Бунтът в Сирия навлиза в своя решаващ етап. Двата най-големи града в страната – Дамаск и Алепо, все още са верни на режима на Башар Асад, но президентът добре усеща, че най-лошото предстои. Силата на икономическите санкции вече се усеща. Все още не са дезертирали достатъчен брой офицери и войници, за да се промени статуквото на бойното поле, но критичната за Дамаск бройка е близо. Може би няма алтернатива на гражданската война, но ако съществува такава, то едва ли е ще е чрез външна интервенция. Подобен сценарий може да бъде постигнат само когато Асад види, че с него е свършено, и единствената му надежда за физическо оцеляване е да се съгласи на преходно правителство, свободни избори или просто да подаде оставка.
Десет месеца след своето начало бунтът срещу Асад изглежда различен. Недоволните от управлението имат на своя страна истински военни подразделения, съставени от дезертирали офицери и войници. Те отвръщат на изстрелите, когато се стреля по демонстрантите, извършват нападения срещу военни конвои и ликвидират информатори на режима. Опозиционерите също не спират своята дейност. Хората в предната линия на протестите срещу режима преминаха на следващо ниво и вече призовават НАТО да установи забранена за полети зона над родината им. В сърцето на сирийската столица имаше няколко кървави атентата, нещо немислимо преди време. Седмица след седмица президентът губи своята сила, а страната потъва в гражданска война.
Противниците на режима в Сирия празнуваха още една голяма победа. За първи път от десет месеца стрелби и насилие на тяхна страна премина военен с генералски чин. Името му едва ли има значение в момента, по-важното е, че събитието отваря още една възможност за промяна във властта в Дамаск. Бунтовниците могат да мислят за дворцов преврат, който да свали президента Башар Асад. С оглед на ролята, която играят спецслужбите в Сирия, в случая ще се залага на техни кадри. Другата възможност – евентуална директна агресия срещу Сирия – в момента би срещнала редица трудности и по всичко личи, че противниците на Дамаск ще се осмелят на това само в краен случай. Все повече страни виждат изход от ситуацията или в един класически вътрешен заговор, или поне в съществено отслабване на режима чрез привличане на негови видни представители.
Съдбата на Сирия и на режима й може да се реши много по-скоро от очакваното, дори в близките дни. Москва, един от последните съюзници на Дамаск, изглежда, губи търпение или може би опитва да спаси кожата на Асад. Ако Съветът за сигурност на ООН приеме резолюция за Сирия в новия и все още сравнително мек руски вариант, това ще е сигнал към Арабската лига, че все още има възможности за дипломация и посредничеството за примирие между страните трябва да продължи. Ако надделее твърдата линия на западните държави към едностранно осъждане на сирийските власти и проектът на Москва не мине, това ще означава, че е поет курс към сваляне на режима.
Това може да е последният опит на чужда държава да помогне на президента Асад, ако не да се задържи на власт, то поне да избегне чуждестранната интервенция. Последните събития обаче показват, че Западът няма да се успокои, докато не види друг лидер в Дамаск. Това прави руската резолюция неприемлива за мнозина дори в сегашната й по-твърда форма.
В последните дни се случи още нещо твърде знаменателно. Сирийската свободна армия призова Съвета за сигурност да предприеме решителни действия въз основа на седма глава от Устава на ООН. Там се споменава за евентуална блокада на държава нарушителка на мира и употреба на въздушни, морски или сухопътни сили срещу нея.
Подобни сценарии се прокарват вече и от арабски дипломати. Подобно на своите ръководители, те имат готови предложения – от най-радикални до сравнително меки. Емирът на Катар Хамад бин Халифа ат Тани също намекна тези дни за твърд вариант. В интервю за американска телевизия той заяви, че някакви войски трябва да идат в Сирия, за да спрат убийствата. Може би става дума за арабски контингент, но по-вероятно за войски от Турция, като се включат евентуално и други членки на НАТО.
Срещу военна намеса се обявиха Тунис, Ирак, Ливан и други арабски страни. Сред постоянните членове на Съвета за сигурност категорично против този сценарий са Русия и Китай. Мекият вариант предвижда броят на инспекторите в Сирия да нарасне на 300, дори 500 души.
Съседите на Дамаск с право се страхуват вътрешният конфликт да не се развихри с пълна сила и да обхване най-близките, но бездруго нестабилни държави. В Ирак нещата и без това вървят на зле. Там все по-често отекват експлозии, а политиците се карат помежду си. Застрашен е и съседен Ливан, където някои политически движения искат да бъдат запазени връзките с режима в Дамаск, а другите са рязко против. Турция очаква нов бежански поток от Сирия. За същото се готви и Израел. Иранското ръководство иска Асад да задържи властта в Дамаск възможно най-дълго и е готово да му помогне, но самото то е заплашено от нови санкции, дори от военен удар на САЩ или Израел. Според Русия, ако Асад остане още известно време на върха, ще може да се избегнат най-кръвопролитните сценарии. Има обаче и друга гледна точка: колкото по-бързо диктаторът се оттегли от поста си, толкова по-добре ще това за Сирия и за съседите й.
В същото време не се виждат знаци, че президентът Асад се е променил или е научил нещо. Подобно на други диктатори в последните им дни, той е в състояние на тотално отричане. Докато неговите сили за сигурност убиват невъоръжени хора, държавният глава говори безсмислени слова по държавната телевизия. Асад не пропусна да спомене голямата вълна на подкрепа за своето правителство и за това, че армията му атакува само терористи.
В предишни години всяка реч на президента, обещаваща реформи или обявяваща готовност за преговори с опозицията, обикновено завършваше с кървави репресии срещу протестиращите. Последната му изява има всички шансове да не се окаже нещо по-различно. Асад е майстор на отлагането, заблудата и самоизмамата, но този път положението е различно, защото е съчетано с увеличаване на изолацията на режима в Дамаск. Бившите съюзници се отдръпват – първа беше Турция, последваха я Саудитска Арабия и Арабската лига. Ще има и други. Впрочем Асад каза и една истина – ако режимът му падне, целият регион ще се промени. Това звучи като най-добрия изход за Сирия.
Анатоли Стайков
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
