Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) отново пласира свой кадър – и в служебното ръководство на вътрешното министерство. За втори път заместник-министър става Филип Гунев, който, изглежда, е абониран за този пост в периоди преди избори. Той беше назначен в МВР от Марин Райков, министър-председател на служебното правителство преди изборите през май 2013 година.
Предпочитанията на сегашния премиер Георги Близнашки към Гунев като заместник на Йордан Бакалов на пръв поглед изглеждат необясними. В кабинета на Райков задачата на експерта от ЦИД бе да наблюдава подготовката за изборите. Гунев участва активно в работата на изборния борд през 2013 г., но всички помним какъв мегаскандал избухна точно преди вота. При акция на ДАНС и прокуратурата в печатница „Мултипринт“ в Костинброд бяха заловени 351 075 бюлетини, предназначени според прокуратурата за фалшифициране на резултатите от изборите в полза на ГЕРБ. Печатницата бе собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, а за отпечатването на бюлетините отговаряше главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който обяви обществената поръчка и наблюдаваше изпълнението й. Той бе назначен на този пост от предишния премиер Бойко Борисов, но остана на него и по време на служебния кабинет на Марин Райков
Любопитен детайл е, че МВР беше изолирано от случая-може би защото в ръководството му бяха назначени хора, които вече бяха работили с бившия министър Цветан Цветанов. Начело на министерството беше бившата началничка на специализираната административна дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“ Петя Първанова, която винаги придружаваше Цветанов при посещенията му в Брюксел. Ясно е, че подобна операция, целяща да удари по изборния имидж на партията на Цветанов, нямаше как да бъде разпоредена, без мишената да разбере за нея.
И така с участието на водената от Сотир Цацаров прокуратура и на агентите от ДАНС акцията в Костинброд се проведе и скандалът гръмна. Служебното правителство се опита да обясни, че става въпрос за производствен брак, който трябвало да се съхранява до изборите и после да бъде унищожен. По закон изпълнителят на обществената поръчка бе длъжен да подготви с 10 на сто повече бюлетини от броя на записаните в избирателните списъци граждани и това да е резерв, който да бъде предаден на местните администрации.
След една година шумният скандал се спихна до размерите на дело с един-единствен обвиняем – Росен Желязков. Прокуратурата внесе обвинителен акт срещу него за престъпление по служба – неизпълнение на служебните задължения и за неосъществен контрол върху дейността на служителите от администрацията на МС. През февруари тази година Софийският апелативен съд потвърди разпореждането на Софийския градски съд, с което производството по случая „Костинброд“ бе прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. После пак бе внесено и ще се гледа чак на 29 септември – броени дни преди изборите. А както вече знаем, после я камилата, я камиларят…
Случилото се обаче няма как да не тежи в CV-то на Филип Гунев. На Близнашки обаче сякаш не му пука от сенките на миналото, паднали върху назначения от него заместник вътрешен министър. Дали пък предсрочните избори наесен всъщност няма да са поправителен изпит за Гунев? Тепърва ще видим. Напоследък представители на ръководения отново от Цветан Цветанов предизборен щаб на ГЕРБ все по-често заявяват, че очакват да получат мнозинство в следващия парламент. Може ли да стане това при цялото отвращение на българите към театъра, наречен демократични избори, който върти едни и същи политически физиономии на сцената? Явно има как – не само по Коледа, но и по избори се случват чудеса.
От социалната антропология до вътрешните дела
Служебната биография на заместник-министър Филип Гунев наистина е впечатляваща. Той е магистър по социална антропология от Лондонския икономически институт (ЛИИ) и по международни отношения от Колумбийския университет (САЩ,) доктор по социология. Гунев е завършил Националната гимназия за древни езици и култури в София, бакалавър е по специалността „Бизнес администрация“ от Ийстърн Назарин Колидж в Бостън, САЩ. Работил е като администратор на ценни книжа в „Пътнам Инвестмънтс“ като финансов анализатор в „Бийкън Хелт Стратеджис“ – все в Бостън, като управляващ консултант в „Мейтрикс Нолидж Груп“, Лондон, Великобритания. До март 2013-а е експерт в Европейската комисия, член на Работната група по въпросите на корупцията, докладчик по напредъка на Черна гора в областта „Правосъдие и вътрешни работи“ в преговорния процес за присъединяване на страната към ЕС. Между 2003-2006 и 2008-2013 Филип Гунев е старши анализатор към Центъра за изследване на демокрацията в София. От 2003 г. работи като мениджър и изследовател по проекти на Европейската комисия, във „Фронтекс“, в Центъра за изследване на демокрацията, в Институт „Отворено общество“ (Ню Йорк, САЩ), в Координационния център за контрол над малките оръжия и лекото въоръжение в Югоизточна Европа (SEESAC) и други.
Преди месеци Филип Гунев се изказа остро срещу мнозинството в парламента, което отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев върху Закона за МВР. Той определи поведението им като политически безотговорно. Гунев мотивира позицията си с предстоящата политическа промяна след изборите през сегашната 2014-а. „Най-вероятно новото правителство ще е съставено от ГЕРБ, която яростно се съпротивляваше на закона, и най-вероятно нейните депутати ще побързат да върнат стария закон, ако са мнозинство. Точно такива чести промени дестабилизират системата на МВР. Ако перспективата беше сегашната коалиция да се задържи още две-три години на власт, тогава приемането на закона не би било чак толкова безотговорно, въпреки че според мен приемането на закони за МВР без широк консенсус е безотговорно по принцип. Втората причина да смятам, че е безотговорно, е финансовата обезпеченост, която е донякъде причина за ветото на президента. Значителните финансови ангажименти, които явно ще последват от действието на закона (за които съм съгласен принципно, че трябва да се търси решение), отново следва да бъдат обект на консенсус с ГЕРБ, защото има достатъчно примери за разпоредби и в сегашния закон на МВР, които са финансово трудно изпълними и единствено са повод за съдебни дела от страна на полицейските синдикати“, бе позицията на Гунев.
Любопитно е, че експертът от ЦИД няма ласкаво мнение за главния прокурор Сотир Цацаров. По повод разследването за незаконното подслушване в МВР по времето на Цветан Цветанов, Гунев обяви, че „подходът: „на колене, ти си абсолютен престъпник“, който гледахме, се трансформира в свръхрафиниран и още по-вреден подход по същата линия, но в по-голяма скала. Където десет прокурори – заедно с главния, се нареждат и ти обясняват за подслушване и бюлетини, предхождано от едва няколко дни разследване“. Според него страстта, с която от прокуратурата „се нахвърлиха върху Цветанов, Борисов, Флоров, и т.н., е от разследванията от типа да се търси под вола теле. Държавното обвинение се фокусира върху реализации с политически оттенък“, твърди Гунев. Според него в това число е и скандалът от Костинброд миналата година. „Теоретично може да се твърди, че разследването за бюлетините е големият удар, но там всички, които знаем нещичко за избори, разбираме, че това няма как да е било голямата схема, която се мъчат да представят. Прокуратурата остава не водеща, а следва събитията, МВР и ДАНС“, смята Гунев.
