Днес е празник и трябва да си говорим само хубави неща!, заяви премиерът Бойко Борисов навръх Деня на МВР (5 юли). Прозвуча празнично, но и ядовито. Ядът на премиера обикновено бликва от медийна недооценка на неговите и на кабинета успехи. В случая празничната реплика дойде след констатацията, че журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Преди него пък вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов отсече, че не приема оценките и на псевдополитици и на псевдоспециалисти за работата на полицията.
Че празникът е само един ден и най-късно на следващия ще се говори, както обикновено – това е ясно. Но и без да говорим лоши неща, трябва да признаем, че сме празнично объркани. Да вземем пожара на Витоша. Иди разбери коя мафия е драснала клечката – екомафията или курортната. При тази неяснота обслужването на която и да е от двете (а че ги има – има ги) е трудно укоримо.
Щото така и не можем да хванем края колко са енергийните мафии. Слушаме за ядрена, за шистова, за ВЕИ-мафия … Препирните преливат в медиите, източване на милиони и милиарди тормози слуха ни, но пак нищо. Мафиите си мафиотстват, токът скача с 13%, а кой как ще го отрази в медиите е въпрос на обслужване. Също трудноукоримо!
Рискувайки да засегнем някоя мафия като не я споменем (да ни е простено, щото има данни и за имотна, за образователна, за лекарска, за фармацевтична, за футболна, за таксиметрова, за ключарска и т. н., стигаме до мафията по сигурността – полицейска, прокурорска, съдебна (допускаме, че я има). Не защото е по-атрактивна, а заради особената й роля. Без нея другите мафии са обречени, а с нея преуспяват.
Но с объркването дотук. Празникът мина и всеки да си гледа работата. По сектори и по мафии…
nbsp;
nbsp;
nbsp;
