Не съм се крил от съда, получих всичките си призовки, обяви във вторник (12 август) Делян Пеевски, след като няколко медии изненадващо съобщиха, че ексдепутатът се скатава от призовкарите. Това беше странно предположение, защото най-малко успелият млад мъж има повод да си играе на „тука има-тука нема“ с органите на съдебната власт.
Пеевски сподели миналата седмица, че е „удоволетворен“ от Софийския градски съд, който отмени постановлението за прекратяване на разследването за покушението над неговата персона и върна папките обратно в прокуратурата с указанието да си свърши работата. Става дума за онова прословуто разследване за опит за убийство, което накара главният прокурор Сотир Цацаров публично да се извинява.
Да припомним, че то бе образувано по сигнал от бодигардовете на депутата от ДПС. В средата на юни бяха задържани и вкарани в ареста трима души – Георги Христов, Красимир Методиев и Венцислав Върбанов, а срещу тях беше повдигнато обвинение, че са планирали да ликвидират Пеевски през месец май тази година. Опитът им останал недовършен „по независещи от тях причини“. Часове по-късно обаче задържаните бяха пуснати на свобода, при това без да им бъдат наложени никакви мерки за неотклонение – тогава за първи път бе казано в прав текст, че срещу тях няма никакви доказателства да са опитвали да отстрелят депутата.
Излагацията бе голяма, а прокуратурата и полицията по най-грозния начин започнаха да си прехвърлят топката за това кой е виновен за нея. Прокурорите се опитаха да обяснят, че едва ли не са били „подхлъзнати“ от МВР, което образувало досъдебното производство по случая с първото си действие по разследването и при условията на „неотложност“. Чак след това уведомили прокурора. От МВР обаче обявиха, че са съгласували с прокурор всяко свое действие. А и трудно може да се вярва на друго, защото жертвата в случая бе един депутат, при това знаков не само за партията си, а за цялата държава. За нажежаване на страстите послужи и старото подозрение, че новоизпеченият шеф на СГП Христо Динев има връзка с ДПС, а разследването водеше именно „подопечната“ му прокуратура.
В крайна сметка държавното обвинение призна, че „доводите на СГП не могат да бъдат споделени“ и че „въз основа на събраните до момента доказателства не може да бъде направено обосновано предположение, че тримата обвиняеми са извършили престъплението, в което са обвинени“. Сотир Цацаров публично си посипа главата с пепел пред медиите и каза, че е по-добре прокуратурата да си признае грешката, отколкото да продължи да стои зад обвинението само на инат. Така на 30 юни разследването беше прекратено.
Впоследствие обаче се случи чудо: нарочените за килъри и тяхната „жертва“ застанаха заедно срещу прокуратурата и срещу това прекратяване, макар и с различни мотиви – тримата обвиняеми поискаха възобновяване на разследването, за да доизчистят докрай имената си. А Пеевски очевидно продължава да смята, че се е превърнал в мишена.
Ще оставим настрани съмнението дали резултатът от това дело щеше да е същият, ако жалбите бяха само от уличените. Както и чисто драматургичния ефект от това, че Пеевски се изправя срещу Цацаров, макар и задочно. Факт е, че на 8 август състав на Софийския градски съд отмени прекратяването на разследването и разпореди на прокуратурата да си свърши работата докрай. Защото стана очевидно, че след първоначалните действия на полицията и зрелищните арести по-нататък разследването просто е било претупано.
Това личи особено ярко от унищожителните мотиви, с които съдия Мариета Райкова от СГС върна делото за доразследване. От тях става ясно, че тримата обвинени са били включени „на слушалки“, а после и прибрани в ареста, без срещу тях да са били събрани предварително каквито и да било годни доказателства. Разследване всъщност не е имало: по делото са иззети множество документи, компютри, вещи и пари, на които дори не е направен оглед, камо ли анализ имат ли някаква връзка с предполагаемото престъпление и каква.
Разпитан е анонимен свидетел, който е разпитван през куп за грош, защото от показанията му не става ясно нищо – въпросите са били общи и неконкретизирани, а начинът, по който е направен разпитът, изначално не позволява достоверността на твърденията му да се провери. На всичкото отгоре е нарушена и процедурата при разпита му – на защитата изобщо не е дадена възможност да постави своите въпроси, които с голяма доза вероятност биха били далеч по-точни и конкретни. Вероятно никога няма да се разбере дали всичките тези гафове са плод на некадърност, на немарливост или на предварителна яснота, че от тази трънка заек няма да излезе. Сигурно е само, че същите тези въпроси си е задавал и съдът. Затова и съдия Мариета Райкова просто отказва да приеме становището на прокуратура, че потенциалът за събиране на доказателства е изчерпан, и поиска ясни отговори: не само за това дали тримата обвинени са участвали в опит за покушение над Пеевски, а и дали изобщо е имало престъпление и какво е то.
Отговорът обаче едва ли ще дойде скоро. Сега вероятно разследването ще продължи и ще бъде преквалифицирано от „опит за убийство“ в „приготовление към убийство“. А както става у нас, след година или две делото пак ще бъде прекратено от прокуратурата, когато новите властови пластове в държавата ще са вече преуредени.
Що се отнася до тримата набедени убийци – за тях нашенската Темида е зла мащеха. Те вече обявиха, че ще съдят държавата у нас и дори в Страсбург, ако се наложи, след като обвиненията срещу тях бъдат окончателно изчистени. А по всичко изглежда, че имат голям шанс за това. Георги Христов, Красимир Методиев и Венцислав Върбанов нито ще са първите, нито последните, които искат да съдят прокуратурата заради незаконните й действия. Само за миналата година тя бе осъдена да плати над 2 млн. лв. като обезщетения на 280 граждани, които са я осъдили. Лошото обаче е, че парите за тези обезщетения излизат от нашите джобове – на данъкоплатците. А фактът, че са нанесли вреда на държавата, по никакъв начин не влияе на кариерното развитие на виновните прокурори. Нещо повече – делата срещу „знакови“ подсъдими, макар и провалени, обикновено се превръщат в трамплин към постовете по върха на съдебната власт.
