Що за опозиция е ГЕРБ?
Неуспешният втори вот на недоверие потвърди за пореден път, че избраната от нея стратегия е деструктивното поведение, а не предлагането на алтернативни политики. Първата половин година, откак партията на Борисов е опозиция, ще се запомни с близо двумесечното й отсъствие от парламента, хаотичните й прояви, компрометирането на протеста и провалянето на пленарни заседания.
Попитахме трима анализатори дали е възможно израстването на ГЕРБ като опозиция и имат ли те полезен ход в настоящата ситуация. Политологът Антоний Тодоров коментира, че формацията се нуждае от
промяна на лицата
Според него, за да стои тя по-убедително като опозиция, лидерите й Бойко Борисов и Цветан Цветанов трябва да се оттеглят като основни говорители. Двамата показват стил, който издава, че те не разбират, че са се разделили с властта, смята Тодоров, но добавя, че в нея има и друг тип хора. Познавам ангажирани с тази партия, които не изглеждаха да са толкова персоналистично настроени. Въпросът е какво ще бъде съотношението между тях и онези структури, които действат като частни сдружения в полза на лидера. И кой от тях ще задава тона вътре в партията.
Социологът Юрий Асланов , който е член на националния съвет на БСП, предупреждава, че партията на Борисов не бива да бъде подценявана. Няма сериозна и несериозна опозиция. Въпросът е дали те се възприемат като такава, и той няма ясен отговор. По поведението им не личи, че са готови да са опозиция. Лидерите им вярват, че това, което им се случва, е временно, и че отново ще се върнат като управляващи. Те не са се разделили с мисълта, че властта им се полага по право. Асланов смята още, че тактиката на парламентарен бойкот няма да е печеливша в дългосрочен план.
nbsp;
Въпреки разпространеното мнение, че ГЕРБ не са убедителна противотежест на властта, социологическите изследвания показват, че е все още твърде рано да бъдат отписвани. Математикът и специалист по изборен процес Михаил Константинов припомня, че няма кардинално
свиване в електората им
Нещо повече – според него ГЕРБ са повторили резултата си от предишните избори, а това досега не се е случвало. Истинският резултат на ГЕРБ през 2009 г. беше 103 депутати, а не 116, както се получи. Подаръкът от 13 депутати беше благодарение на глупавата поправка в закона, която БСП гласува в последния момент (за избора на мажоритарни кандидати – бел. авт.).
Така или иначе обаче Бойко Борисов и сега има висок рейтинг, макар и негативен, и е сред най-популярните политици, продължава Юрий Асланов. Фактът, че не е толкова харесван, колкото в близкото минало, не го прави непопулярен, твърди социологът и признава: Рейтингът е една илюзия, една измама. Много често в българската традиция рейтингът е абониран за съответния административен пост. Когато го загубиш – магията изчезва.
Основният проблем на бившите управляващи не е дали ще са първи, или втори, ами че не се вижда кой би си сътрудничил с тях, твърди Антоний Тодоров. Не виждам как те биха могли да направят коалиция, освен ако не е с някоя партия сателит, която са вкарали в парламента. Тодоров прокарва паралел между изолацията на БСП, която според него е продължила до към 2000-та година и ситуацията, в която се намират бившите управляващи. Противно на очакванията БСП сега не е толкова отхвърлена като партия, а ГЕРБ, която е нова формация, след един мандат вече няма възможни партньори. Или не казват, че биха ги подкрепили, или се страхуват, че това ще им донесе много негативи.
БСП изпревари опозицията – не заради друго, ами защото темпът, с който се оттегля доверието от ГЕРБ, е много бърз, казва Юрий Асланов. Всяка една тенденция е обратима. Все пак в близкото минал нямаме примери, когато една партия е паднала от власт и негативните оценки да преобладават над позитивните, и тя отново
да се е върнала
на бял кон.
Засега лидерите на възможния партньор на ГЕРБ в следващия парламент – Реформаторският блок – не желаят да бъдат свързвани с бившите управляващи. И все пак никой от тях не е отхвърлял категорично възможността за следизборна коалиция или съюз, а след следващ парламентарен вот от Европейската народна партия ще окажат натиск за това. Темата за отношението към ГЕРБ е най-чувствителният въпрос за седемте партии от проектоблока и има потенциала да ги скара.
Според Юрий Асланов обединението между ГЕРБ и другите десни партии е възможно само на теория. За да се случи такова нещо, би трябвало Борисов и Цветанов да бъдат сменени, смята той. Социологът обаче не е убеден, че тогава партията ще просъществува. Личността на Борисов е пречка не само пред подобно обединение, но и препятствие изобщо пред разбирателството между ГЕРБ и останалите десни партии, подчертава той.
За разлика от него, Михаил Константинов намира следизборния съюз между ГЕРБ и Реформаторския блок не просто за необходим, ами и за неизбежен. Математикът не дава отговор на въпроса дали е възможно формацията да оцелее без Цветанов и Борисов, но подчертава, че стабилните партии в България, в класическия смисъл на думата, са само две – БСП и ДПС: Всички други се появиха, минаха като
метеори по небосклона
и загасваха – и традиционната десница, и НДСВ. Не знам дали ще стане така и с ГЕРБ. Отбелязва обаче, че партийната номенклатура на бившите управляващи не бива да се подценява като фактор и че има хора, за които да бъде ГЕРБ на власт е въпрос на благоденствие.
Константинов отново лансира тезата, че ГЕРБ и БСП могат да си стиснат ръцете: Съветвам ръководителите на двете големи български партии или да се разберат, или да направят една крачка назад и да оставят други хора да се разберат, призовава той.
И за Меркел може да се каже, че хем е спечелила, хем е загубила изборите – тя има най-много депутати, но няма мнозинство, завършва математикът. И пита: Представете си, че натискат Меркел в ъгъла и почват да си управляват. Ще бъде ли стабилна Германия?
В България обаче германският модел е невъзможен и затова има много по-сериозни и дълбоки причини от реваншизма на БСП към ГЕРБ.
В първия парламентарен ден Борисов обяви, че би помогнал на правителството на Орешарски с гласа си, ако не се разчита на Атака. Но кой може да бъде спокоен с толкова непредсказуем партньор до себе си? Миналата година Силвио Берлускони, с когото често бившият български премиер е сравняван, оттегли подкрепата си за експертното правителство на Марио Монти година след като то дойде на власт, принуждавайки го да подаде оставка. Така че даването на повече власт на ГЕРБ би могло и да е нож с две остриета, да не говорим, че би задълбочило обезличаването на българската политика.
Юрий Асланов посочва, че въпреки всичко парламентарната опозиция разполага с твърдо ядро и затова рейтингът й не може да пада до безкрай. Социологът насочва вниманието върху важна разлика между бившите управляващи и НДСВ. Царската партия се е сринала много бързо, защото не е била добре представена в местната власт, докато ГЕРБ имат много добри позиции там. Прогнозира, че ГЕРБ ще продължи да е ключов фактор в политическия живот, но не се наема да гадае колко време още. Онези, които правят прибързания извод, че на изборите през май партията на Борисов ще играе третостепенна роля, грешат.
