За завода, който трябва да преработва хилядите тонове битова смет на софиянци, се говори толкова отдавна и толкова много, че голяма част от обществото е с впечатление, че съоръжението е почти готово. А и как иначе – лично премиерът Бойко Борисов, придружаван както винаги от тумба журналисти, вече няколко пъти му прави първи копки. Отделно и кметът Йорданка Фандъкова през месец-два се хвали колко е напреднал проектът.Току-виж, че резнали пред входа му някоя лентичка тъкмо преди парламентарните избори догодина.
Всъщност едва през тази седмица бяха отворени офертите на участниците в новия конкурс за избор на фирма, която да проектира и изгради завода за третиране на отпадъците. Предишната процедура, при която бе избран германо-българският консорциум Хут-Станилов, бе прекратена в края на миналата година по настояване на Брюксел. Сега проектът е променен според препоръките на европейските експерти и Топлофикация – София вече е включена в него – в ТЕЦ-овете й ще се изгарят блокчетата преработена смет. Именно технологията за преработване на отпадъците беше и причината Европейската комисия досега да не даде съгласие за строителството на съоръжението. Еврокомисарите се съмняваха в ефективността му и искаха да се изготви обстоен анализ за това дали остатъчният материал от процеса на преработка на сметта (RDF) е подходящ за гориво на столичното парно и дали цялата система ще отговаря на екологичните изисквания.
В надпреварата сега участват 11 фирми (с три повече от предишния път) и още при отварянето на офертите поради пропуски в документацията й беше отстранена чешката CKD Praga Diz. Всички големи български компании обаче се явяват на конкурса в консорциуми с чуждестранни партньори, за да постигнат минималните изисквания за оборот – 250 млн. лв. за 2008-а, 2009-а и 2010-а. Партньорите имат принос и за покриване на критерия за опит в проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на поне една инсталация за механично-биологично третиране на битови отпадъци с капацитет над 200 хил. тона на година, която включва и производство на RDF. У нас досега такава не е правена.
Има обаче размествания в отборите. Например предишният победител – Станилов,е заменил германците от Хайлит с италианското обединение Данеко. Свързаната с Васил Божков ПСТ Холдинг пък участва в консорциум Садината 2012 заедно с германската Хохтийфи с испанската Масиас Рисайклинг. На първия търг Хохтийф игра заедно с гръцката Хелектор, но тогава те двете останаха втори. Сега Хелектор се състезава в процедурата заедно с дъщерна компания на групата Актор.Главболгарстрой на Симеон Пешов участва в партньорство с италианската Еурека, холдингът на Николай МихайловТрейс груп си партнира с турската Мут. Строително-предприемачески холдинг на Георги Георгиев се е съюзил с испанската BCM. Геотехминпък е подала оферта заедно с френската Воше под името МВТ София 2012. Фирмата на сочения за най-богат българин Цоло Вутов, в партньорство с италианската Униеко, вече спечели търга за строителството на депото за неопасни отпадъци към завода в местността Садината. Това стана след дълга съдебна сага, тъй като обединението даде оферта от близо 25.2 млн. лв., а кандидатът, който предложи най-ниска цена (22 млн. лв.) – Строително предприемачески холдинг, бе декласиран и обжалва процедурата.
Сериозен играч за проекта е и Енергоремонт холдинг, който си партнира с германската ГБМТ София. Най-голям дял акции в българската компания (33%), чрез дружеството Миления 77имат енергийният министър в кабинета Сакскобургготски Милко Ковачев, бившият шеф на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов и синът на енергийния бос и собственик на Риск Инженеринг Богомил Манчев – Петър Манчев. Други 32% от Енергоремонт холдинг пък държи фирма Българска енергетика АД на Николай Златев и Николай Райчев.
На фона на изброените досега компании поредният български участник е съвсем непретенциозен. Става дума за Микс констръкшън на Пламен Христов и Стамен Иванов. Те обаче играят заедно с германската Егерсман, която под името Егерсман и Ко (в сътрудничество с Диана Комерс – 1 и АТ Инженеринг 2000)участва и в търга за компостиращата инсталация на завода за боклук. Оферти в тази процедура са подали още четири компании – обединението БТА – Ефасек – Умвелт Електроник и Еко танк, консорциум Валмекс Атцвангер, сдруженията Хан Богров 2011 и Арге Богров, но до отварянето на ценовите предложения бяха допуснати само последната и Егерсман и Ко. Предложението на Арге Богров, в което са Монолит София АД и Иновацион техник – Австрия, е за 45 728 964 лева. Егерсман и Ko пък предлага 46 592 435 лева. Но въпреки че офертите станаха ясни още в началото на февруари, общината и досега не е обявила официално победителя.
В надпреварата за строителството на завода за преработка на отпадъците участват още три испански фирми – Елекнор, Сорайн и Стадлер, обединени в консорциум Елекнор.
По думите на заместник-кмета по екологията Мария Бояджийска, която е и председател на оценителната комисия, изпълнител на строителството се очаква да бъде избран до 1 октомври. До няколко месеца след това трябва да бъде сключен и договор за изпълнението на проекта. За да проектира и построи съоръженията, както и да ги оборудва с необходимите машини, победителят в надпреварата ще разполага с близо 200 млн. лв., осигурени от оперативна програма Околна среда, от общинския бюджет и от заем от Европейската инвестиционна банка. Цялата поръчка трябва да бъде изпълнена за 31 месеца, но същинското строителство се предполага да продължи само 19 месеца – останалото време е предвидено за отстраняване на дефекти.
nbsp;
Проектът
След критиките от Брюксел заводът за механично-биологично третиране на отпадъците в столицата ще произвежда RDF гориво, което ще се оползотворява в Топлофикаця София, а няма да се изгаря в циментовите заводи. Приемането на тази технология наложи и редица промени в параметрите. Капацитетът на завода се запазва на 410 хил. тона на година, но количеството на произведеното RDF-гориво се увеличава от 123 хил. на 154 хил. тона. Изменят се още съставът и качеството на горивото с промяна на калоричността, така че да се удовлетворят нуждите на Топлофикация. Увеличава се и производството на компост – от 61 хил. на 70 хил. тона, заради което пък се разширява зоната за зреене на компоста. Ръст е предвиден и при рециклируемите материали – от 4600 тона до 14 хил. тона годишно. В резултат на това обаче намалява обемът на отпадъците за депониране – от 156 хил. на 113 хил. тона.
Бюджет
Общата стойност на интегрираната система от съоръжения за третиране на битови отпадъци в Столичната община е близо 360 млн. лв., от които 256 млн. лв. са осигурени по Оперативна програма Околна среда и държавния бюджет. Останалите над 104 млн. лв. са под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. Очаква се след пускането в експлоатация на завода количествата депонирани отпадъци да се намалят с 60 процента.
