Новоизбраният президент Румен Радев да разсекрети стенограмата от заседанието, на което е била решена съдбата на Корпоративна търговска банка (КТБ). Към това призова мажоритарният й собственик Цветан Василев в последното си телевизионно интервю. Официалната власт упорито мълчи за въпросното заседание, но съдържанието на водените разговори, изразените позиции и постигнатите договорки имат решаваща роля за погрома над финансовата институция, както се подразбира от думите и делата на различни замесени през годините след това.
"Чувал съм за какви ли не "истини", които съдържа тази стенограма, но ще ми бъде много интересно какво съдържа тя в действителност. Аз смятам, че в тях на практика стои омертата на всички политически сили и с това се обяснява и единодушното решение на парламента на 6 ноември да бъде фалирана банката. Очевидно правителството на Орешарски и Централната банка са излъгали и подвели Европейската комисия, че става въпрос за спасителен план за всички банки. След което се взема решение да бъде унищожена само КТБ. Сега е времето новоизбраният президент да покаже, че може да прави неща, които да засилят ролята на президентската институция“, настоява Цветан Василев.
Усещането на банкера, че президентската институция в момента е "единственият светъл лъч в тъмата на мафиотизираните държавни структури", тепърва трябва да бъде потвърдена. Василев има предвид обаче единствено следващия държавен глава, защото сегашният – Росен Плевнелиев, не защити с нищо това доверие. Епизодичните му включвания на тема "истината за КТБ" са само на приказки, срещу които стоят действия всъщност с обратното съдържание. Тъкмо Плевнелиев укрива упорито съдържанието на въпросните разговори в полза на задкулисието и системните играчи от статуквото.
Малко известен е фактът, че на 12 юни 2014 г., когато вече атаката срещу КТБ се вихри с пълна сила, Плевнелиев е на посещение в БНБ. В онзи момент до оставката на кабинета "Орешарски" остава повече от месец и е малко вероятно тогавашните протести и хипотетичният бъдещ служебен кабинет да са били предмет на разговори между президента и ръководството на Централната банка. Отиващият си държавен глава трябва пръв да каже какво е договарял в БНБ точно по време на атаката срещу КТБ.
На 29 юни 2014 г. при президента е свикана извънредна среща на лидерите на политическите партии и БНБ. Темите, обсъждани там, са банковата ситуация в страната и насрочване на дата за изборите. В нея участват Сергей Станишев, Николай Бареков, Лютви Местан, Михаил Миков, Меглена Кунева, Пламен Орешарски, Радан Кънев, Йордан Цонев, Красимир Каракачанов, Атанас Чобанов, Иван Искров и заместниците му, банкови експерти.
След срещата Плевнелиев излиза с официално изявление, в което уверява, че партиите и институциите декларират своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Парите на гражданите и фирмите в българските банкови институции били сигурни и гарантирани, а банките щели да продължат работата си "в нормален режим". Имало достатъчно резерви, средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация.
"Заставаме зад всяка банка, подложена на атака. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност. Международните пазари ни вярват, добре е и ние да си вярваме. Банковата система в България е стабилна, добре регулирана и капитализирана. Няма основание и няма причини да се поддаваме на паника. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака. Те трябва да бъдат преодолени, а виновните – преследвани с цялата строгост на закона", се казва в изявлението на държавния глава.
През август 2014 г. в публичното пространство излиза първата информация, че Плевнелиев е отказал достъп до обществена информация за срещата. Отказът по заявлението с искането на юриста Стефан Стойков беше подписан от главния секретар на президента Росен Кожухаров и беше мотивиран със защита на професионална тайна по Закона за кредитните институции. Другият аргумент за отказа бе и липса на надделяващ обществен интерес, който да позволи разкриване на служебна информация.
Месец по-късно БСП и тогавашният му председател Михаил Миков също поискаха информация по този ред, като включиха в заявлението си и проведените на 14 юли 2014 г. консултации при президента за преценка на финансовата стабилност в страната. Администрацията на Плевнелиев отново отказа да предостави данни – пак с изложените мотиви. Подадени са и други заявления, включително и за публичност на стенограмите от всички срещи на президента, свързани с КТБ, за които се е появила информация. По-специално ставаше дума за среща при Плевнелиев, състояла се десет дни преди прокуратурата да започне акцията срещу КТБ, и с участието на главния прокурор Сотир Цацаров и управителя на БНБ Иван Искров.
Отговорът обаче бе същият и съдът потвърждава отказите, макар че признава наличието на значим обществен интерес за разсекретяването на информацията. Междувременно Плевнелиев се прави на ни лук ял, ни лук мирисал с ефектни кьорфишеци като отправения пред 42-рото Народно събрание призив: "Децата ни няма да ни простят, ако не отворим "досиетата КТБ"." Ако допуснем истината за КТБ да бъде заметена, изтъргувана, ако превърнем "досиетата КТБ" в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на ДС досега, това ще бъде стратегическа грешка за държавата."
В хода на кандидатпрезидентската кампания Пламен Орешарски наля масло в огъня с обещанието – че ако стане държавен глава, ще разсекрети стенограмите за КТБ от лятото на 2014 година. Орешарски обяви категорично, че от тях ще стане ясно кой не е искал да бъде оздравен трезорът. Експремиерът увери, че на тази позиция са стояли не министрите от неговото правителство, "а по-скоро представители на тогавашната опозиция".
"Управляващите отново припомниха как КТБ не фалира в техните управленски мандати. Не отбелязват обаче как напомпаха банката в първия си мандат от 2 млрд. на близо 7 млрд. лв. и я оставиха в предбанкрутно състояние още в края на първия си мандат. И как точно те я фалираха, вместо да оздравят една част от нея. Вероятно за да може във втория си мандат да разграбят активите й. Ако стана президент, ще разсекретя стенограмата от заседанието на Консултативния съвет при президента от 2014 г., за да разбере обществото кой блокира оздравителния план на банката", написа Орешарски в социалните мрежи.
Дали, доколко и кога истината за погрома над КТБ ще излезе наяве зависи от политическата ситуация. А пък тя зависи от сделките на задкулисието, чийто бизнес е политическата корупция. Междувременно грабежът продължава, а прокуратурата и управляващите очевидно са част от него. Никой не реагира на данните за тежки зависимости на синдиците и на главния прокурор, нито пък коментира огромните разходи в производството по несъстоятелност, които изцеждат наличните средства в банката. Нито пък има кой да потърси отговорност от ексгуверньора Иван Искров, за когото Цветан Василев твърди, че е бил на "ръчно управление от прокуратурата и Пеевски".
"Твърди се, че около 75% от тези пари са отишли обратно при Пеевски и другите "организатори и контрольори на несъстоятелността на банката. Това би могло да се върши от юристите на банката. Огромна част на тези пари се връщат към тези, които контролират синдиците, несъстоятелността на банката и кражбата на активите. Много ми е интересно, ако направят внезапна данъчна проверка на счетоводствата на тези правни кантори, какво ще открият“, коментира оборота на правните услуги по несъстоятелността Цветан Василев.
Прокуратурата е инструктирана обаче да работи единствено по откритата с едногодишно закъснение организирана и ръководена от банкера престъпна група от негови служители. Твърденията му за рекета срещу него и за кражбата на активи от неговите врагове щели да бъдат проверени в рамките на делото, по което е основен обвиняем. Във всеки случай обвинителният акт щял да бъде внесен най-късно до април догодина, а материалите по разследването наброявали 35 хил. страници. На това се казва да удавиш истината в папки – "досиетата КТБ" се пазят в президентството.
