България изостава фатално с подготовката на научните проекти, с които кандидатстваме за финансиране по европрограмата "Хоризонт 2020". Тя е с общ бюджет 78.6 млрд. евро и замени през новия програмен период досегашната Седма рамкова програма за наука.
Въпреки широката кампания по популяризирането на "Хоризонт 2020" за последните осем месеца страната ни е спечелила едва 48.3 млн. евро от 229 проекти. За сравнение, на Румъния са й одобрени 552 разработки, а по-изостанали от нас са само Естония, Хърватска, Литва, Латвия и Малта. Нелицеприятните данни изнесе експертът в дирекция "Изследвания и иновации" на Европейската комисия Леонардо Пичинети, който участва в работен семинар у нас. На първа позиция по усвояване на средства от "Хоризонт 2020" се нарежда Испания с 5055 проекта и с усвоени 2.5 млрд. евро, втора е Германия оползотворила 2.3 млрд. евро, а трета е Италия, с одобрени проекти за 1.8 млрд. евро.
С разработки по "Хоризонт 2020" участват научни колективи, изследователски организации, университети, държавни институции, бизнес и неправителствени организации. Залага се на три основни приоритета. За върхови научни постижения до 2020-а са заделени 26 млрд. евро. С 18 млрд. евро се финансират проекти за технологично лидерство в промишлеността, обхващащи развитието на малки и средни фирми в сектори като информационните и нанотехнологии, роботиката, биотехнологиите и космосът.
По схема "Обществени предизвикателства" 32 млрд. евро ще бъдат насочени към здравеопазването, селското стопанство, морското дело и биоикономиката, енергетиката, транспорта, климата и околната среда, "мислещите" общества и сигурността.
Финансирането за 2014-2015-а е над 15 млрд. евро в 12 области. Приоритетни са здравеопазването, цифровата сигурност и интелигентните градове. Според Пичинети, за да разчитат на успех, българските учени трябва да се запознаят подробно с технологичните изисквания за всеки нов тематичен модул и да съобразяват проектите си с приетите стратегиии за развитие на страната ни. Друга негова препоръка е кандидатите активно да търсят партньори от Евросъюза, тъй като много научни организации и университети искат да попълнят консорциумите си, с които кандидатстват за средства.
