Инвеститорите вече внимават повече къде влагат парите си и започват да странят от държави като Бразилия, Индия, Индонезия, Турция и Южна Африка (BIITS). Затова пък Мексико, Чешката република и Южна Корея са сред страните, съхранили привлекателността си, защото те зависят по-слабо от чуждестранното финансиране или са се възползвали от стимулите на щатската централна банка, за да засилят икономиките си. Това на практика е пробив в сравнение с последните четири години, когато развиващите се държави се движеха в тандем и оправдаха прякора си BRICs (Бразилия, Русия, Индия и Китай).
Темата за диференцирания подход към тези страни бе потвърдена и от предупреждението на МВФ, че растежът в новите и развиващите се пазари е най-слаб от 2009-а насам. На 8 октомври Фондът прогнозира, че техният БВП ще се увеличи с 4.5% през 2013-а, след като през юли експертите очакваха 5% ръст.
От началото на май, когато Федералният резерв намекна, че може да започне да намалява количеството пари, които налива в икономиката, индонезийската рупия се е обезценила с 11% към щатския долар, индийската рупия – с 12%, турската лира – с 9%, а бразилският реал е загубил 8 процента. За разлика от тях, през същия период южнокорейският вон е поскъпнал с 3.8%, чешката крона – с 3.5%, а мексиканското песо се е понижило с 5 процента.
Валутни анализатори обръщат внимание, че най-лошото все още не е отминало BIITS, ако се съди по поведението им при предишни финансови сътресения. Например бразилският реал загуби 51% от стойността си през 2001-2002-а, индонезийската рупия потъна с 86% по време на азиатската криза през 1997-1998-а, индийската рупия падна с 42% през 1990-1992-а. Турската лира пък се обезцени с 68%, а южноафриканският ранд – с 52% през 2000-2001 година.
Инвеститорите следят с внимание Института по международни финанси, чиито експерти очакват частните капиталови потоци в развиващите се пазари да намалеят със 153 млрд. щ. долара (до общо 1.1 трлн. долара) през тази година и да спаднат с още 33 млрд. долара през следващата.
Според някои пазарни анализатори акциите на фирмите и валутите на развиващите се пазари са свръхподценени и биха могли да започнат да се възстановяват, защото играчите си възвръщат вкуса към риска. Други пък посочват, че се наблюдава връщане към реалността, и отбелязват, че най-голямото безпокойство за BIITS произтича от зависимостта им от краткосрочно чуждестранно финансиране в условията на по-нисък ръст на световната търговия и движение към някакъв вид монетарна нормализация.
Спадът на реала в Бразилия започна заради разчитащото на кредити потребление, което не успя да повиши производителността и тласна дефицита по текущата сметка до около 3% от БВП. В Индонезия инфлацията е близка до най-високата си стойност за последните четири години, а дефицитът по текущата сметка е рекорден. Индия се връща назад заради охлаждането на растежа, надигащата се инфлация, неадекватните пътища и инфраструктура и опорочените регулации. Дефицитите по текущите сметки на Турция и на Южна Африка вече са над 6% от БВП.
На противоположния полюс – недостигът по текущата сметка на Мексико е намалял до 1% от БВП, а в Южна Корея тя е на излишък. Южнокорейската централна банка пък прогнозира този излишък да скочи до рекордно висок размер през тази година, защото страната печели от диверсификацията на износа.
