обяви, че резултатите от оценката на качеството на активите и от стрес-тестовете позволяват заделеният до момента фискален резерв от 6 млрд. лв., който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, да бъде използван за погасяване на дългове, чиито падеж настъпва. Така отпада нуждата от рефинансирането им с нов дълг. Това би трябвало да означава, че през следващите две-три години нови външни заеми няма да се вземат, а номиналният размер на държавния дълг ще започне да намалява.
