Недоволството, което обладава периодично адвокатите през последните години, ескалира до заплаха за ефективни протестни действия. Този път не става въпрос за недостиг на държавни средства за безплатна правна помощ, а за битка около промените в Закона за адвокатурата. Другото име на проблема е борба за клиенти.
Стачна готовност обявиха тази седмица адвокатите от Кюстендил и Благоевград. Председателят на Кюстендилската адвокатска колегия Васил Иванов уточни пред медиите, че протестите ще се изразяват в отсъствие на адвокатите от съдебни заседания по наказателни и граждански дела и те ще бъдат отлагани.
Основните проблеми са два. Първият е стар и дебатът по него вдига градуса на всички годишни общи събрания на адвокатурата. Адвокатите искат въвеждане на защитни законови механизми, които да ограничат практикуването на професията от външни лица. Някои го правят законно (например нотариусите и частните съдебни изпълнители), други – на границата на закона (юридическите консултанти), трети – напълно незаконно (без да са вписани като адвокати и дори без да имат юридическо образование). Ако тази дейност бъде извършвана от други лица, те трябва да носят своята административна отговорност, заяви Васил Иванов.
Вторият проблем – за изборните механизми в адвокатурата, стана актуален в последните години покрай битките за смяна на ръководството на Софийската адвокатска колегия. Те доведоха до трайна невъзможност да бъдат избрани нови ръководни органи заради нарушения, които дават основания Висшият адвокатски съвет да отмени решенията на общото събрание на столичните адвокати. Стигна се и до съдебни спорове, които показаха, че има проблеми, които трябва да бъдат решени по законодателен път.
Стрелите отново са насочени към Висшия адвокатски съвет, който според недоволните не защитава добре интереса на редовите защитници. Обявявайки стачна готовност, Васил Иванов съобщи, че като алтернатива на висшия ръководен орган на адвокатурата в страната ще бъде създадена Асоциация на адвокатите в България. Тя ще е сдружение с нестопанска цел за защита на професионалните им права, чието управително тяло ще се състои от председателите на всички адвокатски колегии в страната.
Висшият адвокатски съвет едва ли гледа с добро око на подобни инициативи. Проектът за промени в Закона за адвокатурата тръгна отдолу преди повече от половин година, а официално становище по него отгоре все още няма. В началото на октомври беше проведена регионална конференция на адвокатските колегии от софийския апелативен район, на която беше гласувано становище по предложените изменения. Повечето колегии в страната(17 от общо 28) вече са ги одобрили на извънредни общи събрания.
Промените ще бъдат дискутирани и на националната конференция за обсъждане на промените, насрочена за 13 и 14 декември в Кюстендил. Намерението е там те да бъдат одобрени окончателно и да бъдат внесени в Народното събрание. Още не е ясно обаче намерен ли е вносител, който разполага официално със законодателна инициатива. По конституция такова право имат всеки народен представител и Министерският съвет.
nbsp;
Подкрепа
Каквито и да са опасенията на висшето ръководство на адвокатурата, извършеното до момента показва сериозни намерения за промени. На официалното честване по случай професионалния празник на адвокатите на 22 ноември, което съвпадна със 125-ата годишнина от създаването а първия български закон за адвокатурата, председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова даде да се разбере, че промени този път ще има. Въпросът е колко и какви.
Пред българската адвокатура днес стои тежката и отговорна задача да внесе в парламента проект за промени в Закона за адвокатурата, изготвени компетентно, грамотно и в синхрон с другите относими нормативни актове и с европейското законодателство. Сериозно предизвикателство е този законопроект да бъде приет от Народното събрание, без да претърпи съществени промени, какъвто горчив опит адвокатурата има, заяви Негенцова. И отправи призив засъщото мъдро и отговорно отношение, каквото е имал българският законодател преди 125 години.
