Еврото пропадна под 1.30 щ. долара след обявяването на окончателните резултати от парламентарните избори в Гърция и президентските във Франция. Изправени пред реалната опасност Гърция да излезе от еврозоната и произтичащите от този акт усложнения, инвеститорите потърсиха отново сигурността на валутните убежища – щатски долар, швейцарски франк и английска лира, както и на държавните книжа на най-реномираните световни стопанства (доколкото са останали такива).
Лъч надежда се прокрадна от Германия
Износът на най-голямото европейско стопанство неочаквано се е увеличил за трети пореден месец през март, защото търсенето извън еврорегиона е компенсирало слабите продажби на Стария континент. Коригираният, съобразно работните дни и сезонните промени, износ е нараснал с 0.9% спрямо февруари, а мартенският внос в страната е бил с 1.2% по-висок. Търговският излишък се е разширил до 17.4 млрд. евро, а излишъкът по текущата сметка е скочил до 19.8 млрд. евро.
Това е третата за тази седмица благоприятна новина, която загатва, че Германия може и да се е върнала към растеж през първото тримесечие на тази година след свиването на стопанството през последните три месеца на миналата.
Индустриалният продукт е скочил с 2.8% през март, съобщи на 8 май министерството на икономиката. Ден по-рано стана ясно, че фабричните поръчки са се увеличили с 2.2% благодарение на 4.8-процентния ръст на търсенето извън еврозоната. Докато заявките от общността не са се променили спрямо февруари.
Италианските банки са взели рекордни заеми
nbsp;
от Европейската централна банка през април. Общият им размер е достигнал 271 млрд. евро срещу 270 млрд. евро през март, съобщи на интернет страницата си на 8 май Банка д’Италия.
Италианските банки се борят да привлекат средства, след като кризата на държавния дълг качи разходите за обслужване на заемите и затрудни достъпа им до междубанковия пазар и до едрите инвеститори.
Индустриалният продукт на Испания
е намалял през март най-чувствително за последните две години. Спадът му е със 7.5% спрямо същия период на 2011-а, съобщи Националната статистическа служба на страната.
Добрата новина е растящият износ и производителност на испанското стопанство. Експортът от страната се е увеличил с 11% през 2011-а – колкото германският и повече от френския, защото разходите за работна сила са намалели, а недостигът по текущата сметка се е свил. Според правителствените прогнози дефицитът по текущата сметка ще спадне до 0.9% от БВП през тази година (срещу 10% през 2007-а) и ще се трансформира в излишък през следващата. Данни на ОИСР пък показват, че ръстът на производителността в Испания е бил по-висок от средния за еврорегиона през всяка от последните три години (до края на 2011-а).
По оценка на министъра на икономиката Луис де Гиндос подобно развитие на испанската икономика имитира валутната девалвация (бел. ред. – на песетата), използвана от страната преди присъединяването й към еврото, за да увеличи конкурентната си мощ. Засега обаче опасенията на инвеститорите за публичните финанси на Испания имат превес над ръста на конкурентоспособността й и разходите за обслужване на държавния дълг остават високи.
Рецептата на Джефри Сакс
за Европа е да се отиде отвъд дебата за растеж срещу строга фискална дисциплина.
Според него реалните цели на Европейския съюз трябва да са банкова реформа, обучение на работната сила и премахване на неравенството между севера и юга. Професор Сакс, който се самоопределя като структуралист (привърженик на икономическото течение, което проповядва увеличение на публичните разходи чрез по-високи данъци, за да не се трупат дефицити и за засилване на ролята на държавата в образованието, създаването на работни места и рекапитализацията на банките), дава за пример скандинавските държави. Те балансират бюджетите си с високи данъци и използват големите постъпления, за да осигурят достъп до университетите, за обучението на работната сила и създаването на модерна инфраструктура в съчетание със строги стандарти (а не дерегулация) за околната среда. А десетилетие по-рано техните правителства успяха да изчистят банковите им сектори от провалените цикли на либерализация, бум и крах.
Джефри Сакс обвинява Германия, че живее по нормите на социалния пазар, но настоява за сурови бюджетни съкращения, тъй като германските политици отказват да признаят ролята на нерегулираните местни банки в създаването на европейската дългова каша. Защото подобно признание би притиснало политическия елит да рекапитализира кредитните институции в страната.
Надеждата на професор Сакс е, че новият френски премиер Франсоа Оланд ще улесни една нова ориентация към растеж, основан на структурни промени, а не на флирт с фискален разгул.
nbsp;
У нас
nbsp;
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2665 млн. евро (5212.6 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 0.77% от купената и продадена валута.
