Въпреки очакваното присъединяване на Хърватска към Европейския съюз на 1 юли кредитните й разходи се увеличават в сравнение с останалите страни членки на общността. Доходността на деноминираните в щатски долари десетгодишни облигации на Хърватска скочи до 6.40% през седмицата – със 72 пункта по-висока от сходните по срочност книжа на Румъния, която има същия кредитен рейтинг ВВ+ от Стандард енд Пуърс.
За разлика от бившите социалистически държави, които влязоха в ЕС през миналото десетилетие, Хърватска се присъединява, преди да е излязла от най-дългата си рецесия. Тя не е отчитала растеж от 2008-а насам, защото кризата в Европа оряза с една пета чуждестранните директни инвестиции в страната, достигнали 4.2 млрд. щ. долара в предкризисната 2007-а. БВП е спаднал с 1.5% годишно през първото тримесечие на 2013-а. През последните четири години разходите за издръжка на работната сила в Хърватска са се увеличили със 7.5%, въпреки че стопанството се е свило с общо 10.9 процента. За сравнение, средно за ЕС през същия период разходите за труд са нараснали с 6.1%, а БВП е намалял с един процент.
Европейската комисия прогнозира 1% икономически спад на Хърватска през тази година и 0.2% ръст през следващата. Бюджетният дефицит вероятно ще достигне 4.7% от БВП през 2013-а и 5.6% през 2014-а. Публичният дълг се очаква да скочи до 62.5% от БВП през 2014-а.
Надеждите са членството на Хърватска в ЕС да стимулира чуждестранните инвестиции успоредно с правителственото обещание за рационален подход към бюджетната политика, който да не пречи на растежа и същевременно да държи под контрол разходите.
