Духовете в еврозоната отново се разбуниха, а доходността на десетгодишните португалски облигации надскочи 8% за първи път от ноември 2012-а насам, при това гарнирана с правителствена криза. Очевидно председателят на Европейската централна банка Марио Драги ще трябва да осветли по-ясно инвеститорите за политиката на ръководената от него институция, а не само да обещава, че ще направи всичко възможно за запазване на еврото и да уверява, че е готов за прилагане на нестандартен монетарен инструментариум.
Допълнителни главоболия на Европа създава Федералният резерв на САЩ, който се подготвя да започне постепенно изтегляне на щедрите парични стимули за стопанството на страната заради разведряващата се икономическа обстановка отвъд Океана. Всъщност именно действията на щатските централни банкери създават огромен проблем на европейските им колеги. Защото бизнесът и правителствата от еврозоната не са имунизирани срещу увеличението на кредитните разходи, което започна с повишението на доходността на щатските ДЦК.
Еврото падна до 1.29 щ. долара
след като Драги подчерта на пресконференция във Франкфурт на 4 юли, че ЕЦБ ще запази на сегашните или на по-ниски равнища лихвите в еврозоната за по-продължителен период от време. Той направи изявлението си след редовното съвещание на банковия управителен съвет, който взе решение базовата лихва на общността да остане 0.5 процента. Драги подчерта, че тези бъдещи насоки за монетарната стратегия на ЕЦБ се основават на очакваната като цяло занижена перспектива за инфлационен натиск в средносрочен план заради слабостта на реалната икономика и ниската парична динамика.
Анализатори обръщат внимание върху безпрецедентното решение на ЕЦБ да огласи намеренията за бъдещата си политика. Те отдават това на желанието на банкерите да успокоят инвеститорите и да спрат ръста на разходите за обслужване на кредитите на някои страни от еврорегиона, както и задълбочаването на пропастта между доходността на книжата на богатия север и бедната южна периферия.
Английската лира загуби 1.3%
от цената си към щатския долар в следобедните часове на 4 юли, което е най-резкият срив от 28 декември 2011-а досега. Британската валута се обезцени и с 0.5% към еврото.
Това се случи след редовното съвещание на паричния комитет на Бенк ъф Инглънд на 4 юли. На него банкерите решиха да оставят без промяна (0.5%) основната лихва на Острова и съобщиха, че ще я задържат на тази рекордно ниска стойност за по-продължителен период, отколкото очакваха инвеститорите. Английската централна банка запази и тавана на програмата за покупка на облигации на досегашните 375 млрд. англ. лири, което се очакваше от всички икономисти, анкетирани по темата от агенция Блумбърг.
Събранието на деветчленния паричен комитет на Бенк ъф Инглънд бе първото под ръководството на канадеца Марк Карни, който на 1 юли смени на поста досегашния банков председател Мървин Кинг. По правило Английската централна банка не прави официални изявления, когато не променя политиката си. Решението от 4 юли е в отговор на заявките на Карни в началото на годината да използва комуникациите, включително и за бъдещите стратегически насоки.
Шведският финансов министър Андерс Борг
предупреди на 4 юли, че пазарните сътресения могат да се задълбочат през второто полугодие.
Той очаква по-висока безработица в страната през тази година от средно 8.4 процента. Бюджетният дефицит ще е 1.3% от БВП през 2013-а и 0.8% през 2014-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата като цяло бе спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 2168 млн. евро (4240 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.46% дял от купената и продадена валута.
