Добрите новини за икономиките на Щатите и на Европа, както и задаващата се вече развръзка с гръцкия дълг дадоха повод за оптимизъм, че възстановяването на промишлените и търговските обороти ще се случи скоро. На този фон доходността на по-рисковите книжа се понижи, а в тази категория попадат и българските държавни ценни книжа. Доходността им се понижи в резултат на засилените покупки, които повишиха цената им. Най-типично е движението на цената на деноминираните в долари български глобални облигации, защото те са по-дългосрочните. Цената им достигна 114.2 долара за 100 долара номинал, след като допреди месец тя беше на ниво 113.2 долара. Сега те носят доходност 3% на годишна база срещу 3.46% годишно преди. Падежът на тази емисия е януари 2015-а, докато на книжата в евро е януари 2013 година. Тяхната цена в момента е 105.25 евро за 100 номинал, осигуряваща доходност от 1.2% на годишна база.
Не само доходността на книжата ни, търгувани на международните финансови пазари, се понижи, това се случи и с вътрешните ни емисии. Този факт отново показва пряката взаимовръзка на нашите пазари с международните, което е логично за отворената ни икономика.
Тези изводи се потвърждават от резултатите от проведения от Българска народна банка аукцион на 5 март. Тогава Министерството на финансите предложи за продажба държавни съкровищни облигации с номинална стойност 30 млн. евро, които са с падеж януари 2019 година. Емисията е лихвоносна, а начисляваните годишно лихви от 4.5% ще се изплащат на всеки шест месеца. Достигнатата сега средна продажна цена е 101.95 евро за 100 номинал срещу 100.57 евро, установена при проведения на 16 януари предишен търг. В резултат на поскъпването на книжата доходността на емисията се понижи от 4.4% до 4.17% на годишна база. (Зависимостта между цена и доходност е обратнопропорционална.)
Бегъл поглед към вторичната междубанкова търговия също показва подчертан интерес към нашите ДЦК, което означава повишени цени и понижени доходност. Книжата с три години остатъчен срок до падежа им се договаряха вече при 2.6% на годишна база срещу 3.1% отпреди месец. Облигациите със срочност от пет години пък вече се търсят при 3.6%, а не при 4.2%, около каквато доходност се разиграваше пазарът преди. При близо 5 % на годишна база пък са търгуваха книжата със оставащи десет години до падежа, а не при 5.3%, на каквито нива се договаряха сделките в началото на февруари.
Емисионният календар на Министерството на финансите е наситен с аукциони. За първите четири месеца на годината се предвижда да се пласират книжа общо за 740 млн. лева. С 300 млн. лв. по-малко са сумите, които хазната трябва да изплати за същото време по лихвенни плащания и по падежи на държавни книжа. Въпреки че финансовото ведомство пуска в обращение повече книжа, отколкото излизат от обращение, интересът към тях също расте. Липсата на алтернативи за инвестиции е една от основните причини не само за нестихващия, но и за увеличаващия се интерес към българските ДЦК. Ето защо инвеститорите с голямо нетърпение очакват насроченият за провеждане на 12 март аукцион за пласиране на 55 млн. лв. номинална стойност от емисия № 400 от 2012 година. Тя е с падеж юли 2022 г. и лихвенни плащания, начислявани при 5% на годишна база. Банките, които са сред основните и най-активни участници на пазара на ДЦК, със сигурност ще участват в наддаването. Така ще постъпят и пенсионните фондове, и застрахователни компании, които имат нужда от по-дългосрочни и по-доходоносни инвестиции.
Предпоставка за успешното пласиране на книжата е отличната ликвидност на банковата ни система. Парите на междубанковия паричен пазар са в излишък, ако се съди от лихвенните проценти по еднодневните депозитни сделки. Те се договарят на стабилното вече втори месец ниво от 0.15 процента. Едноседмичните сделки се сключваха в диапазона 0.2-0.4% на годишна база. В още по-широките граници от 0.5 до 1% пък се договаряха едномесечните сделки.
В края на следващата седмица изтича поредният едномесечен период за превод на корпоративните налози – акцизи, ДДС и данък върху печалбата. Обикновено в този случай по около 800 млн. лв. излизат от банковата система и се насочват към хазната. Тази сума няма да окаже същественно въздействие върху междубанковия паричен пазар, предвид факта, че банките разполагат с 5.5 млрд. лв. по сметки при Централната банка.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
