След като в годините на прехода бяха затрити десетки уникални сортове зарзават у нас, а аграрната наука бе натикана в ъгъла на управленското безхаберие, най-после се усетихме, че селскосотпанската ни политика е тотално сгрешена. Трябваше ли от сергиите напълно да изчезнат нашите домати, краставици, чушки и чесън и да бъдат заменени с чуждестранни техни клонинги- красиви, но без вкус, за да се усетим, че на трапезата ни няма нищо здравословно.
Все пак има плах лъч надежда. Български агроучени усилено работят за възвръщане на родните сортове зеленчуци на пазара, характерни с уникалния си вкус. Това съобщи директорът на Института по зеленчукови култури в Пловдив проф. Стойка Машева. Тя посочи, че спадът в производството пред последните години се дължи на редица негативни фактори. Основните причини са намаляването на обработваемата земя с 3.1 млн. дка. и недостатъчната ресурсна осигуреност в сектора. Преобладават дребните стопанства – близо 70 % от земеделските производители отглеждат продукцията си на площи под 10 декара. Наблюдава се ниска инвестиционна активност и недостатъчна финансова подкрепа. Това ограничава усвояемостта на договорените с ЕС субсидии. Само 6.7 % са специализираните стопанства, отглеждащи зеленчуци. Те трудно се адаптират към пазара, поради ниската партидност на продукцията и невъзможност да отговорят на маркетинговите стандарти за качество. От друга страна у нас има малко на брой големи преработвателни предприятия, които работят основно с евтини вносни концентрати.
Сектор зеленчукопроизводство формира около 15% от общата селскостопанска продукция, с което страната ни се нарежда на 13-то място в Европа по обем производство, каза проф. Машева. С най-голямо икономическо значение са доматите – 24%, пиперът – 14% и краставиците – 13 на сто. В момента площите със зеленчуци заемат около 2,2-2,4% от използваемите земеделски площи. Стойността на брутната продукция в сектора е динамична и силно варира през годините.
По-голяма част от българските зеленчуци се реализират на вътрешния пазар, съобщи още проф. Машева. За търговската мрежа се разпределят около 60-70 % от доматите, между 50 % до 70 % от сладкия пипер, над 80 % от главестото зеле и около 70-80 % от краставиците. Подобрява се и експортната ориентираност на преработената продукция, от която над 1/3 отива зад пределите на страната.
Наблюдава се тенденция за увеличаване на биологично произведените оранжерийни зеленчуци ndash; главно домати и краставици. От тях около 90% се реализират на европейските пазари, а останалите 10% остават за вътрешно потребление, поясни проф. Машева.
През последните години в Института по зеленчукови култури са създадени и регистрирани 10 нови сорта домати. Това са bdquo;Пловдивска каротинаrdquo;, bdquo;Пауталияrdquo;, bdquo;Ники F1rdquo;, bdquo;Аляrdquo;, bdquo;Йона F1rdquo;, bdquo;БГ Деа F1rdquo;, bdquo;Дивна F1rdquo;, bdquo;Олимп F1rdquo;, bdquo;Водолей F1rdquo; и bdquo;Копнеж F1rdquo;. Усилията на учените са насочени към създаване на качествено нова генплазама. Целта е да се възроди традиционният български вкус и същевременно да му се придаде качествено нов облик. Продукцията е с по-висока устойчивост при съхраняване и транспортиране. Новите сортове са високодобивни, като част от тях са за преработка, а останалите ndash; едроплодни – са подходящи за свежа консумация и преработка.
Създадените през последните години сортове пипер са bdquo;Куртовска капия 1rdquo; от типа капия, bdquo;Ясен F1rdquo; и bdquo;Милкана F1rdquo; от тип конусовидни, bdquo;Калоянrdquo; от групата на широките пипери, bdquo;ИЗК Деликатесrdquo; от тип роговидни, а от пиперите за мелене ndash; bdquo;ИЗК Рубинrdquo; и bdquo;ИЗК Калинrdquo;. Последният е с шоколадово кафяви плодове. И двата сорта са с високо съдържание на общи багрила и сухо вещество.
В института са разработени четири нови сорта краставици. Три от тях са от типа дългоплодни ndash; bdquo;Киара F1rdquo;, bdquo;Вихра F1rdquo;, bdquo;Мина F1rdquo;, и един е от типа корнишони ndash; bdquo;Мерсия F1rdquo;. При зелевите култури селекционерите са създали един сорт главесто зеле ndash; bdquo;Пълдинерrdquo; и първото българско броколи ndash; bdquo;Искраrdquo;. Шест са новите сертифицирани сорта бобови култури. Три от тях са градински фасул ndash; bdquo;Тракийскиrdquo;, bdquo;Паганеrdquo; и bdquo;Танграrdquo;, и три грах ndash; bdquo;Пулпудеваrdquo;, bdquo;Искърrdquo;, bdquo;Марсиrdquo;, допълни още проф. Машева.
