Уволненият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски е в отлична позиция за контраатака благодарение на поредната законодателна каша, забъркана от българските нормотворци. Наказаният заради манипулиране на собствения си избор в съвета от прокурорската квота някогашен заместник главен прокурор обжалва пред Върховния административен съд, санкцията, която му наложи ВСС. Ситнилски иска отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и спиране на неговото изпълнение. И макар че някои от доводите в жалбата на бившия заместник главен прокурор са спорни, а ВАС отказа засега да спре изпълнението, съдът ще разполага
с повече от достатъчно
основания да я уважи.
Ключовият аргумент в аргументацията на Ситнилски – че процедурата, по която е наказан, е грешна, той изложи в общи линии веднага след като бе уволнен. Той бе освободен по чл.320, ал.4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)- според неговия текст за вземане на решение е достатъчно да гласуват повече от половината от членовете на ВСС. А Ситнилски твърди, че в неговия случай трябва да се приложи чл.27 от закона, съгласно който решението трябва да подкрепят повече от две трети от членовете на съвета. Тезата на Ситнилски е, че разпоредбата, по която е уволнен, се отнася само за освобождаване на магистрати, но не и на членове на ВСС. И понеже членовете на съвета, избрани от съдебната квота, изгубвали качеството си на съдии, прокурори и следователи, докато трае мандатът им, този ред за освобождаване от длъжност бил неприложим в случая.
Ситнилски е прав само донякъде. Но той залага на бъркотията в съдебния закон. През 2009 г., след като гръмна скандалът с Красьо Черния, в закона бяха добавени норми, който трябваше уж да улеснят дисициплинарните производства срещу членове на ВСС. Тогавашният състав на съвета стигна до извода, че изобщо не може да уволни член на съвета заради липсата на законова процедура. Сега пък се оказва, че разпоредбите за уволнение вече са повече от необходимото и взаимно си пречат.
Съгласно чл.27, ал.1 от ЗСВ изборен член на ВСС се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията, описани в чл.130, ал.8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост. При Ситнилски несъвместимост няма, въпреки че една от хипотезите за наличието й е да е дисциплинарно освободен от съвета – решението не е влязло още в сила. Съгласно конституцията мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при подаване на оставка; при влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; при дисциплинарно освобождаване от длъжност или при лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
Прякото прилагане на конституционната норма не върши обаче работа. Едната причина е посочената липса на влязла в сила дисциплинарна санкция, тъй като наказаният я е обжалвал в съда. Другата причина е по-съществена – конституцията не урежда реда за търсене на дисциплинарна отговорност. Това трябва да стане въз основа на съдебния закон. А в него има цяла Глава 16, наречена точно така – „Дисциплинарна отговорност“. И съветът освободи Ситнилски именно по нейните правила. Изводът е, че основният довод, на който Ситнилски разчита – че по тези правила се освобождават само магистрати, но не и членове на съвета, е несъстоятелен. Достатъчно е просто да се прегледа въпросната Глава 16, за да е ясно, че с промените в ЗСВ от 2009 г. в нея са добавени именно текстове, уреждащи цялостно налагането на дисциплинарни санкции срещу членове на ВСС наред с тези срещу магистрати.
Член 27 от съдебния закон, който някои пристрастни коментари в медиите в защита на Ситнилски обявиха за „специален“ (поради което трябвало да бъде приложен с предимство пред „общия“ ред на Глава 16), поначало
не урежда провеждането
на дисциплинарни производства, макар и само срещу членове на съвета. Член 27 е в Глава 2, Раздел 1, озаглавен „Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет“. В нея има наистина три правила във връзка с хода на дисциплинарната процедура, като две от тях може да бъдат приложени без проблем. Такива са изискванията за започването й (по искане на една пета от членовете на ВСС или на една пета от народните представители, в зависимост от коя квота е избран провинилият се)и за срока, в който трябва да приключи – до един месец от постъпване на искането. Проблемът е в чл. 27, ал. 6, който въвежда втори вид мнозинство при гласуването – вместо повече от 1/3 гласовете да са повече от 2/3 от членовете на съвета.
Дали става въпрос за липса на синхронизация, или за
умишлено „недоглеждане“
не е ясно. Показателни са обаче опитите на председателя на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров да защити решението за уволнение на ВСС. В опит да отбие тиражираните неверни законови тълкувания Тодоров направи първо уговорката, че процедурата за налагане на дисциплинарно наказание на действащ член на съвета се прилага за първи път „и затова вероятно на мнозина тя не е напълно ясна, включително и на доста юристи“. После стигна до „откритието“, че всъщност ставало дума за две отделни процедури. Което не му пречи да признае, че „дисциплинарното производство е уредено в глава 16 на Закона за съдебната власт и се отнася както за действащи магистрати, така и действащи членове на ВСС“.
Очевидно бъркотията в главата на Тодоров е по-голяма от тази в закона. Според него едната процедура била за налагане на дисциплинарно наказание (с мнозинство повече от 1/3)на член на съвета. Другата процедура била за предсрочно прекратяване на мандата му (с мнозинство повече от 2/3). И понеже двете процедури са последователни – а първата за Ситнилски още не е приключила, защото той я обжалва в съда, втората изобщо не може да започне. Едва когато и ако съдът потвърди дисциплинарната санкция, можело да се пристъпи към втората процедура. Ако тази
невероятна мисловна конструкция
бъде приета, ще се окаже, че съветът трябва да гласува уволнението на Ситнилски два пъти с различно мнозинство, в зависимост от съдебното решение по жалбата му. Екзотика, която довежда закона до пълен абсурд и е в полза на Ситнилски, тъй като ВСС първо го уволнява, а после твърди, че далеч не го смята за уволнен.
Но Ситнилски има и други козове. В жалбата си той напомня, че е внесъл още преди гласуването искане за отвод на 10 членове на съвета, които нямало как да са безпристрастни, понеже участвали в дисциплинарното производство в няколко качества. Някои от тях били разпитани преди това в качеството им на свидетели, а други били заинтересовани като участници в провеждането му и като вносители на предложението. Ползването на информация, събрана със специални разузнавателни средства (СРС), също компрометира решението, тъй като тя поначало не е предназначена за решаване на дисциплинарни дела. А миналата седмица стана ясно, че по сигнала на Ситнилски от лятото на миналата година срещу Ясен Тодоров и срещу колежката му Галя Георгиева е образувано и досъдебно производство за нерегламентирано използване на данни от СРС. Разследването е срещу неизвестен извършител, но „неизвестните“ са всъщност Тодоров и Георгиева.
Те се подложиха на проверка от службите, за да получат допуск до класифицирана информация относно прокурорите Иван Ванчев и Емил Христов след изтичането на записите, от които стана ясно, че са лобирали сред прокурорите за Ситнилски при избора за ВСС. После тази информация беше споделена с другите членове на съвета в дисциплинарното производство. А това е наказуемо като издаване на чужда тайна във връзка със служебна дейност, ако секретната информация не се ползва за защита на националната сигурност или в рамките на наказателно производство. Ситнилски използва докрай тази ситуация в своя полза, твърдейки, че е нарушено правото му на защита, понеже дисциплинарният състав по делото му се запознал с приложените вече СРС, но отказал да ги предостави и на него. Но пък имало данни, че повечето членове на съвета също не са запознати с тях, което означавало, че са гласували само основавайки се на споделеното от Тодоров и Георгиева.
Ситнилски набляга и на обстоятелството, че никой от разпитаните като свидетели десетки прокурори не твърди, че той лично му е оказвал натиск. Според някои от свидетелите това ставало по линия на единоначалието чрез преките им ръководители. „В делото няма нито един факт, който да сочи извършено от мен деяние, отговарящо на критериите на вменените ми нарушения. Точно обратното, десетки свидетели, чиито показания са обявени за ирелевантни, категорично заявиха, че изборите за членове на ВСС от прокурорската квота са протекли прозрачно, демократично и че резултатите са израз на свободния вот на делегатите. Може би затова фактологическата, юридическата и логическата необоснованост на твърденията за извършени от мен нарушения е заменена с морални оценки“, пише до съда Ситнилски.
И именно тези аргументи ще натежат пред съда. Колкото до това прозрачни, демократични и свободни ли са били изборите за ВСС от прокурорската квота – прокурорите си знаят. Когато липсват стабилни юридически аргументи, моралът става обтекаемо понятие.
Разширявайки контраатаката, Камен Ситнилски прати отново, макар индиректно, стрели срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Него визира, когато в телевизионно предаване заяви, че атаката е заради опит за овладяванена съдебната власт и конкретно на прокуратурата от „настъпление на неидентифицирани елементи“. Членът на ВСС каза още, че поискал от председателя на ДАНС Владимир Писанчев да отнеме допуск до класифицирана информация на „лица, които нямат право на това“. Ситнилски изказа недоволството си и от това, че разследването за издаването й се води срещу неизвестен извършител.
Камен Ситнилски отхвърли и твърденията на заместник главния прокурор Ася Петрова, че й се разкрещял в телефонен разговор в опит да й окаже натиск по делото „Килърите“. Версията на Ситнилски е, че тя не изпълнила указанието му да докладва редовно за хода на делото. Чакал седмица-две и след което й се обадил, и я смъмрил, а тя му казала, че е докладвала на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. „Тогава повиших тон – министърът трябва да докладва на теб, ти си объркала принципа. Ася Петрова не е единственият прокурор, по отношение на когото съм повишавал тон. В прокуратурата място за глезотии няма. Няма място и за нарушаване на някои принципи – прокурор трябва да докладва на висшестоящия прокурор“, заяви Ситнилски.
