Потенциалният нов премиер на страната Пламен Орешарски още в изборната нощ открои първите мерки за съживяване на българската икономика. Те са прекратяването на прилагания в продължение на близо четири години административно-силов натиск върху бизнеса и възможно най-бързо погасяване на всички задължения на държавата към частния сектор.
Междувременно четиригодишният незапомнен рекет срещу предприемачите продължава.
Едва ли има прецедент в световната стопанска история, при който процент от дължимите пари от страна на държавата да се удържа с мотива знаем как сте ги печелили тези поръчки с раздути цени при Станишев. И за да не правим проверки, след които може и нищо да не получите, откажете се доброволно от 7% от сумата в наша полза.
Част от фирмите, които имаха да получават пари от държавата за извършена дейност през 2009 г., отказаха да ги получат след приспадане на седемте процента по предлагания им механизъм за разплащане чрез Българската банка за развитие (ББР). Други пък, които бяха склонни да направят сконто в полза на държавата, не можаха да си вземат парите, защото ведомството, с което имаха сключен договор, не им даде необходимия документ за получаване на вземането. Трети не си получиха средствата, докато не приключиха прокурорските проверки по договорите. Едва 200 млн. лв. са разплатени на бизнеса от около 600 млн. лв. държавни задължения за 2009 г. според данните на Българската банка за развитие от края на 2010 година.
Сега държавата дължи на бизнеса около 250 млн. лв., а вземанията му от общините са за 150 млн. лв., като част от този дълг е резултат от неразплатени задължения на държавата към местните бюджети. Това са актуалните данни на Българската стопанска камара (БСК).
Така започна ерата и на избирателното връщане на ДДС. Кога и как ще си получиш парите зависеше най-вече от един човек – финансовия министър. Ако си от нашите – максимално бързо, ако не си – може и след години. Ако пък си изряден и настоятелен – една безкрайна ревизия ще те откаже.
В момента забавеното ДДС е около 300 млн. лева. Колебанията по месеци са между 250 млн. и 400 млн. лева. Според председателя на БСК Божидар Данев със задържането на ДДС се решават ликвидни проблеми на бюджета. Той прави простата сметка, че със забавянето на ДДС за около 400 млн. лв. почти могат да се изплатят месечните пенсии, ако в даден момент хазната няма пари за тях. Така че с блокирането на бизнес оборотите за определен период се покриват финансовите нужди на хазната.
Колкото до Дянковото облекчение за връщането на ДДС, можем да кажем: Без Дянков – по дянковски ! Схемата за създаване на Златен ДДС-списък, промотирана още в края на 2009-а от него, е с такива параметри, които предварително разделят бизнеса и забраняват на средното и дребното предприемачество да кандидатства за него. Сега тази сбъркана ГЕРБ-ерска формула просто се реанимира от служебното правителство поради недоглеждане или по-скоро от страх да не каже някой, че играят срещу бизнеса.
nbsp;
nbsp;
Златният ДДС-списък с фирмите отличници, на които налогът да се връща за 10 дни, гъделичкаше нечии бизнес мечти в продължение на петилетка, но напоследък идеята подгони Михаля. Защото българските предприемачи взеха да оттеглят подкрепата си от нея, Европейската комисия пък е силно стъписана от намерението, затова се наложи българският антимонополен и антидискриминационен орган да се произнесе.
На 10 май Комисията за защита на конкуренцията е образувала производство по искане на Министерството на финансите да даде становище по Златния ДДС списък от 17 април. Не е ясно в какъв срок ще се произнесе антимонополният орган и това допълнително обърква непредъка на брадясалата вече схема.
Златният ДДС стандарт ще бъде въведен, съобщи в началото на май служебният министър на финансите Калин Христов. Чрез тази схема изрядните фирми ще могат да си възстановяват ДДС до 10 дни, обясни той. Първоначално ще се започне с по-малък брой фирми, които покриват критериите, като постепенно този кръг ще се увеличава, обясни министърът.
Като шеф на НАП Красимир Стефанов също обещаваше да пусне златния регистър, впоследствие направи същото и като кандидат-депутат на ГЕРБ.
През февруари тази година обаче НАП обяви по какви правила ще действа дългочаканият регистър за коректните фирми, на които ДДС ще се възстановява в експресни срокове – до десет дни, и без формалности. Оказа се, че са заложени 12 критерия, поради което златните привилегии ще важат само за едри компании със стабилно финансово положение. За включване в почетния списък е необходимо например фирмата да е била на печалба през последните три години, да е подала най-малко четири искания за възстановяване на ДДС за повече от 1.2 млн. лв. общо за една година и др.
С това като че ли се изчерпиха упражненията по лекционната тема на предшественика на Христов – Симеон Дянков.
Към този момент Министерството на финансите продължава да чака Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе дали т. нар. златен стандарт е дискриминационен. По тази причина вече беше взривено и намерението на служебния кабинет облекчението за част от бизнеса да заработи от 1 май.
Първоначално НАП обяви, че регистърът за отличници ще тръгне на 1 март. После обаче се разбра, че стартът се отлага, тъй като се чака одобрението на Брюксел. Привилегированото третиране на определени фирми е вид държавна помощ и затова МФ е пратило уведомление до Европейската комисия, а ЕК трябва да каже дали е съгласна, или възразява срещу подпомагането. Сега пък се оказва, че МФ се е сетило, че трябва да се допита и до Комисията за защита на конкуренцията дали не гази правилата на честната конкуренция, като дава привилегии на отбрани фирми.
Бизнесът вече оспорва, че тези високи изисквания поставят в неравноправно положение по-малките фирми. От НАП признаха, че едва около 100 дружества покриват високите критерии. А идеята за златния стандарт бе лансирана първоначално от работодателски организации, но смисълът й бе всички изрядни платци на ДДС да имат равната възможност да влязат в него.
Интересно е да се отбележи, че по мнението на редица експерти от приходната агенция мярката в този си вид е чиста дискриминация и не бива да влиза в действие.
nbsp;
Експертите
Георги Ангелов, икономически анализатор:
Големите и сега са с предимство
Бих се изразил така: условно подкрепям златния ДДС списък. Условието е, ако сегашните параметри на обхвата му са пилотен проект, който след като докаже правото си на съществуване, се приложи върху всички фирми. Другото е дискриминация. Ако в списъка останат само големите компании, това би било странно. Защото и сега гигантите ползват преференциите и съм убеден, че ДДС им се връща възможно най-бързо.
Димитър Чобанов, аналитик, преподавател в УНСС:
С взето от малките ще плащат на златните
По принцип всяко действие, насочено към облекчаване на бизнеса, трябва да се подкрепя. Максимално бързото връщане на ДДС е от жизненоважно значение за фирмите, защото означава ликвидност. В състояние на криза като сегашната ликвидността е от особено значение за оцеляването на бизнеса. Отделянето на част от мощния бизнес в елитна група обаче не е справедливо. По мое мнение това е някакво продължение на политиката на предходното правителство, която разделяше бизнеса по най-различни критерии. От една страна – на едър и дребен, от друга – на наши и чуждестранни фирми. Разделението трябва да бъде спряно.
Имам силни съмнения, че за да се връща ДДС в такива изключително кратки срокове – 7-10 дни, и то само на едрия бизнес, компенсаторно може да пострадат и средният и дребният бизнес. Да не стане така, че да се увеличи срокът на връщане на данъка за дребните, за да се прави евала на едрите. Това би бил българският принос в една иначе позитивна идея. Пък и в стара Европа ДДС се връща от 15 дни до месец след поискването му, а ние май пак се правим на по-католици от папата.
nbsp;
nbsp;
Безсилие
Фирмите, които не си получават парите от държавата, трябва да водят дела. Спечелване на делото в цивилизования свят означава присъждане на цялата сума ведно с лихвите за забавяне. Победата в съда у нас обаче не гарантира нищо. Причината е, че Гражданскопроцесуалният кодекс забранява да се насочва принудително изпълнение срещу държавата, което означава, че ако тя сама не иска да плати, няма как да бъде накарана да го направи. По закон осъдилият държавата (или нейна институция) трябва да й предяви изпълнителния си лист и ако тя няма пари в бюджета си за текущата година, да ги предвиди в този за следващата. Това обаче е само теория, особено по време на криза.
История
24 февруари 2009 г., началото. Левият депутат Петър Кънев подкрепя предложението на БСК да се направи регистър на безукорните данъкоплатци и вписаните в него фирми да си получават експресно данъчния кредит – за три дни. Ако някоя от тези фирми се изложи, тя веднага да се вади от регистъра и да губи привилегията, обяснява Кънев. Опозиционните партии тогава отговориха с надцакване. Те поискаха по-драстично ускоряване на връщането на данъчен кредит. Според лидера на СДС тогава Мартин Димитров срокът за възстановяване на ДДС трябва да се свие до два месеца, вместо да се точи цяла година, като НАП бъде задължена да плаща наказателни лихви на данъкоплатците, когато им бави суми за връщане.
Има идея за създаване на златен регистър за ДДС – да се връща по-бързо ДДС, например в рамките на седмица, на фирмите, които си вършат работата, и да има тежки наказания при нарушения – например за пет години съответната фирма да е изключена от златния регистър. С тези думи Симеон Дянков пък откри топлата вода на 3 ноември 2009 година.
Идеята после залегна в антикризисния план на Бойковото правителство от 2010-а.
Преди изборите от 12 май повечето партии експлоатираха неоплодената от политическа активност идея за златния регистър в своите предизборни програми. ГЕРБ-ерите дори орязаха срока за възстановяване на ДДС за отличниците от 10 на 7 дни.
