Азербайджан и Турция планират да завършват преговорите по проекта за Трансанандолския газопровод (TANAP)през май, съобщиха руските медии, позовавайки се на вицепрезидента на държавната газо-нефтена компания на прикаспийската република Елшад Насиров.
До края на месеца ще приключим разговорите и до 30 юни трябва да подпишем междуправителствения договор, твърди Насиров в интервю за агенция Bloomberg. Той добавя, че досега са обсъдени данъчните въпроси и инвестиционния режим, при който ще се реализира проектът, и опровергава информацията, че съгласуването му се е забавило заради разногласия между Баку и Анкара за дяловете им в съвместното дружество. През март азербайджански медии тиражираха изказване на турски чиновник, според което Турция иска да увеличи своя дял в TANAP от 20 на 50 процента.
Реализирането на Трансанандолския газопровод ще е сравнително евтино, защото ще се използват максимално вече съществуващите тръби от турската преносна система. Същевременно той отваря на Турция възможността от транзитьор на синьо гориво да се превърне в основен играч на европейския пазар, особено след постигнатото с Баку политическо споразумение за доставки на азерски газ от находището Шах Дениз. Дължината на трасето ще е около 2 хил. км, като първоначалният му капацитет ще е 16 млрд. куб. м на годишно с възможност за бъдещо разширение.
Очертаващото се споразумение като че ли окончателно погребва шансовете на европейския газопровод Набуко да има водеща роля при доставките на природен газ за Стария континент. За него остава т.нар. съкратен вариант: Набуко Уест – от българо-турската граница до австрийския разпределителен център Баумгартен и при наполовина намален капацитет спрямо първоначално планираните 31 млрд. куб. м на година. Но съдбата дори и на този вариант не е съвсем ясна и зависи изцяло от това дали за него ще има гориво от азерското находище Шах Дениз. Преди дни от консорциума с водеща компания Бритиш Петролиум, който разработва залежите, обявиха, че очакват офертите на тръбопроводните проекти за транспортиране на газ към Централна Европа.
За този маршрут разглеждаме два проекта – SEEP (бел. ред – предвиждащ доставки на газ в размер на 10 млрд. куб. м по вече съществуващите мрежи на България, Румъния, Унгария, Сърбия и Хърватска) и Набуко Уест – новото предложение, представено от консорциума Набуко. Искаме да видим напредък в разработката им и очакваме техните официални предложения до 16 май, изтъкна вицепрезидентът на Бритиш Петролиум, Аласдейр Кук. По думите му, след като се видят офертите на претендентите, консорциумът ангажиран с Шах Дениз ще реши още до края на юни по коя тръба да изнася газ към Централна Европа. Колкото до трасето, по което ще се експортира синьо гориво към Южна Европа, то вече е ясно. Това ще е TAP (Trans Adriatic Pipeline)- от Каспийския басейн през териториите на Турция, Северна Гърция и Южна Албания до Италия.
Възможностите на Набуко (дори и в съкратения му вариант) да се пребори с конкуренцията изглеждат все по-илюзорни. Още повече че и някои от страните, които участват в него, вече го отписаха. В началото на миналата седмица премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви, че унгарската държавна компания MOL се отказва от проекта поради многото неясноти около него и непрекъснатото увеличаващата се цена. България пък заяви, че не може да финансира своя дял от трасето и призова Европейската инвестиционна банка да отпусне кредит.
И двете източноевропейски държави виждат все повече перспективи в алтернативното трасе на Газпром – Южен поток. Проектът вече се реализира по нов – ускорен график, лансиран от Владимир Путин в края на 2011-а, след като Москва официално получи разрешение от Турция за прокарването на тръбата по дъното на Черно море. Строителството трябва да започне още през тази година, още повече че работата по технико-икономическата обосновка на подводния участък на Южен поток приключи, а също и на участъците, разположени на територията на България, Сърбия, Унгария, Гърция, плюс отклоненията към Република Сръбска в Босна и Херцеговина и Хърватска. Предвижда се доставките по Южен поток да започнат до края на 2015-а, като единственият неизяснен въпрос остава какъв ще е капацитетът на съоръжението. На теория газопроводът е проектиран да се състои от четири тръби, всяка от които да транспортира по 15.57 млрд. куб. м на година – или общата им мощност да е около 63 млрд. куб. метра. При това положение стойността му ще е около 15.5 млрд. евро
