Съвременната кредитна карта е тръгнала от онази знаменита вечеря през 1949 г., когато бизнесменът Франк МакНамара вечерял с приятели в нюйоркския ресторант Major’s Cabin Grill. След вечерята той установил, че е забравил портфейла си. Тогава написал върху една от салфетките на масата дължимата сума и се подписал.
Така през 1950 г. възниква Дайнърс клуб – посредник между фирмите и техните клиенти, а през 1958 г.се появяват Американ Експрес и VISA.
Една английска поговорка гласи:Пази пенитата, лирите сами се пазят! Мъдро, нали! И няма нищо общо с девиза на модерното консуматорско общество:Ползвай днес, плащай утре!
По света животът на кредит има два ясно очертани пика: първият е през 20-те години на ХХ век, когато банките раздават кредити на всеки, който пожелае, и вторият – през 60-те и 80-те години на ХХ век, когато банковите карти и достъпните заеми правят живота на хората на Запад почти безоблачен. Но и в двата случая приказката завършва с остри, продължителни и всеобхватни финансови кризи.
В България, преживяваща сега своя бум на потребителската психология, консумирането на кредит започна в началото на ХХI век, когато раните, нанесени на икономиката от двата фалита на държавата – през 1991 г. и през 1996-1997 г., бяха в голяма степен преодолени.
Днес българската потребителска култура се отъждествява с моловете, с новите коли, с жилищата, закупени с ипотека (или ползвани под наем) в претъпкани уж престижни южни кварталиили в полите на Витоша, както и с летуването в чужбина на кредит. Стремежът към тези неща е съвсем привичен за новата класа млади професионалисти, бързо забогателите до 2008-а от продажбата на имоти в провинцията и хората, кръжащи около тях, търсещи още днес възможност да получат 101% от благата на живота.
Според банковата статистика до края на 2012 г. у нас са издадени над 6.7 млн. кредитни и дебитни карти, макар средната стойност на едно плащане с кредитна карта през последните две години да остава сравнително ниска – едва 80 лева.
Културата на супермаркетите води до странни рекорди в самата структура на плащанията. Независимо дали са били осъществени чрез еднократно получени заемни средства, или чрез кредитна карта 49% от тях са за храна; 20% за зареждане с гориво, а 11% са направени в моловете.
На този фон е интересно да се види дали стремежът за живот на мол-ниво отговаря на финансовите и материалните възможности на повечето от тези, които съставляват гръбнакът на българското потребителско общество.
Според НСИ средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2013 г. са се падали по 1108 лв. доход (заплати, наеми, приходи от лихви и дивиденти)- увеличение спрямо същия период на 2012 г. с 15.5 процента.
Основен източник на доход на домакинствата е работната заплата, която формира 55% от общия доход, съобщиха тези дни от НСИ. Приходите само от работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. средно на лице от домакинството са 603 лв., което е с 20.6% повече спрямо същото тримесечие на миналата година.
Според НСИ общият разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2013 г. е 1023 лв. и той се увеличава спрямо същото тримесечие на 2012 г. с 15.2 процента. Най-голям дял имат разходите за храна и жилище (енергия, горива, вода и др.) – 50%, които се повишават от 170 лв. през първото тримесечие на 2012 г. на 193 лв., както и за здраве – увеличение от 54 на 57 лева. Общо положителният баланс на уравнението приход-разходна тримесечна база е минимален и съставлява 85 лева. Което означава, че каквото получаваме, на практика го изхарчваме веднага.
Възниква естественият въпрос: капан ли са за българите двете възможности за живот на кредит – ползването на кредитни карти и потребителските кредити?
Отговорът е и да, и не. Въпрос на самопреценка и на избор е дали можеш да си го позволиш днес и дали можеш да го поддържаш достатъчно дълго време, за да си изплатиш ипотеката (20 години, ако не и по-масовите срокове от 30 години) или колата (поне 3-5 години). И тук се сблъскваме с жестоката статистика на разпродажбите от частни съдебни изпълнители, събиращи просрочените вземания на банките.
Към май 2013 г. обявите за подобни търгове са над 3500 – поне три пъти повече спрямо първото тримесечие на 2009 г., когато са били малко над хиляда.
Причината е най-вече в нарасналата безработица и в породения от нея бум на лошите и преструктурирани кредити. Само лошите заеми формират, по данни на БНБ, 20% от портфейлите на трезорите. В София, където е центърът на потребителската култура, има над 600 имота, обявени за публична продажба през май заради неплащани ипотеки. Приятел от дълги години купи тристаен апартамент за сина си от подобен търг за мизерната сума от 35 000 лв. – остатъка по непогасения заем на длъжника. Това обяснява едно от исканията на част от протестиращите тази пролет – банките да не продават единственото ипотекирано жилище на техните длъжници. Което, естествено, няма как да стане, защото държавата не може да се меси в частно-правни отношения, каквито са релациите кредитор-длъжник.
Това е и един от капаните на потребителската култура, отъждествявана с кредитната карта. За разлика от стандартния заем, притежателят й може да я ползва многократно до размера на разрешения лимит, което поражда измамното усещане за неизчерпаем извор на все нови и нови пари, които обаче водят до катастрофа. Също като една от популярните сега схеми за покупка на автомобил Bentley или Мерцедес S-класа на старо – със заеми от 5-10 индивида, които ползват возилото на принципа timе-sharing: имаш 10% от колата караш я три дни в месеца, имаш 20% – шест, и т.н. Проблемът е, че от подобни схеми е почти невъзможно да се излезе, за да се разплатиш с кредиторите си. И най-често щастието назаем се изплъзва като пясък между пръстите.
Хубен Ненчев
