Финансовите министри от еврозоната претеглят възможностите за по-радикално укрепване срещу кризата на държавния дълг, след като признаха, че планираното увеличение на финансовата мощ на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) ще се стопи наполовина. По време на срещата им в Брюксел на 28 ноември те обсъдиха различни опции за привличане на заемен капитал за EFSF, както и нови пътища за осигуряване на кредитни линии, включително и чрез насочване на заеми от Европейската централна банка през МВФ към проблемните страни от еврорегиона. Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен информира журналистите, че Европейската комисия заедно с официални представители на МВФ водят консултации с потенциални донори за увеличаване на кредитния капацитет на Фонда.
Отрезвяването настъпи, след като главният изпълнителен директор на EFSF предупреди, че рязкото влошаване на пазарните условия през последния месец няма да позволи увеличение на кредитния капацитет на фонда до 1 трлн. евро. Висши представители на еврозоната смятат, че по-реалистичната сума е около 600 млрд. евро. А тя, според повечето анализатори, е крайно недостатъчна.
nbsp;
nbsp;
Съществуват две реални възможности за увеличаване на потенциала на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF): застрахователна схема срещу загуби от облигациите, които фондът емитира и създаване на дружество със специална цел, в което да влизат средства от частни инвеститори. Съществува и една по-трудно осъществима опция – да се позволи на фонда да заменя държавните облигации, които купува, срещу заеми от търговските банки. А те, на свой ред, да използват тези ДЦК като залог за получаване на финансиране от ЕЦБ. Тази сложна структура би повишила значително възможностите на EFSF, но със сигурност ще срещне бясната съпротива на германската Бундесбанк, както вероятно и на ЕЦБ.
nbsp;
Когато финансовият елит на еврозоната се събрал на официална вечеря в късните часове на 28 ноември, участниците съставили десетдневен график за срещи на високо равнище, парламентарни вотове и дипломатически совалки, които да послужат за гръбнак на истеричната надпревара за спасяване на единната валута. Кулминацията ще е в Брюксел на 9 декември, когато се очаква европейските лидери да постигнат съгласие за прекрояване на договорите на Европейския съюз и с това да разчистят пътя за исторически скок към икономическа и политическа интеграция на еврорегиона.
Ръководителите на еврозоната обмислят да създадат нови механизми за налагане на фискална дисциплина, съобщи на 26 ноември в електронното си издание Уолстрийт джърнъл, без да цитира източника си на информация. Предложението, което все още било в процес на развитие, ще позволи на страните да договарят двустранни споразумения за бюджетите си и така да се избегнат дългото чакане при промени на договорите на ЕС, които ще последват на по-късен етап, твърдят още репортерите на финансовия всекидневник.
За по-стриктни бюджетни правила настояват и двете основни сили на еврорегиона – Германия и Франция, макар че всяка от страните има различни мотиви за това искане. Французите смятат, че строгата фискална дисциплина и формирането на фискален съюз ще предостави допълнителни гаранции на Европейската централна банка да интервенира по-ударно на пазарите на европейски държавен дълг. Докато германците продължават да се противят на превръщането на ЕЦБ в кредитор от последна инстанция и на емитирането на общи (стабилизационни)еврооблигации и искат просто да се спазват правилата и да не се харчи необуздано.
План-графикът на десетдневния маратон
е следният:
– среща на финансовите министри от 27-те страни членки на ЕС на 29 ноември, посветена на постната ликвидност на европейските банки;
– реч на френския президент Никола Саркози на 1 декември, с която той да обясни как ще измъкне страната си и еврозоната от последния батак;
– двустранни разговори в Париж между Саркози и британския премиер Дейвид Камерън на 2 декември, на която англичаните да бъдат убедени, че каквито и маневри да предприеме еврозоната за задълбочаване на икономическата интеграция, те няма да засегнат останалите десет страни членки от ЕС, нито да застрашат гладкото функциониране на единния пазар;
– кабинетът на Италия ще одобри мерките за намаление на дефицита и реформите за икономически растеж на 5 декември;
– гръцкият парламент трябва да гласува спартанския бюджет на страната за 2012-а на 7 декември, който е и основният стълб в спасителната програма на партньорите.
Успоредно с това събитие Саркози и Меркел ще присъстват на срещата на десноцентристките лидери в Марсилия. Очаква се в кулоарите двамата лидери да се опитат да постигнат споразумение колко независимост са готови да жертват в името на по-голямата фискална дисциплина;
– срещата на върха на европейския елит на 8 и 9 декември в Брюксел, когато светът евентуално ще научи окончателните планове за овладяване на кризата на държавния дълг в еврозоната.
Финансовите лидери на ЕС
договориха на 29 ноември мерките за координиране на държавните гаранции по банковите дългови емисии. Решението е в подкрепа на споразумението на лидерите на общността от 27 октомври правителствата да гарантират за ограничен период от време банковите задължения, за да се отпуши финансирането и да се предотврати свиването на банковото кредитиране за реалната икономика. Тези гаранции са част от пакета от мерки за увеличаване на доверието във финансовите компании, който включва също изискването 70 европейски кредитори да повишат коефициента си на капиталова адекватност (на първокласния първичен капитал)на 9% от претеглените съобразно риска активи. Министрите бяха единодушни, че банките не би трябвало да достигнат този 9-процентен праг чрез продажба на отделни направления от бизнеса си или чрез ограничаване на дейността си в някои области.
На 1 декември еврокомисар Хоакин Алмуня, който отговаря за честната конкуренция в ЕС, обяви, че срокът на действие на временните наредби за държавна помощ на общността, които разрешават на правителствата да спасяват банки в беда с държавни пари, се удължава, докато пазарните условия не се подобрят. Правилата бяха въведени по време на кредитната криза през 2008-а и са валидни до края на тази година. Действието им ще бъде подновено на 1 януари 2012-а с известни корекции.
Една от тях е, че комисионите, които ще плащат банките за гарантирането на задълженията им, ще отговарят на вътрешния им риск, а не както досега – на държавния или на пазарните условия. Въвежда се също и минимална такса за подобни покрития, в които се включват гаранциите по дългове с падежи от една до пет години и по седемгодишни покрити облигации.
Кредитните институции, които ще използват големи количества държавни гаранции, ще трябва да покажат, че са жизнеспособни, като преструктурират дейността си, за да получат одобрение от контролните органи за спасителните инжекции.
Бизнесът взема съдбата си в свои ръце
Докато финансистите и лидерите на ЕС се въртят в кръг, опасността от разпадане на еврозоната става все по-реална. И едрият бизнес по света подготвя реакциите си при евентуален крах на еврото. Мултинационалните компании се опитват да намалят до минимум риска, като влагат високоликвидни средства в сигурни инвестиции и контролират страничните разходи.
Германската група Сименс е основала собствена банка, чрез която да депозира средства в ЕЦБ. Финансовият директор на Фолксваген, който е един от най-едрите износители за Португалия, е пресметнал, че общият ефект от евентуален крах на еврото няма да е особено негативен за фирмата, защото основната й дейност е експортна и е със световен обхват. Немската туристическа компания TUI е поискала от собствениците на гръцки хотели да подпишат нови договори, основани на вероятността Гърция да напусне или да бъде отстранена от еврозоната. Според анексите TUI ще се защити от валутния риск, като плати на хотелиерите в нови драхми или в друг вид парична единица, докато Атина избере заместител на еврото.
Засега компаниите от другите европейски държави подготвят извънредни сценарии за работа в рискова среда, но без да отчитат евентуална опция за разпадане на еврозоната.
Според главния финансов директор на щатската индустриална група Ийтън Рик Фиърън обръщането на паричния поток от Европа в швейцарски франкове е един от начините за защита срещу политическия риск в еврозоната.
Прогнозите
В проучване на мнението на близо 1000 клиенти на английската инвестиционна банка Барклейз кепитъл, публикувано в средата на миналата седмица, почти половината анкетирани очакват поне една държава да се отдели от еврозоната. Други 35% смятат, че само Гърция ще изпадне от общността, а 5% – че всички страни от европейската периферия ще напуснат през следващата година.
Някои банки пък вече разсъждават извън рамките на една държава. Щатската Мерил Линч пусна на 25 ноември анализ на потенциалните последствия от разпадане на еврорегиона и връщане на страните членки към старите им валути. Според изчисленията на банкерите, ако Испания, Италия, Португалия и Франция започнат да печатат старите си пари отново, те ще поевтинеят към щатския долар заради относителната слабост на икономиките им. Докато валутите на по-силните им партньори Германия и Холандия вероятно ще поскъпнат.
Рейтинговите агенции също отчитат повишен риск от разпадане на еврорегиона.
И като че ли канцлерът Меркел единствена изглежда готова да брани общността докрай. Но само ако бъдат наложени германските интереси и правила.
nbsp;
nbsp;
