Президентът Росен Плевнелиев ни предложи твърде интересен поглед върху дейността на Митниците, в усилията си да защити назначението на Ваньо Танов за шеф на агенцията. Държавният глава днес изложи смазващия аргумент, че „не познавам друг шеф на Митниците, който да е събрал повече пари от него“. Е, как да възразиш на Плевнелиев? Нали казват, че когато цифрите говорят, и боговете мълчат.
Вярно, Митниците са приходна агенция,което ще рече, че основната им цел е да събират пари. Ама все пак са държавна институция, а това в една демократична държава означава, че освен тази си дейност, би трябвало все пак да обръща някакво внимание и на други принципи като морал, професионализъм, лоялност и т. н. Ако ставаше дума за частно акционерно дружество, може би аргументите на президента биха били неоспорими. Теглиш чертата и гледаш- приходи, разходи, а ето този е най-много на плюс , назначаваме го.
Плевнелиев обаче, явно смята, че държавата трябва да се управлява точно по този начин и продължава да ни залива с количествени суперлативи за новия шеф на Митниците:
„Не познавам друг шеф на Митниците, в цялата история на демократичния преход на България досега, който да е сложил рентгени на всички граници, който да е сложил измервателни уреди на всички тръбопроводи, петролопроводи, пристанища и на десетки хиляди бензиностанции“. Ето, как президентът вижда идеалния митническия началник. Слагай ударно рентгени и уреди и си перфектен за шеф на въпросната приходна агенция.
Подобна ревностна защита на един, макар и висш държавен служител, не изглежда особено уместна, когато идва от президентската институция. Та нали самият Плевнелиев също днес казва, че „правителствата са преназначавали десетки хиляди служители в стохилядната българска администрация“. Защо пък само един от тях е толкова важен?
Дори премиерът Близнашки беше доста по-умерен в защитата на собственото си назначение, като го оправда с липсата на достатъчно време за намирането на по-подходящ човек.
Плевнелиев обаче, е непоколебим. Който събира най-много пари, той е нашият човек. Както се казва в такива случаи: Браво Ваньо! Браво Танов! Или може би е по-точно: Ало, Ваньо!
