Един от най-популярните анекдоти за българското висше образование гласи, че и магаре да завържеш в двора на университета, безпроблемно ще изкара диплома. Заради ниските критерии за контрол и остарелите системи за преподаване години наред хиляди български студенти взимат тапиите си за висше, дори без да са присъствали на една лекция. След което се сблъскват с жестоката истина, че са напълно неподготвени да се реализират на пазара на труда. И през учебната 2011-2012 г. почти 65 хил. български младежи са записали редовно и задочно обучение в държавно или частно висше училище.
Само за тазгодишната субсидия на 37-те акредитирани държавни вузове Министерството на образованието, младежта и науката ще отдели 390 млн. лева. Много или малко са тези пари, все още е рано да се каже, тъй като пилците ще се броят наесен. Факт е обаче, че моделът на финансиране трябва коренно да се промени, като държавата най-накрая
спре да налива стотици милиони
nbsp;
в неработещата система. Парадоксът е, че утвърденият от Министерския съвет прием за 2011-2012-а рязко се разминава с демографските показатели и по никакъв начин не отчита тенденциите за срив в търсенето на българското висше образование. Защото, по план-приема в университетите ни е трябвало да влязат почти 72 хил. младежи, а статистиката показва, че миналата година абитуриентите са били с около 10 хил. души по-малко.
Според действащия сега Закон за висшето образование парите следват студента, т.е. размерът на финансиране на висшите училища зависи от броя на записаните кандидати и цената на специалностите, по които се обучават. Но само за последните две години средният базов норматив за държавна издръжка на един студент е паднал от 963 до 693 лв., което принуждава вузовете да обявяват нереално високи заявки и да снижават критериите за прием, за да оцелеят. От своя страна липсата на реална конкуренция води до снижаване на качеството на обучение. Затова все повече младежи избират варианта да следват в чужбина, при все че там излиза далеч по-скъпо.
Данните на образователното ведомство показват, че за водещите ни университети
мисията да съберат достатъчно студенти
nbsp;
се оказва абсолютно невъзможна. Почти 7500 бройки във висшите ни училища са останали незаети, като по тази причина държавните вузове са пропуснали да усвоят почти 18 млн. лева. Най-голямо е разминаването между очаквания и реалности в СУ Св.Климент Охридски, който в недалечното минало се славеше с жестокото сито и високите си критерии за достъп на кандидат-висшистите. Сега, заради зле оценените си финансово специалности, Алма Матер разчита на разширен прием с матура вместо изпити, но все по-трудно успява да привлече повече хора. Софийският университет убедително оглавява класацията за мъртви души, като 890 бройки, или 12.6% от всички места за студенти, са останали незаети. Това му е донесло загуби в порядъка на 615 хил. лева.
Не успяват да покрият заявките си и Техническият университет в София, Пловдивският университет Паисий Хилендарски, Русенският университет, Стопанската академия Д.А.Ценов в Свищов и Химикотехнологичният и металургичен университет в София. Столичният колеж по телекомуникации и пощи дори е останал наполовина празен.
Сводката за (не)търсенето на специалности показва и друг парадокс. Независимо че бизнесът постоянно се оплаква заради недостига на добри технически кадри, именно в този сектор най-много места са незаети. Вузовете отчитат, че 288 квоти за машинни инженери са останали незапълнени, за комуникационна и компютърна техника желаещите са с 259 по-малко, студентите по електротехника, електроника и автоматика намаляват с 201 души. Освен с липсата на адекватна комуникация между предприемачите и висшите училища това може да се обясни и с неспособността на университетите ни да се промотират и да изтъкват образователните си плюсове. Ситуацията напомня поговорката вода гази, жаден ходи. Дори висококотирани на трудовия пазар специалности се оказват непривлекателни за младежите, защото няма кой да ги убеди в предимствата им.
Похвално е желанието на държавата
да запълни финансовите дупки
nbsp;
в образователната система, като внася студенти отвън, но досега постиженията в тази насока са нищожни. Само 1657 чужденци са се записали за учебната 2011-2012-а, като над 1100 от тях идват от Турция. Почти половината са насочени към дисциплини от медицината, бизнес администрацията и компютърните науки. В това отношение държавните университети дишат праха на частния Американски университет, където следват най-много чужденци – 300 души. С новия проект за Закон за висшето образование, които трябва да бъде представен до месец, се очаква да бъдат премахнати бюрократичните и визови пречки за приема на чуждестранни студенти. Но мярката едва ли ще е достатъчна. По-скоро проблемът е, че държавата не прави нищо, за да се рекламира като образователна дестинация.
В структурата на частните ни университети явно е необходима строга държавна регулация. Статистиката показва, че за повече от 5000 места в тях липсват кандидати. Вузове като Бургаския свободен университет, Международния колеж Албена в Добрич, Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив и Колежа по туризъм в Благоевград са полупразни, като негативният рекорд се държи от Европейския политехнически университет в Перник – там почти 85% от обявените места са незаети. Частниците в образованието се нароиха като гъби, но повечето от тях нямат добра материална база и собствени хабилитирани преподаватели, затова отстъпват на държавната конкуренция.
Въпросът опира и до начина на финансиране и възникналите около него спорове за пропуснати ползи. Неотдавна по повод жалба от Бургаския свободен университет Комисията за защита от дискриминация обяви за противоконституционна практиката на дъжавата да не дава стипендии на отличните частни студенти. Така неформално бе положено началото на реформата във висшето образование. Ако Върховният административен съд потвърди решението, уязвими ще станат и текстовете в Закона за висшите училища, касаещи субсидирането на вузовете. Днес частните университети не получават пари от държавата и разчитат само на приходи от студентски такси, за да се издържат. Ако съдът реши казуса в тяхна полза, тогава те сигурно ще поискат и парче от образователната баница. Държавата е на път да създаде прецедент в тази посока с проекта на Закон за предучилищното и училищно образование. В него се регламентира държавната помощ за частни детски градини. Защо и университетите да не станат равни?
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Държавата си взима столичните общежития
Всички студентски общежития в София вероятно ще преминат под централното управление на дружество Студентски столове и общежития, което е под шапката на Министерството на образованието, младежта и науката. Предложението идва от просветния министър Сергей Игнатов и ще бъде внесено на следващото заседание на Министерския съвет. Поводът държавата да си иска обратно общежитията е поредният трагичен инцидент в Студентски град, при който в блок 23 бе убит 19-годишният Марио Данчев.
Игнатов иска да се въведат по-строги мерки в пропускателния режим в блоковете и вечерен час, след който достъпът до общежитията ще бъде забранен. Той покани на среща всички ректори на университети с общежития на територията на Студентски град да обсъдят проблема, а в най-скоро време с постановление ще бъде променена формата на управление. Централизацията трябва да доведе до по-голяма дисциплина, като провинилите се за в бъдеще ще губят правата си за ползване на общежитие.
Инцидентът с фатален край вероятно е резултат от съквартирантска свада след употреба на алкохол. Данчев е бил намушкан с нож в областта на сърцето, а изследванията с дрегер показват положителни проби за двама младежи от компанията. Според дежурния охранител в блока младежите идвали отвън и били видимо почерпени. Той им направил забележка, че са много шумни и те без пререкания тръгнали към стаята си. Малко след това единият помолил охраната да извика Бърза помощ и полицията.
От своя страна ректорът на УНСС проф. Стати Статев, под чието управление е блок 23, разпореди вътрешна проверка, която да установи дали са спазени всички изисквания на Правилника за условията, реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития.
nbsp;
Висшистите ни са мениджъри и юристи
Всеки втори висшист в България е взел диплома в сферата на правото, бизнеса или социалните науки, показват резултатите от доклад на Евростат за тенденциите в образованието. Общо 52.1% от българските висшисти са юристи, мениджъри или експерти в социалните науки, като по този показател изпреварваме с 20% средната стойност за Европейски съюз. Популярни у нас са и инженерните науки, като 14.9 % от дипломираните към 2011-а са завършили технически специалности. В челната тройка на най-търсените науки във висшето ни образование е сферата на услугите с 8 процента.
В същото време все по-малко българи избират да следват в сферата на образованието. Едва 6.4 % от студентите ни стават учители, а само 1.7 % са завършилите ветеринарни науки.
По-голямата част от висшистите в Европа са жени, като тенденцията е най-силна в образованието с 80-процентно дамско представителство. Нежният пол доминира в медицината, социалните и хуманитарните науки, а мъжете са мнозинство само в математиката, природните и инженерните науки.
Дипломираните в България висшисти се нуждаят средно от пет месеца, за да си намерят работа. Повече от една година пък може да продължи ходенето по мъките с диплома от гимназията, а завършилите основно образование се превръщат в трайно безработни. Средно 21 месеца са клиенти на бюрата по труда младежите, напуснали училище на 16 години.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
