След записа на разговора между Борисов, Найденов и Кокинов в Банкя (а преди това и станалата притча во язицех поредица за Мишо Бирата) и странното (от гледна точка на интелекта на висш държавен служител) тефтерче на Филип Златанов, дойде ред и на компрометиращ аудиофайл с главен герой пловдивския кмет Иван Тотев. В него депутати от левицата съзряха през седмицата доказателства за подготовката на държавен преврат и поискаха от ГЕРБ да се разграничи. На местна почва БСП поиска оставката на кмета, а ДПС и Реформаторският блок също обявиха готовност да го направят. Самият градоначалник пък, верен на светлия пример на Бойко Борисов, който също бе записан по такъв начин преди половин година, се въплъти в ролята на жертва на незаконно подслушване.
Ето как започна всичко. Съвестен гражданин сезира медиите със запис, в който кметът на ГЕРБ си признава, че общинският съвет саботира областния управител Венцислав Каймаканов. След това на 22 октомври изтече втори запис с разказ на Тотев за партийните назначения в областта.
Достоверността на звуковите доказателства, разбира се, не бива да се приема за чиста монета. На първото от тях се чува ясно, че то е било монтирано поне на едно място. Но пък самият Тотев не отрече, че гласът и думите са негови. Безспорното е, че градоначалникът си признава, че доминираният от бившите управляващи съвет гласува незаконни решения, за да принуди Каймаканов да ги върне. Според думите на Тотев, целта е да се предизвика обществено недоволство срещу областния управител, назначен от кабинета Орешарски.
Лошото качество на втория файл, който е накъсан от многобройни монтажи, не омаловажава скандалните разкрития в него – за назначенията на ГЕРБ в общината, общинска болница, Летище-Пловдив и ВИК-Пловдив. Една от култовите реплики на кмета е: Ми ние нямаме, ако примерно партията в Пловдив е 1000 човека, те 500 работят в общината.
През седмицата Тотев намери за необходимо да каже и следното в собствена защита: Когато си на партийно събрание, трябва да дадеш мотивация и сигурност на хората. Трябва ли да живеем в страх? Не можем да се подслушваме така. Това е абсурдно. Е, възможно ли е да стане по-сърцераздирателно?
Вторият запис, представляващ залепени парчета от негова реч, вероятно пред партийния актив, потвърждава отдавна известни неща. Като това, че българските партии, докопали се до местната или изпълнителната власт, гледат на публичните постове като на бащиния. Не е новина, че партийните субекти са и гигантски HR* бюра, осигуряващи работа на привържениците си. Тук проблемът е, че практиката изобщо не се ограничава само до политическите постове и че порокът е типичен за всички, които преминаха през властта. Някои назначения на сегашното правителство показаха, че калинката не е запазена марка само на ГЕРБ.
От партията на Борисов видяха в Пловдивгейт начало на нова предизборна война. Според непотвърдена информация функционери подозират, че записите този път може да идват не от противника, ами от вътрешните им редици. След като случаят получи гласност, бившите управляващи потвърдиха, че застават твърдо зад Тотев, а Менда Стоянова го определи като успешен кмет.
Юридическите последствия от записите на Борисов, които изтекоха по-рано през годината, меко казано, не са впечатляващи. За печатницата в Костинброд засега е обвиняем единствено бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. През юни прокуратурата установи, че в разговора в къщата на Борисов в Банкя между експремиера, Мирослав Найденов и Николай Кокинов единственото престъпление е незаконният запис. Неотдавна обвинението обяви и че предстои бившият премиер да бъде разпитан за файла за Мишо Бирата. Сега отново започна проверка на записите на Тотев, но е трудно да се очаква по-различен резултат, тъй като те едва ли са от законни СРС-та.
Впрочем напоследък се чуват и доста критики към главния прокурор Сотир Цацаров за едностранчиво отношение към ГЕРБ. От тефтерчето на Филип Златанов например бяха оповестени само страници, които директно удряха по бившите управляващи. Останаха неясни критериите, по които институцията е избрала коя част от записките да бъдат разкрити пред медиите и кои да си останат тайна.
Записите на Тотев, независимо от тяхната автентичност, точно както и тефтерчето на Златанов, повдигат булото и на още една тема табу – партийната култура вътре в ГЕРБ. Тъй като хората на Борисов обикновено са пестеливи за неофициалните си срещи и отношения, в медиите се появяват само откъслечни информации.
Интересно е дали, ако се направи запис на закрита среща на БСП или на ДПС, например няма да излязат неща, подобни на споделените от Иван Тотев.
*HR -Human resourses – Човешки ресурси
