Страховити глоби в размер до 500 хил. и дори до 1 млн. лв. заплашват еднолични търговци или юридически лица, чиито собственици, представители или отговорни служители бъдат изправени на съд за извършени престъпления, чрез които са искали да се обогатят. Такива санкции са предвидени във внесения тази седмица в Народното събрание проект за промени в Глава IV на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Неочакваният проект беше оповестен преди три месеца и още тогава Параграф 22 описа сходствата му с уредбата на гражданската конфискация на необяснимите богатства. В основата им е антикорупционната насоченост, за чието реализиране се създават смесени правни институти за налагане на тежки имуществени санкции. В случая административнонаказателната отговорност и съответната глоба е поставена в зависимост от наказателно преследване за криминални деяния.
Възможността да се налагат такива глоби по Глава IV от ЗАНН съществува от 2005 г., но почти не се прилагаше. Образуваните дела за санкциониране на фирми, обогатили се чрез престъпления на техните служители и собственици, се броят на пръсти в цялата страна. Нещо повече – до миналата година дори не се знаеше кой съд трябва да разглежда такива дела. Папките на онези първопроходци, които все пак се опитваха да приложат закона и да санкционират обогатилите се от престъпления фирми, се подмятаха като топка за пинг-понг между двете върховни съдилища, които така и не се разбраха за подсъдността им.
С внесения законопроект се въвежда ред и ясно регламентирана процедура. Това, че тя противоречи на наложилата се вече, макар и недорасла съдебна практика, е по-малкият проблем в случая. По-важното е, че с проекта се обръща цялата философия на досегашната уредба. При това с опасна сила – тя може да доведе до фалити по поръчка и до лавини от дела срещу държавата тук или в Страсбург, последвани от обезщетения, които ще плащаме всички.
Досегашният текст в закона, който предвиждаше на фирмата да се налага санкция едва след влизане в сила на осъдителна присъда за извършеното престъпление, е отпаднал. Вместо него се предлага възможността прокурорът да иска плащане на глобите още при внасянето на обвинителния акт в съда. Допуска се в същия момент да се налагат и предварителни обезпечения – фирменото имущество да се слага под запор и възбрана. Напълно възможно е обаче – както при гражданската конфискация, административното дело да приключи преди наказателното. А отделно – известно е колко дълго се точат подобни дела. И тогава възниква въпросът какво ще стане, ако подсъдимите фирмаджии бъдат оправдани: бизнесът им може вече да е сринат, предприятието – блокирано, а глобите – събрани.
Проектът иначе си поставя две цели – да се спре криминалното забогатяване на търговците, а да се напълни и бюджетът. От 2005 г. в ЗАНН съществува чл. 83а , който предвижда санкции за юридическите лица, чиито представители са извършили престъпления и това е довело до някаква облага за фирмите им. Типичният пример за такова престъпление е укриването на данъци – от финтирането на НАП печели юридическото лице, затова и законът визира пряко неговите действия.
В ЗАНН далеч не се говори само за данъчни престъпления. Търговските дружества можеха да понесат санкции и при наличие на облага от други престъпления: рекет, трафик на хора, пране на пари, измама, изнудване, тероризъм, разпространение на дрога и други. Списъкът през годините бе допълван многократно. Включена бе дори и хипотезата началник да изнасили секретарката си. Е, мнозина юристи така и не могат да си представят престъпната схема, включваща изнасилване, от което престъпление дружеството й ще се облагодетелства.
Със законопроекта сега се предлага в този списък да се вкарат още три престъпления – типичното престъпление по служба по чл.282 от НК (което, кой-знае защо досега все беше пропускано), представянето на неверни сведения за получаване на кредит или на средства от европейски фондове, както и укриването на данъци в големи размери чрез сделка с търговско предприятие. Новост в проекта е и възможността български съд да налага санкции на чуждестранни фирми, които нямат седалище у нас, ако престъплението, от което те са се облажили, е извършено на наша територия.
Размерите на санкциите и досега бяха сериозни, според размера на облагата. Но в новите текстове те рязко скачат. При имуществена облага виновният може да плати до 1 млн. лева. Това не е всичко – ако облагата прехвърли тази сума, глобата нараства според размера на придобитото. Ако облагата е неимуществена или не може да бъде точно установена, таванът на санкцията ще е 500 хил. лева. Друг въпрос е, че при очевидния отказ на прокуратурата да прилага това законодателство съдилищата налагат минимални санкции, сочи тяхната практика.
Основна идея на вносителите очевидно е била да се опише ясно кой и по каква процедура ще налага тези санкции. Искането ще внася прокурорът, както беше и досега. Само че вече ще може да го направи не само при внасяне на обвинителен акт за извършеното престъпление, но и при внасяне на споразумение или на предложение за налагане само на административно наказание – глоба. Вместо в административните съдилища, където след дълга препирня се настаниха тези дела, занапред те ще се разглеждат от общите окръжни съдилища. А втора и последна инстанция в производството по тях ще бъдат съответните апелативни съдилища.
Законопроектът дава възможност да се образува производство срещу юридическото лице, независимо от основанието, поради което евентуално е прекратено производството срещу физическото лице – извършител на престъпното деяние, или в случай, че не може да се образува или не може да продължи. Идеята е да се даде възможност санкции да бъдат налагани във всички случаи на прекратяване, спиране или приключване на наказателното производство, стига да може да се установи настъпилата (или дори когато само има възможност да се получи) облага за юридическото лице. Вносителите черно на бяло са записали, че целта е да се пресече възможността юридическо лице да извлече каквито и да било облаги от осъществената престъпна дейност и да се осигурят допълнителни приходи за държавния бюджет за сметка на неправомерно обогатилите се стопански субекти.
В полза на държавата ще бъде отнеман паричният еквивалент не само на преките, но и на всички непреки облаги, придобити от юридическото лице. За пръв път в българското законодателство е предложена дефиниция на понятията пряка и непряка облага от престъплението. Показателно е, че в тази връзка авторите сами посочват сходството между разработената от тях уредба и тази за гражданската конфискация. Според тях дефиницията ще улесни значително българския законодател при последващо определяне на подлежащите на отнемане в полза на държавата имущества по реда на други нормативни актове – Наказателния кодекс и Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Пряката облага е определена като всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението, независимо дали е с имуществен или с неимуществен характер. Непряката облага пък е описана като придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Законопроектът въвежда все пак последваща защитна процедура за санкционираните фирми. Тя предвижда възможност административното дело да бъде възобновено, глобата да бъде отменена и парите или вещите отнети в полза на държавата – върнати. Но това предполага нов процес, който ще отнема време, сили и средства. А данъкоплатецът и в този случай ще е на топа на устата. От една страна оневинените собственици и представители на фирми ще могат да търсят обезщетения за нанесените им вреди от държавата по наказателното дело. Фирмите пък отделно ще могат за предявят искове за обезщетение както за нанесени вреди (включително морални), така и за пропуснати ползи.
Всичко опира в крайна сметка до ефективността на наказателното правораздаване, от което зависи схемата да проработи. У нас обаче наказателната отговорност за хора с пари е кауза пердута. Което означава, че в мрежата ще падат онези, които не могат да си позволят сериозен разход за оправяне на наказателното дело. А същинската несправедливост би била налице в случаите, когато служител на фирмата върши на своя глава престъпна дейност, за която ще осъдят дружеството. Регресна отговорност изрично не е предвидена, което означава, че то ще трябва да води отделно гражданско дело срещу него, за да си върне парите. И тогава кашата би станала пълна, защото според проекта фирмата е глобена за това, че е спечелила от извършеното от него престъпление, а в гражданското дело ще трябва да доказва, че всъщност е понесла загуби.
nbsp;
Първото дело за глоба на фирма заради извършено от собственика й престъпление продължи седем години, но приключи с налагане на санкция от 177 000 лева. Отнесе я русенското дружество Прокар ЕООД, чийто собственик Константин Попов беше осъден преди две години на 2.5 години затвор при първоначален общ режим и 7000 лв. глоба в полза на държавата неплащане на данъци чрез фалшиви фактури. Той подавал справки-декларации с невярно съдържание и водил невярно счетоводство. Впоследствие при обжалването във Великотърновския апелативен съд част от обвиненията отпадат, а присъдата става условна като компенсация за това, че делото е продължило прекалено дълго. Върховният касационен съд потвърждава тази присъда.
Тогава прокуратурата внася искане по чл. 83а от ЗАНН за налагане на санкция на дружеството, което според държавното обвинение се е обогатило от престъплението на собственика си. И точно защото е първи по рода си, процесът се оказва горещ картоф, който двете върховни съдилища, касационното и административното, си прехвърлят близо две години, докато стигнат до съгласие кой да го разгледа. Първоначално делото е образувано пред административния съд, който уважава искането на прокуратурата и налага санкцията. Прокар ЕООД обжалва, след което Върховният административен съд прекратява делото и го изпраща на Русенския окръжен съд. Оттам на свой ред го прекратяват и изпращат на ВКС. Те пък връщат папката на ВАС. Накрая се свиква специален състав от съдии от двете върховни съдилища, който, макар и с няколко особени мнения, решава, че делото трябва да се разгледа на втора инстанция пред ВАС. След окончателното му произнасяне на ход е НАП, която трябва да събере държавното вземане.
