Гласовете на представителите на БСП и ДПС в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се оказаха решаващи за продължаването на механизма на контрол върху България. В резолюцията, която ПАСЕ прие през седмицата, се изразява загриженост за независимостта на съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност, Изборния кодекс, правата на малцинствата, както и за независимостта на медиите.
Янаки Стоилов от Коалиция за България и Юнал Лютфи от ДПС бяха сред 61-мата гласували за постмониторинговият диалог със страната ни да бъде продължен. Общо 59-ма бяха против, а други 4-ма се въздържаха. В края на миналата година парламентарно представените опозиционни партии в България предупредиха управляващите, че ще алармират Европа за готвени нарушения на изборите заради предложените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс.
Проекторезолюцията съдържа близо две дузини препоръки, изпълнението на които изисква време и след това оценка на резултатите -заяви Янаки Стоилов по време на сесията в Страсбург. – Разбирам, че приключването на постмониторинговия диалог е в интерес на правителството, но то не е в интерес на българския народ, продължи той и коментира, че без външно наблюдение ситуацията в страната най-вероятно ще се влоши.
В сряда управляващите и БСП си размениха взаимни обвинения кой носи отговорност за решението на асамблеята. От него става видно колко се повишава ролята, която играят европейските партийни семейства за политическия живот в България. Този път последователната подкрепа на Европейската народна партия към ГЕРБ се оказа недостатъчна. А опозицията извоюва важна международна битка с управляващите.
По време на обсъжданията холандецът Тайни Кокс от групата на обединената европейска левица заяви в речта си, че можем да се усъмним, че България би влезнала в ЕС с оглед на днешната й ситуация. Според него предложението на докладчика Лука Волонте за прекратяване на постмониторинговия диалог с България било малко странно. Социалистите, както и либералите и демократите също се обявиха за продължаването на механизма, а ЕНП – за прекратяването му.
В документа се признава постигнатият от България напредък в законодателната рамка и решаващите реформи, но традиционно съдебната система се критикува сериозно. Посочват се опасенията за ролята, която играе министърът на правосъдието във Висшия съдебен съвет, и се препоръчва преразглеждането й. Министър Диана Ковачева беше сериозно критикувана, че не е позволила гласуване и за останалите двама кандидати за главен прокурор освен Сотир Цацаров.
Като проблемни точки в текста се изброяват структурата на ВСС, начинът на назначаване на членовете му, изпитателният срок от пет години за нови съдии, както и разделението на дейностите между съдии, прокурори и следователи. За съжаление някои фундаментални принципи като независимостта на съдебната власт невинаги са били зачитани и някои важни назначения не са били осъществени на основание качества и почтеност. Същевременно трябва да бъде отчетено, че някои промени изискват куража за конфронтация с лобита, смятат от ПАСЕ.
Освен това страната ни се призовава да създаде независими институции в областта на антикорупцията.
Асамблеята иска от България да отдаде внимание на претенциите на бивши политически затворници на лагера Белене в съответствие с българския Закон за политическа и гражданска реабилитация.
Институцията приветства въведеното задължение печатните медии да разкриват кои са собствениците им, но същевременно препоръчва същото да се направи и за акционерите в електронните. Препоръчва се клеветата и обидата да не бъдат криминализирани в новия Наказателен кодекс.
Сериозно място в резолюцията се отделя на коментар за правата на малцинствата. Асамблеята е загрижена от повишаването на националистическата идеология и действия и от климатa на нарастваща враждебност към малцинствата. Като конкретни примери се привеждат агресията на привърженици на Атака към мюсюлмани пред джамията в София през 2011 г. и подбуждане към насилие срещу роми по-късно през октомври същата година. Вероятно става въпрос за периода на стихийните протести, обхванали страната след смъртта на двама души в с. Катуница. С аргумента, че редица опасения за правата на малцинствата остават, ПАСЕ призовава въпросът да се реши без по-нататъшно забавяне. Има и искане България да осигури равни възможности на малцинствата при наемането на държавни служители.
Интересно беше изказването по време на обсъжданията на един от турските представители в асамблеята Ахмед Тюркс, който е от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието. Той обяви, че е смаян от неадекватните усилия на българските власти да увеличат религиозните свободи и културни права за техните мюсюлмански съграждани и разказа за скорошен опит за построяване на джамия от Главното мюфтийство, който е бил спрян. Сред проблемите на страната ни той посочи и изплащането на пенсии на турци, емигрирали от България в началото на 90-те години.
Същевременно Лъчезар Тошев от Синята коалиция, който е заместник-председател на българската делегация в асамблеята, съобщи, че от окончателния текст на резолюцията е отпаднал текст, който е призовавал страната ни да признае македонското и помашкото малцинства. Той разказа и един любопитен факт в контекста на българо-македонските отношения. По думите му представителят на Скопие е демонстрирал добронамереност към страната ни и е предложил отпадане на механизма.
България се намира в процедура на постмониторингов диалог от 2000 г., когато наблюдението върху нея бе прекратено. Ироничното е, че този път смекченият механизъм на контрол беше продължен с помощта на български гласове и въпреки несъгласието на Македония. Държавата ни наистина има интерес от надзора на международни институции върху невралгичните й сфери. Колкото и да е необичайно за страна вече седма година членка на Европейския съюз.
