Как ще ги стигнем американците?!-този знаменателен рефрен на великия (за съжаление вече покойник) Тодор Колев, днес може да бъде актуално перифразиран, като американците се заменят с… румънците. Оказа се, че в уж доста по-изостаналата от нас наша съседка вече са осъдени двама бивши румънски министри на земеделието – Дечебал Траян Ремеш и Йоан Мурешан. Те ще лежат в затвора по три години, тъй като през изминалата седмица Върховният касационен съд на съседите потвърди окончателно наказанията им. Двамата бяха признати за виновни по обвиненията, че са взели подкупи, за да манипулират обществени търгове, организирани от аграрното ведомство в Букурещ.
Съобщаваме тази новина съвсем неслучайно. Когато отиващото си днес от управлението на държавата мнозинство на ГЕРБ (и в частност някои негови представители) преди четири години се бореха за народната любов, те обещаваха чудеса в името на справедливостта. Сред основните им приоритети (тогава) беше решимостта им да бъдат развалени сделките за безумните замени на земи и гори, направени по време на тройната коалиция и да бъдат осъдени лицата, подписали тези договори. Но и до ден днешен прокламираните намерения останаха само едно пожелание. За сметка на това обаче реалността е доста по-различна – щото всичко друго ни е наред, та на хоризонта пак се появи отдавна надвисналата опасност да отнесем към 3 млрд. лв. глоба от Брюксел за нерегламентирана държавна помощ. Сумата, с която ще бъдем обръснати, не е официално обявена от Министерството на земеделието и храните, но според анализа на сделките от природозащитните организации отива някъде към тези милиарди.
Оказва се, че приносът на хората на Мирослав Найденов се изчерпал с подаването на информацията за тези сделки в прокуратурата и там
са приключили фойерверките на справедливостта
Голяма част от материалите са отишли в обвинението чрез Комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта, оглавявана от поборника на тази кауза Яне Янев. За част от тези сделки държавното обвинение бе сезирано още в началото на мандата на това правителство, но не за всички. Дали това, което сега комисията на Янев е предала, е в пълен обем, също не е съвсем ясно. Резултатът на този етап е едно на нула за обслужващите интересите на група едри бизнесмени. А те са толкова едри, точно защото от години висят на вимето на държавата.
Без да преповтаряме историята на скандалните замени и поименно да припомняме имената на облажилите се от тях, продължаваме да задаваме въпроси. Повечето са, най-общо казано, риторични. Защо повече от две години държавното обвинение не се е произнесло по някои и от тези случаи?! Какво стана с обещанията отпреди две години на някои известни люде сами да развалят направените сделки и да върнат терените не държавата?!
Обобщеният отговор е: нищо.
След като през 2010-а се разбра, че
държавата ще плаща за тяхното благоденствие
част от облажилите се започнаха да увещават обществеността в благородните си намерения. Така например управителят на холдинга Елеонора транс Георги Николов, чиято дъщерна фирма е сключила сделка за замяна на гори в Несебър (а акционер в нея (чрез възрастната си майка) е депутатът от ГЕРБ Емил Димитров), заяви, че тази замяна не е била успешна, но все пак дружеството едва ли ще се откаже от нея. Пет години дъщерната на холдинга фирма Експрес турс ЕООД се е опитвала да получи заповед за замяна на десет декара горска земя в Несебър с намерение да развие дейността на хотела, който се намира на съседен терен. Напълно изненадващо (по думите му) Държавната агенция по горите най-накрая позволила замяната с частна собственост в Рибарица. Земята край морето е била оценена за 9 лв. на квадратен метър. И сега иде ред дори да се разплачем – заради наложения още в началото на управлението на ГЕРБ мораториум върху замените холдингът не могъл да изгради замислените зони за отдих. Тук е редно да припомним, че Емил Димитров бе сред най-дейните радетели този мораториум да бъде отменен…?!
Фирма на рекламния бос Красимир Гергов Про Консулт 2004 също беше готова да се откаже от направената от нея замяна, но не съвсем. Полученият от нея терен до брега на морето е от 138.5 дка на входа на голф игрището Трейшън клифс на Гергов и на бизнесмена Георг Цветански до село Топола в община Каварна. Един от собствениците на фирмата, извършила замяната, е Тодор Гергов, брат на Красимир Гергов. Заменени са земи за около 8 лв. на квадратен метър. Хората на Гергов обаче поставиха условие държавата да гарантира, че няма да допусне незаконно строителство върху парцела. Всичко това така и не се случи.
Друг известен участник в тези процеси
адвокат Тодор Батков уж също беше напът да се раздели с придобития чрез замяна терен край морето, но до този момент не се е чуло за подобна стъпка. Фирмата на Батков Форос дивелъпмънт дълго време обясняваше, че има намерения да строи, но не възнамерява да изсича гората. Строителният терен, на който е предвидено построяването на жилищен комплекс (част от бъдещ квартал Крайморие на Бургас), щял да бъде ограничен и парковата зона щяла да се запази. Земята край морето била заменена за качествен горски фонд в Габрово, в Тетевен, в Рибарица и е с площ 1100 декара.
Тези поне обещаваха. Докато други, като Николай Банев например, който успя да се уреди с терен 167 дка до брега на морето край собствения си комплекс Русалка, едва ли би му хрумнало доброволно да върне земи. Или пак бившият заместник-министър на вътрешните работи в кабинета на Иван Костов – Явор Хайтов, който получи 20 дка до Евксиноград с гледка към морето от ръба на скала…?
Да не говорим пък за магистратите и техните чеда, които може би не чрез замени, но пък чрез уважението на местните власти към техните особи също отдавна са получили възможността да гледат морската шир от прозорците на именията. И от рефрена с който започнахме, тук стигаме до поговорката:Гарван гарвану око не вади. Само че и на това идва краят.
