Предстоящото въвеждане на няколко европейски директиви ще доведе до промени в Закона за БНБ още през 2014-а. Става дума за директивата за общоевропейски банков надзор и за създаването на единен механизъм за преобразуване на банки. Засега първите две директиви не засягат пряко страната ни, защото тя няма да се присъедини към общоевропейския банков съюз.
Българските банки няма да попаднат под санкциите на общоевропейския банков надзор и няма да е необходимо да плащат вноски в общоевропейския фонд за преобразуване на кредитни институции. Няма да сме длъжни да се бъркаме в джоба, за да спасяваме банки в Кипър, Гърция, Испания или Португалия. Само че ще трябва да се направят корекции в правилата за обмен на информация с надзорните органи на другите европейски държави и да бъде създаден механизъм за спасяване на собствените ни банки, ако това се наложи. С други думи, и у нас трябва да има ясна визия как, при какви условия и с какви средства една закъсала банка може да бъде спасена, преструктурирана и продадена, вместо да фалира. И в същото време Фондът за гарантиране на влоговете да изплати всеки депозит, направен в нея, чиято сума не превишава 196 хил. лева.
Веднага да уточним, че у нас, както и в Европа,
никой не мисли да използва старите практики
т.е. кредитните институции да бъдат оздравявани за сметка на данъкоплатците. Механизмите, които бяха използвани в Кипър, където част от кредиторите на Банк ъф Сайпръс бяха принудени да станат нейни акционери, обаче са твърде драстични. Най-малкото защото става дума за действия срещу свободната воля на граждани на ЕС или на фирми, които сами да решават как ще разполагат с парите си.
Така че проектодирективата, която се гледа за пореден път на 17 септември от Европейската комисия по икономически и валутни въпроси, предвижда спасяването на банките да става от специален фонд, в който средствата за тяхното преобразуване ще се набират от самите банки.
Хората, които са запознати с банковото право, знаят, че у нас вече има разписани някакви
правила за спасяване на закъсали банки
Те се съдържат както в Закона за БНБ, така и в Закона за гарантиране на влоговете на гражданите. В чл.33 на Закона за БНБ например пише, че при възникване на ликвиден риск Централната банка може да предоставя заеми на кредитни институции за срок, не по-дълъг от 3 месеца и само ако са обезпечени със злато, държавни ценни книжа, чуждестранна валута и други напълно ликвидни активи. Правилата за предоставяне на подобни заеми са подробно разписани в Наредба №6 на БНБ. В нея се казва, че такива заеми се отпускат от управление Банково на БНБ до размера на депозита му в управление Емисионно (към средата на септември 2013-а размерът на този депозит е 5.16 млрд. лева). Като обезпечение по заемите освен злато и чуждестранна валута се приемат и държавни ценни книжа, чиято стойност трябва да покрива 125% от размера на заема.
С други думи, ако една банка получи от БНБ финансиране за 100 млн. лв., трябва да го обезпечи с държавни облигации на стойност 125 млн. лева. Сами се сещате, че при подобни условия закъсалата банка ще предпочете да продаде или заложи облигациите на свободния пазар, където и без това има огромно търсене на подобни активи, вместо да ходи и да се моли на БНБ. Ако пък няма нужното обезпечение, на БНБ й е забранено да я финансира.Точно поради това, а и заради други условия в наредбата, тя се смята за неприложима при решаването на кризи със закъсали кредитни институции.
В
Закона за гарантиране на влоговете
също има текст, който урежда спасяването на закъсали банки. В неговия чл. 22 буквално пише: Средствата по фонда могат да се използват и за придобиване на акции в банка в случаите по чл.118, ал.1 от Закона за кредитните институции, ако фондът прецени, че по този начин могат да бъдат предотвратени по-големи разходи за изплащане на суми по гарантирани влогове. В самия Закон за кредитните институции пък пише, че за да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да поиска увеличаване на нейния капитал, като лиши настоящите й акционери от правото да участват в това увеличение. В този случай БНБ може да разпореди увеличаването на капитала да бъде извършено под условие, че новите акции ще бъдат придобити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките , се казва в чл. 118 от закона.
Идеята на всички тези текстове е, когато някоя кредитна институция, закъса, но не до степен всичко в нея да е профукано, фондът, който се пълни от вноските на всички банки у нас, да стане неин мажоритарен собственик. След това да я оздрави и да си възстанови парите, като продаде мажоритарния си дял на частен инвеститор. На пръв поглед чиста и ясна процедура. Но прилагането й може да бъде спънато от
някои технически неясноти
Например, за да извърши оценка дали да закупи проблемната банка, фондът трябва да разполага с цялата информация за състоянието й, която има управление Банков надзор на БНБ. Само че Централната банка въобще не е склонна да споделя подобни данни с която и да е друга институция у нас. Което на свой ред означава, че на базата на информацията, с която разполага, БНБ трябва да разпорежда на фонда дали да участва, или да не участва в увеличението на капитала на дадена проблемна банка. Според някои експерти обаче в този случай трябва да има ясно разписана отговорност за това кой взема това решение – подуправителят и началник на управление Банков надзор, управителният съвет на БНБ (като колективен орган) или управителят на БНБ. За изясняването на точно този въпрос, както и на процедурите, по които ще се взема подобно решение за оздравяване и преструктуриране, най-вероятно ще се наложи да се правят поправки както в Закона за БНБ, така и в законите за кредитните институции и за гарантирането на влоговете в банките.
Не е изключено също така да се наложи Централната банка (след промяната в закона)данапише и специална наредба, уреждаща всички подробности, свързани с преструктурирането на кредитни институции. Защото сегашната Наредба № 6 за предоставяне на краткосрочно финансиране на банки срещу обезпечение е неприложима за подобни случаи. Могат да бъдат създадени например правила, при които с ресурсът на управление Банково да бъде подпомогнат Фондът за гарантиране на влоговете, когато бъде взето решение той да рекапитализира и преструктурира една търговска банка. Това ще означава, че за гарантиране на стабилността на кредитните институции е ангажиран един огромен ресурс от близо 7 млрд. лв., с който при необходимост може да бъде спасена която и да е банка у нас. Но всички тези детайли ще се уточняват само след като Европейската директива за преобразуване на банки стане факт.
