Неправомерното притежание на изборна бюлетина да се криминализира – това е само едно от общо 15-те предложения на „група прокурори“ за промяна в изборното законодателство. Предложенията нямат ясен автор – от прокуратурата обясняват, че са колективен труд на обвинители, работили по мегаскандала с бюлетините, открити в печатница в Костинброд ден преди парламентарния вот през май тази година. Тези прокурорски идеи станаха известни през седмицата покрай обвинението срещу бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, внесено вече в Софийския градски съд.
Голяма част от предложенията на прокурорите сериозно озадачиха хората, които, за разлика от тях, са участвали в организацията на избори и познават в по-големи детайли специалното законодателство. А освен това веднага се наби в очи, че предложенията всъщност не засягат основните „престъпни техники“ в изборния процес, за които се знае вече от години: купуването на гласове, възможността да се „купи“ цяла секционна комисия, да се окепази броенето на бюлетините или да се смени цял чувал с изборни книжа по пътя.
Най-спорното сред предложенията на обвинителите е свързано с криминализация на притежаването на изборни бюлетини от хора, които те наричат „случайни“ – не са свързани с изборния процес. То има ясна цел: да се удари т. нар. индийска нишка, която работи безотказно вече повече от 23 години. При нея една предварително попълнена бюлетина се дава на купения гласоподавател и той гласува с нея. А тази, която му дава секционната комисия, я изнася в джоба си, за да бъде отново белязана и дадена на следващия. Това е най-простият и най-безотказен механизъм за манипулация на вота. У нас няма политическа сила, която да не е отблизо запозната с тази „техника“.
Та въпросът е дали тази криминализация действително е нужна. И дали не се прекалява със запълването на Наказателния кодекс с всякакви престъпления, които спокойно могат да бъдат санкционирани и по административен ред. Защото престъпление, според нашия НК, например е и ползването на неточни мерки и теглилки, както и продажбата на некачествени стоки. И ако прокуратурата тръгне да разследва наред, ще препълни затворите за десетилетия напред.
Председателят на ВКС Лазар Груев, чийто авторитет в юриспруденцията е безспорен, неведнъж е признавал, че в държавата липсва наказателна политика. И то от десетилетия. С подобни предложения „на парче“ обаче проблемът далеч не се решава, дори напротив – задълбочава се. Точно така, както се получи с поправката в НК, наречена „Кучката Мима“, която предвиди наказания за жестоко отношение към животни. Санкциите се оказаха по-високи от тези,с които се наказват някои посегателства върху човек. Но и тази поправка беше приета на коляно, под обществен натиск и без ясна идея какъв краен резултат се търси – така, както не бива да се прави законодателство, а още по-малко наказателната политика на една държава.
Освен това прокурорите би следвало да са най-наясно, че този текст най-вероятно ще се прибави към онези, които всички наричат „мъртви“. Обвинените по тези текстове се броят на пръсти за цели десетилетия, или изобщо ги няма. Единственото, до което може да доведе, е камара жалби в Страсбург от вероятни „жертви на полицейско насилие“, защото са пребъркани пред секциите.
Да не говорим, че в НК съществуват институти като „малозначителност“ на деянието, възможност за освобождаване от наказателна отговорност срещу налагане на глоба по административен ред и др. Те в крайна сметка пак ще доведат дотам, че лицата, уличени в неправомерно държане на изборни книжа, или няма да бъдат наказани, или ще минат само с глоба, която в крайна сметка няма да платят. Така че този престъпен състав ще послужи само за да плашим гаргите с прокурор. Но да не би да е за сефте…
Факт е, че за първи път прокуратурата излиза с някакви законодателни предложения. Спорно е доколко й е работа да прави това – неслучайно конституцията не е дала на главния прокурор или на прокуратурата право да внасят предложения за закони, направено е умишлено и с оглед разделението на властите. А ролята на съдебната власт е да прилага нормите такива, каквито Народното събрание ги приеме. Всичко друго разбърква и без това крехкия баланс между центровете в държавата.
Но пък в крайна сметка, след като толкова години депутатите така и не успяха да направят изборното законодателство достатъчно работещо в полза на държавата, а не за техните партийни интереси, очевидно имат нужда от „подритване“ отвън. Но от него би имало ефект само ако се рита на правилното място.
Предстои кървава схватка в съда
На прокуратурата й предстои „кървава схватка“, за да докаже престъплението, в което обвинява Росен Желязков. Бившият главен секретар на МС е обвинен в бездействие – че не е изпълнил служебните си задължения и не е изпискал от служителите от администрацията да контролират как печатницата „Мултипринт“ ООД изпълнява договора си за изработка и доставка на 8 343 000 броя бюлетини за гласуване. Обвинен е в престъпление по служба, за което се предвиждат до осем години затвор. По този текст законът изисква прокуратурата да докаже и „значителната вреда“, настъпила в резултат на действията на Желязков. А засега единствената последица, която обвинението сочи, е, че са се създали „обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България“ – звучи твърде обтекаемо, за да впечатли и активизира съда да наложи санкция.
Скандалът с бюлетините в костинбродската печатница гръмна в деня за размисъл преди изборите тази пролет. При претърсването, направено по сигнал на депутатката от БСП Мая Манолова и обилно отразено от телевизията TV7, ръководена от Николай Бареков, бяха открити 351 075 годни за ползване бюлетини. Така и не стана ясно обаче дали са събрани каквито и да било доказателства какво точно е щяло да се случва с тези бюлетини. Сред професионалистите и сред журналистите нарастват съмненията, че и от делото срещу Желязков ще се разберат отговорите на тези въпроси.
