Чакат ни нови тежки арбитражи

Теменужка ПЕткова

Може и да е бедна страна България, но ще се бръкне да плати на руската "Атомстройекспорт" 620 млн. евро, или над 1.2 млрд. лв. заради осъдителното решение по женевския арбитраж за АЕЦ "Белене". За целта бе гласуван специален закон  в парламента, като внушителната за нас сума трябва да бъде изплатена до края на годината. През май пък Националната електрическа компания (НЕК) плати на собствениците на американските централи в комплекса "Марица-изток" – "Ей и Ес 3С Марица-изток 1" и "Контур Глобул Марица Изток 3", съответно  505 млн. и 280 млн. лв. за произведена от тях електроенергия. С това обаче големите раздавания съвсем не се изчерпват. За "Белене" се води още един арбитраж. На 14 юли 2014-а архитект-инженерът по проекта "Уорли Парсънс", заведе иск срещу НЕК пред Международния арбитражен съд към Търговската камара  в Париж. Спорът е за 54 млн. евро – суми, които не са били изплатени от електрическата компания на "Уорли Парсънс" от март 2012-а до октомври 2013-а. Тоест за времето от решението на правителството да се откаже от изграждането на втора атомна централа до официалното прекратяване на договора с архитект-инженера. Неговото становище е, че правителственото решение не е достатъчно да спре контракта му с НЕК.

През юни 2013-а австрийската ЕВН, която доставя ток в Югоизточна България, заведе международно арбитражно дело срещу нашата страна във Вашингтон. Фирмата претендира за парично обезщетение от 600 млн. евро заради загуби, претърпени от законодателни промени и регулаторните решения в енергийния сектор в периода от 2004-а до 2014-а. Оплакванията й се основават на Спогодбата за взаимна защита и насърчаване на инвестициите между България и Австрия, която предвижда пълна гаранция за инвестициите и изисква страната домакин да осигури неприкосновеност на направените вложения. През годините австрийците неведнъж възразяваха срещу компенсациите за задължителното изкупуване на възобновяема енергия. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определяше по каква цена трите електроснабдителни дружества – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про", да купуват задължително "зелена" енергия от производителите, а НЕК не плащаше навреме необходимата компенсация. Докъде е стигнало производството по този арбитраж, все още няма яснота, но пък защитник на България по него е една от най-авторитетните адвокатски кантори – "Уайт енд Кейс" (White & Case). Същата, която брани българските интереси и по казуса АЕЦ "Белене". 

Доставчикът на ток за Североизточна България – "Енерго про", също заведе арбитражно дело във Вашингтон – с претенцията за 54 млн. евро. От дружеството обясниха, че българската държава умишлено е нанесла финансови щети на фирмата – от една страна, НЕК е спряла да изплаща задълженията си, а, от друга, КЕВР е обявила за неправомерно направеното прихващане на обратни плащания към НЕК.

Тежък арбитраж започна и през юли тази година, когато  чешката енергийна група ЧЕЗ подаде иск в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID). От официалното съобщение се разбра, че компанията е решила да предприеме тази стъпка заради редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността й у нас. Както и заради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява. "Подготвени сме да защитим нашите инвестиции по всички възможни начини, а арбитражът е следващата логична стъпка", поясни Иво Хлавач, директор на дивизията за външни връзки и регулация на ЧЕЗ. Точният размер на претенциите на чехите не бе посочен, а единствено че става дума за стотици милиони евро.

ЧЕЗ стъпи на българския пазар през 2005-а с придобиването на 67% от акциите на "Електроразпределение Столично", "Електроразпределение София област" и "Електроразпределение Плевен". През февруари 2013-а – в условията на граждански протести срещу цените на тока, енергийният регулатор, по заръка на премиера Бойко Борисов, започна процедура за отнемане на лиценза й с  мотива за нарушения на обществени поръчки и възлагането им на свързани с компанията майка фирми. Обвиненията обаче не бяха доказани и процедурата бе прекратена.

През март 2014-а КЕВР отново атакува ЧЕЗ, този път в "пакет" с ЕВН и "Енерго Про", започвайки процедури по отнемане на лицензите и на трите компании заради прихващания от държавната НЕК, защото не си погасявала задълженията за купен ток от възобновяеми енергийни източници.

Както отбелязва икономистът Владимир Каролев, арбитражните дела от подобен калибър се точат минимум две-три години. Което означава и че рядко се явяват особено притеснение за политиците, които с действията или бездействията си са ги причинили. Политическият мироглед на нашите управници рядко се простира за повече от четири години напред и затова те без притеснение "минират" с подобни сложни арбитражи наследниците си. А и при негативен изход на процедурите не те плащат от джоба си, както вече се убедихме, а българският данъкоплатец. Най-неприятното е, че се очертава минимум 2 млрд. лв. плащания отново да почукат на вратата заради неуредени търговски спорове. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст