Правната комисия прие на първо четене проектите за Изборния кодекс на ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС. Депутатите се вдъхновиха от възможността да ремонтират Изборния кодекс и внесоха в Народното събрание общо шест законопроекта за неговата промяна – по един от всяка парламентарна група плюс един на независимите депутати от РЗС. Текстовете на ДПС и Атака бяха отхвърлени.
Управляващите спазиха обещанието си да забранят министрите и вицепремиерите да ръководят предизборни щабове. Поправката Цветанов (вътрешният министър беше ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ – бел. ред.) влиза в техния законопроект. Тя предвижда още те да не могат да се възползват от държавни автомобили по време на кампанията.
Общините ще бъдат задължени да публикуват в интернет т.нар. забранителни списъци на гражданите, които не могат да гласуват най-късно пет дни преди вота. Ако са попаднали там неправомерно, те ще могат да настояват за отстраняване на проблема в рамките на 24 часа.
Намерението на властта е наказанието за търговия с гласове да е от една до шест години, но това ще залегне в Наказателния, а не в Изборния кодекс. Ако предложенията на ГЕРБ бъдат приети, ще се въведе използване на СРС-та при разследвания за предизборни измами. Сега техническите средства за подслушване и проследяване се прилагат само при тежки престъпления, за които наказанието е затвор над пет години. Правото да искат СРС-та обаче ще имат окръжните прокуратури, а не вътрешното министерство.
Неправителствени организации и ОССЕ настояваха отразяването на предизборната кампания по обществените медии да е безплатно, но от ГЕРБ не сметнаха за нужно да уважат искането им. Вместо това се предвижда всички медии да декларират договорите, които сключват с политическите сили за изборите. Тук се отваря поле за сиви договорки, тъй като двете страни могат да сключат и устни споразумения. Въпреки всичко предложението е крачка в правилна посока, защото отношенията между властта и собствениците на печатни и електронни издания тънат в мъгла. Спорно обаче е защо тежестта за разкриване на тази информация пада единствено върху медиите. Би било по-логично законът да изисква отчетност и от едните, и от другите. Нерешен остава проблемът за дефиницията за политическа реклама и за платените материали, които не се отбелязват като такива.
В Централната избирателна комисия ще работи постоянна администрация, която няма да надхвърля 12 души. Освен това ЦИК ще разполага със самостоятелен бюджет. Тя ще бъде задължена да поддържа списък на гласоподавателите, които ще могат дали присъстват в него по ЕГН. Предвижда се заседанията на изборното ведомство да се предават пряко онлайн, както и да бъдат създадени интернет страници на районните и общинските избирателни комисии.
Проектът на управляващите за промяна в Изборния кодекс предвижда и партиите да имат само по един застъпник на секция, както и да бъде направен регистър на застъпниците. Правилото остава дори и ако изборите са две или три в едно, т.е. и местни, и парламентарни, и президентски в един и същи ден.
Потупване по рамото от властта получи РЗС, чиято парламентарна група се разпадна, но въпреки това ще разполага със свои представители в изборните комисии. Според предложените поправки такива ще имат всички парламентарно представени партии, а не само онези с парламентарна група.
Бюлетините от селищата, в които има до 50 хиляди гласоподаватели, ще бъдат броени в регионален преброителен център. Както стана ясно, още при срещата при президента за промените в изборното законодателство от ГЕРБ са склонни да допуснат електронно гласуване, но само експериментално, и то в не повече от пет секции.
В проекта на Коалиция за България се предлага актовете на ЦИК да подлежат на съдебен контрол. Организираният хаос, на който бяхме свидетели, беше режисиран от ЦИК и част от манипулациите и изборните нарушения тръгнаха оттам, посочва се в мотивите на вносителите. Друг акцент от предложенията им е въвеждане на машинното гласуване, което според тях би елиминирало субективния фактор. От Коалиция за България искат и ако идеята им не бъде приета, интегралната бюлетина да замени отделните партийни, с които според досегашния закон се гласува. Прави впечатление и настояването да се обявяват кои са поръчителите на социологическите проучвания.
Очаквано, поправките предложени от ДПС бяха отхвърлени. Управляващите и останалите опозиционни партии от опозицията не приемат възможността предизборната агитация да се води на език, различен от българския. Въпреки че това беше и една от препоръките на ОССЕ, основният аргумент на властта е, че подобна поправка би била противоконституционна. В сряда вътрешната комисия гласува българският език да е задължителен при провеждане на митинги и събрания. Искането за смекчаване на принципа на уседналост, които управляващите въведоха, за да ограничат изборния туризъм, също нямаше как да мине.
Във варианта за Изборен кодекс на Синята коалиция акцентът е въвеждането на електронното гласуване. Според вносителите въпросът е не дали, а кога то ще бъде въведено. В проекта им обаче не става съвсем ясно как могат да се пресекат злоупотребите, които стават доста по-лесни, когато се гласува дистанционно от компютър.
РЗС пък предлага вдигане на прага за влизане в парламента за коалиции с повече от две партии с по един процент. По времето на тройната коалиция Яне Янев внесе подобна поправка, която вдигаше бариерата за коалиции на 8 процента. Текстът, подкрепен от БСП и ДПС, тогава щеше да засегне най-вече СДС и ДСБ, но бе отменен от Конституционния съд. Към днешна дата Янев смята и че държавните и общинските чиновници трябва да бъдат задължени да гласуват. Подобно на Коалиция за България, и РЗС повдига темата за социолозите. Особено важно, според Янев, е да се знае кой поръчва социологическите проучвания, както и в срок от три месеца след изборите НАП да прави ревизии на социологическите агенции.
Последният проект за промяна на Изборния кодекс – на Атака, предвиждаше българите с двойно гражданство да бъдат лишени от избирателни права. Друга напредничава идея е кандидатите за държавни постове да обявяват сексуалната си ориентация, както и дали са членове на секта или на масонска ложа. Партията предлагаше предизборната кампания по БНТ и БНР да се отразява безплатно, а останалите медии да правят 80% отстъпка от рекламните си тарифи. Атака, подобно на БСП, подкрепя машинното гласуване.
