Добър знак е, че Висшият съдебен съвет проумя, че има имиджов проблем, отбеляза в началото на миналата седмица сегашният правосъден министър Христо Иванов. Но май бързо разбра, че много е надценил членовете на кадровия орган в съдебната власт.
Всъщност само в рамките на няколко седмици ВСС се оплете като пиле в кълчища в този „имиджов проблем“. Който впрочем не се дължи на нещо друго, а на собствената му калпава работа. С изненадваща последователност и устрем кадровиците на съдебната власт се заеха да нижат гаф след гаф: първо нарочиха за главен виновник за сринатия си авторитет пресдиректорката, Светла Иванова, която набързичко уволниха. После решиха да си направят собствена редколегия, която да мие срама от челата на членовете на ВСС. А като за капак ВСС се зае да прави и собствени ПР акции – очевидно с идеята, че това е фасулска работа, с която може да се справи всеки. Резултатът от тази художествена самодейност обаче беше пълен провал.
ВСС организира първата си и до момента безпрецедентна рекламна акция в сряда (20 август), в защита на електронната си система за гласуване. За публика бяха поканени журналисти, неправителствени организации и дори посланици, планирани за участие във второ представление на следващия ден.
Така и не стана ясно как се роди идеята да се свика цяла камара журналисти и НПО-та и да ги кичнат пред компютрите в заседателната зала, където се гласуват решенията на съвета. Целта поне беше ясна: да видят с очите си колко е читава електронната система и да спрат да лаят и да натискат да се върне гласуването с бюлетини при избора на нов председател на Върховния касационен съд. А и при всички следващи назначения.
ПР акцията обаче се оказа повече от неуспешна. Не само защото вместо да бъдат замазани, всички несъвършенства на електронната система за гласуване лъснаха за пореден път. И медиите съвсем правилно акцентираха на най-важния проблем: че системата позволява да се контролира вотът на членовете на ВСС. А оттам и да може да бъде манипулиран по „правилния“ начин. Но това се знае отдавна и не е новина.
По-лошото бе, че самият ВСС се разцепи за пореден път, при това публично. Стигна се дотам петима от членовете му да пишат отворено писмо до колегите си, а от него пък лъсна цялото безумство в отношенията между хората вътре в самия ВСС. Оказа се, че Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Елка Атанасова и Калин Калпакчиев са научили от вестниците за инициативата на ВСС да се „отваря“ към медии и посланици. В това няма нищо лошо, стига решението за него да беше взето по законния ред, обясняват вечните „бунтари“ в съвета.
Не стана ясно защо колегата им Ясен Тодоров, който бе посочен като основен организатор на акцията и който на всичкото отгоре е шеф на етичната комисия на ВСС и би следвало сам да е пример за нормална колегиалност, не е сметнал за нужно поне да уведоми останалите за предстоящото „представление“. Спестените усилия обаче родиха следното публично предупреждение: „Заявяваме, че независимо от нейната техническа сигурност, системата принципно не може да гарантира едновременно, тайно и при равнопоставеност на кандидатите гласуване при избор, в случаите на участие на повече от един кандидат в изборните процедури. Заявяваме, че нашата позиция, изразявана многократно през последните две години, е, че само вот с интегрална бюлетина може да гарантира законосъобразно гласуване – тайно, еднократно волеизявление, подлежащо на контрол при спор за законосъобразност. Посоченото е особено важно, с оглед предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд и предстоящите множество избори на административни ръководители в органите на съдебната власт, при които следва да се осигури гласуване в пълно съответствие с Конституцията и законите на страната“, написаха петимата бунтари.
Всъщност единствените предимства на машинното гласуване е, че то бързо вади резултата. Проблемите, които то поставя, обаче са много повече и далеч по-съществени. Тайната на вота е само единият от тях. А другият е липсата на равнопоставеност между кандидатите. „Системата е математически погрешна, когато се гласува за множество кандидати само с „да“ и „не“, поясни специалистът Явор Джонев, поканен да присъства на презентацията във ВСС от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Според него системата поставя в неравнопоставеност всеки следващ кандидат и това си е съвсем обективен, чисто математически факт.
Освен това проблем възниква и от правилата за гласуване във ВСС, според които ако първият кандидат събере необходимото мнозинство за назначение, за останалите изобщо не се гласува. А това е скандална неравнопоставеност на кандидатите за държава с претенции да се нарича правова.
Като се прибави и станалата пословична предсказуемост при избора на съдебните началници през последната година, която очевидно не е плод само на личните им качества и професионални умения, става съвсем разбираем натискът поне вотът за председател на ВКС да бъде направен по стария, изпитан начин – с тайно гласуване с бюлетини.
Мнозинството във ВСС обаче очевидно докрай ще се опъва като магаре на мост, въпреки препоръките, които вече валят отвсякъде. В последните дни в потока се включи и министърът на правосъдието Христо Иванов, който упорито повтаря, че според него вотът за председател на ВКС трябва да бъде с бюлетини и че този въпрос ще се постави по време на заседанията на ВСС. „Решенията се взимат от ВСС. Но аз ще искам да се разсеят всички съмнения около процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд. Единственият начин за гласуване, който не е бил поставян под съмнение досега, е този с бюлетини“, категоричен бе Иванов.
В началото на септември пък пристига и поредната порция евроексперти, които ще пишат следващия доклад за това как България се справя с проблемите си в областта на правосъдието. Няма начин да не стане дума за правилата за предстоящия избор на председател на ВКС и за недоволството срещу тях. Инатът и стръвта, с които ВСС ги брани, напук на становищата дори на част от собствените си членове, със сигурност ще впечатлят еврочиновниците и те чинно ще си го напишат в доклада, с който пак ще шамаросат държавата. Но малцина хранят илюзии, че на мнозинството във ВСС изобщо му пука за това.
