Бившият агент от КГБ Владимир Путин направи кариера, опитвайки се да върне Русия в редиците на световните велики сили. Сега той поема отново кормилото на Кремъл (ако изобщо го е пускал). Смисълът на изборите е в това изходът им да бъде несигурен. Но всички във Федерацията знаеха, че премиерът отново ще бъде избран за президент на 4 март. Когато Путин дойде на власт преди 12 години, много руснаци приветстваха стабилността, която той донесе. За останалата част от света Русия приличаше на цинично общество, в което хората се интересуват само от личното си обогатяване.
Ситуацията обаче започна да се променя. В Русия се появи класа, която вече разбира, че страната е зле управлявана клептокрация. Това стана очевидно през септември, когато Путин за първи път обяви намерението си да се върне в Кремъл чрез размяна на постовете с Медведев. Започна да се надига недоволство. Спорните парламентарни избори в началото на декември бяха последвани от улични протести в Москва и на други места. На 4 февруари сто хиляди души излязоха на демонстрация в столицата при температура минус 22 градуса. Оттогава протестите не престават и вероятно ще продължат.
Какво ще се случи в бъдещето зависи до голяма степен от Путин. Той може да отговори на натиска за промяна, като се опита да го потисне или като отстъпи пред него. Миналото му в КГБ, репутацията му на авторитарен лидер и все по-твърдата му антизападна реторика навеждат на мисълта, че той ще избере първия вариант. Но да се запази Русия статична може да се окаже трудно. Путин постигаше това повече от десетилетие донякъде заради бързия икономически растеж, породен от големите реални увеличения на цените на черното злато. Петролът и газът все още съставляват две трети от износа на Русия. Но сега растежът рязко се забавя.
Вече не е толкова лесно да се прилагат и репресии, както едно време. Путин би могъл да засили натиска върху медиите, които активно поддържат протестиращите. Този процес вече започна с либералната радиостанция Ехото на Москва и вестник Новая газета. Но дори той признава, че ще бъде невъзможно да се наложи цензура в интернет. Все по-трудно ще му бъде да сплаши и възраждащата се средна класа.
Има и друг път. Ако вместо това Путин избере пътя на реформата, той може да започне с обещание да не се кандидатира отново през 2018 година. Може и да предложи да свика предсрочни парламентарни избори. Би могъл да установи върховенството на закона и да реформира икономиката, както обеща неотдавна. Вместо своята марионетка Медведев би могъл да избере за министър-председател сравнително либерално настроения бивш финансов министър Алексей Кудрин. Подобни реформи, по един или друг начин, ще намалят властта на Путин. Но до същия резултат, макар и по различен начин, биха довели и репресиите.
За Запада завръщането на Путин означава, че Москва отново ще е труден и често пъти параноичен партньор. Възгледите му са отдавна и добре познати в чужбина. В навечерието на вота Путин подробно представи своята програма, включително и в сферата на международните отношения. Твърде вероятно е рестартирането на връзките между Вашингтон и Москва да замине директно в кошчето. Вече има обективни причини за застудяване – системата за ПРО и противоречията около Сирия и Иран. Европа също не изглежда ентусиазирана. Очертава се диалогът с Русия да стане по-твърд, защото президентът Путин е склонен да вижда конспирации навсякъде. Кремъл вече ще артикулира по-ясно интересите си на световната арена, ще заявява без притеснение какво е приемливо за него и ще брани по-твърдо своите становища.
Основното в случая е какво точно е избрал Путин. Един мъдър човек с чувство за собствената си съдба сега би помислил внимателно за своето наследство и за наследника си. Путин не проявява голяма мъдрост, откакто е на власт, но в никакъв случай не е наивник. Той е изправен пред изключително важен избор и историята няма да бъде благосклонна към него, ако избере погрешния път.
Анатоли Стайков
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
