Банковата система остава добре капитализирана след отразяване на резултатите от Прегледа на качеството на активите, със съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 18.9%, значително над регулаторния минимум от 4.5%. При това резултатите на отделните банки показват, че капиталовата адекватност на всички банки остава над задължителния регулаторен минимум. Това съобщиха от БНБ след проведения стрес тест.
Резултатите от Стрес теста потвърждават силната капиталова позиция и устойчивостта на шокове на банковата система. Индивидуалните резултати са различни за различните банки и не се предвижда да се сравняват с предварително зададени прагови стойности.
Някои банки ще трябва да запазят наличните си капиталови буфери,докато други ще трябва да се стремят да възстановят покритието на капиталовите си буфери, вземайки предвид корекциите в резултат на прегледа. Резултатите от Стрес теста се основават на хипотетични сценарии и не водят до преки корекции на капитала. Независимо от това, резултатите ще бъдат включени в процеса на надзорен преглед и оценка и в капиталовото планиране на банките.
При стрес теста бяха приложени два макроикономически сценария с хоризонт от 3 години, до 2018 г.: 1) основен сценарий, съответстващ на прогнозата на БНБ от март 2016 г., и 2) неблагоприятен сценарий, който представлява симулация на правдоподобни, но малко вероятни хипотетични тенденции.
Неблагоприятният сценарий е по-консервативен от този, който ЕБО използва за България при последния стрес тест за целия Европейски съюз.
При основния сценарий, за който се счита, че отразява най-вероятните макроикономически и финансови тенденции, съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система нараства до 22.2% до края на прогнозния хоризонт.
При симулациите на неблагоприятния сценарий съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на банковата система спада до 14.4% до края на 2018 г.
И при двата сценария капиталовите позиции на банките остават силни и показват устойчивост на тестваните шокове, въпреки че резултатите са различни в отделните банки.
При базисният сценарий базовият собствен капитал от първи ред нараства с 1.4 млрд. лв., което представлява увеличение с 15.6% спрямо съвкупния му размер след ПКА към 31 декември 2015г. Увеличението се обяснява с подобрените финансови резултати и е частично компенсирано от обезценките по финансови и нефинансови активи и от разпределението на дивиденти.
При утежнения сценарий предвижданото намаление на коефициента на адекватност на базовия собствен капитал от първи ред е резултат от намаление на капитала, като рисковите експозиции се увеличават, но се запазват на нива, близо до тези
към 31 декември 2015 г. Понижаващият се коефициент на адекватност на базовия собствен капитал от първи ред произтича главно от загуби по кредитните портфейли. Очакванията при стрес теста са за агрегирана нетна загуба в размер на 1.4 млрд. лв. за периода 2016–2018 г. при утежнения сценарий.
Движещите сили за корекцията на базовия собствен капитал от първи ред в периода 2016–2018
г. включват:
•
2.6 млрд. лв. (-5.4
пр.п. ефект върху капитала) от обезценки на финансови активи в резултат от влиянието на кредитния риск;
•
412 млн. лв. (-0.8 пр.п.) от преоценки на портфейла с ценни книжа на разположение за продажба в резултат от влиянието на пазарния риск;
•
други ефекти в размер на -1.3 пр.п. (например обезценки на нефинансови активи, промени в рисковите експозиции, намаления на капитала при банките, прилагащи вътрешни модели за кредитен риск);
•
1.5 млрд. лв. (+3 пр.п.) положителен принос на нетния оперативен доход преди обезценки, главно в резултат от нетния лихвен доход.
В рамките на стрес теста при утежнения сценарий съотношението на базовия собствен капитал от първи ред кумулативно в периода 2016–2018 г. се понижи с 4.6 пр.п. от 18.9%, демонстрирайки устойчивостта на банковия сектор в България. Изменението на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред при отделните банки е в диапазона от -19.9 пр.п. до +1.6 пр.п.
Допусканията за кредитен шок водят до обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност, в диапазона от -2.0 пр.п. до -9.4 пр.п. при отделните банки в зависимост от специфичните характеристики на кредитните им портфейли. Кредитният шок е базиран на симулирано равнище на загуба.
В рамките на утежнения сценарий обслужваните кредити за частния сектор намаляват със 17% до 29 млрд. лв. в хоризонта на стрес теста. Кредитите за нефинансови предприятия допринасят за 64% от отчетеното намаление, повлияни от консервативното допускане за влошаване на растежа на реалния БВП с 5.7 пр.п.
При утежнения сценарий се допуска увеличение на натрупаните провизии с 50% до 8.2 млрд. лв. към 31 декември 2018г. Покритието на необслужвани кредити се подобрява с 1.8 пр.п. до 39.8% към 31 декември 2018г.
Нетният лихвен доход се понижава с 52% от 2.7млрд. лв. през 2015 г. до 1.3 млрд. лв. през 2018 г., като спадът при отделните банки варира между 21% и 78%. Поради допускането за статичен баланс административните разходи и разходите за амортизация остават без промяна в рамките на хоризонта на стрес теста, което повишава хипотетичното съотношение на разходите към приходите до 78% през 2018г. спрямо 47% през 2015г.
