Бюджетът за 2012-а ще бъде по-различен от този, който правителството внесе за одобрение от Народното събрание. Това вече признават и управляващи, и опозиция. Набиращите скорост процеси в Европа ще обърнат с главата надолу всички макропрогнози на правителството. По информация на в. БАНКЕРЪ експерти от БНБ вече са направили корекция на прогнозата за ръста на Брутния вътрешен продукт на България през 2012-а. Резултатите от развитието на националното стопанство за деветте месеца на годината са дали основание на експертите да ревизират очакванията за увеличаване на БВП от 2.8 на 2% през 2012-а.
Анализаторите на Централната банка смятат, че заложените сега приходи и разходи в Бюджет 2012-а могат да бъдат изпълнени, защото са смятани при реален ръст от 1 на сто. Самите специалисти обаче уточняват, че дори и тази песимистична прогноза за ръста може да не бъде изпълнена. Достатъчно е трусовете в еврозоната да продължат с досегашния интензитет. Тогава няма да е чудно, ако вместо един процент ръст националното ни стопанство отчете един или повече процента спад. Не че дори и при тази ситуация заложените номинални приходи в бюджета не могат да бъдат събрани. Само че те вече няма да са 35% от БВП, както се хвали правителството, а при определени сценарии могат да достигнат 40% и да се превърнат в своеобразна фискална преса върху бизнеса.
Поради точно такива опасения след приемането на бюджета на първо четене в пленарната зала
опозицията внесе предложения
за значими корекции в приходната и разходната част на фискалния план на държавата за следващата година. Както заяви лидерът на БСП Сергей Станишев , дълг на всяка парламентарна сила, която не подкрепя управляващите, е да внесе свой алтернативен бюджет. Това направиха както Коалиция за България, така и Движението за права и свободи, въпреки че техните предложения по-скоро могат да се окачествят като сериозни корекции на правителствения бюджет, а не като негова алтернатива. Но да оставим настрана терминологичните подробности. По-важното е дали наистина предложенията на БСП и ДПС могат да бъдат осъществени?
Червените предлагат
планираните приходи да се увеличат с 2 млрд. лева
nbsp;
Като подробно са описали източниците: допълнителни 170 млн. лв. от данък добавена стойност, 680 млн. лв. повече от акцизи, 150 млн. лв. от корпоративен данък и 500 млн. лв. от увеличаване на бюджетния дефицит от сегашните 1.35 на 2% от БВП. Освен това от Коалиция за България са изчислили, че ако бъде вдигнат размерът на вноските за фонд Безработица от 1 на 2%, допълнителният приход ще е 172 млн. лева. А повишаването с 1.2% на осигурителната вноска за фонд Пенсии ще налее в хазната още 208 млн. лева. Има предложение и за по-голям максимален месечен осигурителен праг, който да е 2700 лв., и това според социалистите ще донесе нови постъпления от 122.8 млн. лева. Разбира се, всички тези 2 млрд. лв., които опозицията твърди, че могат да бъдат събрани, са си намерили мястото в предложенията за увеличаване на разходите. Те предвиждат 450 млн. лв. да се използват за изплащане на държавните задължения към фирмите и още 500 млн. лв. да бъдат дадени на Българска банка за развитие за кредитиране на малките и средните предприятия. Други 230 млн. лв., според Коалиция за България, трябва да бъдат платени допълнително на селскостопанските производители. Останалите около 900 млн. лв. са разхвърляни по различни – най-вече социални и здравни програми. Но има и пари, които Коалиция за България предлага да се дадат на националното радио – 6 млн. лв., и за финансиране на филмовото изкуство – 8 млн. лева.
Идеите на ДПС не са толкова мащабни и разхвърляни във всички бюджетни сфери. Хората на Ахмед Доган са се прицелили в две болни места – БАН и селските стопани. Предложението им е парите за Академията на науките да бъдат увеличени с 30 млн. лв., а за фонд Земеделие – със 70 млн. лв. като те да бъдат дадени на тютюнопроизводителите.
На пръв поглед всички тези идеи изглеждат напълно резонни, тъй като крайният им резултат ще са увеличаване на доходите и съживяване на бизнеса и потреблението. Всъщност обаче те са
доста трудно осъществими
Причините са няколко. Първо, както стана ясно още в началото, заради кризата през следващата година ръст може въобще да не бъде постигнат. И тогава всички тези прогнози за по-висока събираемост на данъците ще отидат по дяволите. Второ, ако предложенията на Коалиция за България за вдигане на осигурителни прагове и ставки бъдат възприети, това ще натовари бизнеса с допълнителни разходи. А сигурният резултат ще е съкращаване на работни места и увеличаване на безработицата. Казано по друг начин, не само е съмнително, че подобни мерки ще увеличат постъпленията от осигурителни вноски, но не е изключено да доведат до намаляване на средствата, влизащи в хазната.
Що се отнася до земеделските производители, малко е цинично да се предлага всички данъкоплатци да се бъркат в джоба, за да осигурят финансовото оцеляване на една или друга прослойка от населението, независимо дали става дума за земеделци, тютюнопроизводители, радиожурналисти , или за културни дейци. По тази логика всеки бизнес, който е закъсал с парите, има право да протегне ръка към хазната за финансова помощ и тя трябва да може да откликне.
Странно е и предложението
nbsp;
Българската банка за развитие да получи допълнителни 500 млн. лв.
за да отпуска заеми на малките и средните предприятия. В момента ББР разполага с близо 200 млн. лв. свободни средства, които държи по сметки в други финансови институции. Тези пари не отиват за кредитиране на фирми просто защото няма подходящи проекти. Това измъчва целия банков сектор. Така че няма никаква причина държавата да налива половин милиард в ББР , след като в нея вече стоят неусвоени 200 млн. лева.
Единственото напълно резонно предложение е да бъдат изчистени неразплатените задължения към фирми за 450 млн. лева. За тази цел не е грях дори дефицитът да бъде увеличен, въпреки че е по-добре да се постигне за сметка на икономии в разходната част. За пореден път ще обърнем внимание на факта, че сектор Сигурност поглъща прекалено много бюджетни средства.
Ако трябва да се обобщят идеите на опозицията за корекции в държавния бюджет за 2012-а, в тях освен разумните има и
много нерационални предложения
nbsp;
Не защото са лоши сами по себе си, а тъй като парите за тях не могат да бъдат набавени. Да не говорим, че заради разрастващите се мащаби на кризата в Европа хазната просто е длъжна да помпа колкото се може повече резервните си фондове, за да може да отреагира адекватно на евентуални икономически и финансови сривове. Все пак много по-важно е да има заделени средства за поддържане на цялостната стабилност на финансовата система и за защита на интересите на вложителите, отколкото да се повишават приходите на една или друга група от населението. Първо, защото не е ясно дали тези допълнителни приходи ще отидат за потребление или просто ще попаднат в банковите трезори. И, второ, ако стабилността бъде разклатена, покупателната способност на увеличените доходи от пенсии, заплати и помощи много бързо ще се срине.
