Българската банкова система да бъде поставена под опеката на Единния европейски надзор. Това измислиха по време на консултациите помежду си само преди две седмици представителите на политическите партии и президентът на България. На пръв поглед блестяща и логична идея, след като надзорът у нас не се справя и допусна да се случи онова, което се случи през изминалия месец. Мотивът на всички тях е, че общественото доверие към БНБ и към качеството на надзора, който осъществява, е равно на нула и е редно неговите функции да бъдат иззети от друга високоуважавана и по-възможност външна институция.
Причините за този „консенсус“ така и не станаха ясни. Никой не е потърсил и мнението на банковите институции и на банковите мениджъри, както се разбира.
И как изведнъж се стигна до такова важно решение, след като няколко правителства подред обясняваха, че такъв ход не е изгоден за България, тъй като няма да можем да се възползваме пълноценно от възможностите на този механизъм?! Май първият намек за прехвърляне на надзорните правомощия към ЕЦБ прозвуча от депутата от ГЕРБ Менда Стоянова по време на заседанието на извънредната Комисия по бюджет и финанси на 11 юли, където се обсъждаха първите резултати от одита на Корпоративна банка. „Може би няма да е зле Европа да ни наблюдава, а може би и е добре да дадем на ЕС и нашия банков надзор“, отбеляза тогава Менда Стоянова.
Няколко дни по-късно, на 15 юли, БНБ задейства процедурата за кандидатстване. Тези действия на Централната банка също будят известно недоумение, тъй като тя досега не бе изразявала подкрепа за този механизъм. „Ние не възнамеряваме да се включваме в единния надзорен механизъм“, заяви гуверньорът на БНБ Иван Искров в речта си пред Асоциацията на банките в България през декември 2013 година. Тогава той аргументира тази позиция с добре известните причини – че страната ни би поела големи рискове, ако се присъедини към единния надзор, преди да е влязла в еврозоната, и че по този начин бихме прехвърлили значителни национални надзорни правомощия на една институция, която тепърва започва да трупа свой опит в надзорната дейност. Аргументите на Искров все още звучат логично и днес, тъй като европейският надзор започва да действа ефективно от ноември тази година.
Всъщност въпросната идея звучи добре само за пред хората. А на практика е поредната безсмислица. Неслучайно някои запознати с надзорните практики експерти реагираха с ироничния израз „Плашим гаргите“. Но и те не са докрай прави – не е толкова безобидно. Защото всъщност влизането в Единния европейски надзор означава държавата, в лицето на БНБ, да се откаже от суверенното си право да осъществява контрол върху една важна система като банковата.
Подчиняването ни на Европейския надзор се представя на обществото като
първа стъпка към влизането в Европейския банков съюз
Само че това е нещо като да се хвърли човек в басейн, без да знае да плува и без да има спасителен пояс. Ще поставим банковия си сектор под пълен външен контрол, при това на една институция, която тепърва предстои да се изгражда. Този европейски надзор все още няма действащи структури, нито назначени в тях експерти. Освен това държавата ни ще трябва да приеме констатациите и контрола на този нов надзор, но в същото време по никакъв начин няма да се възползва от бонусите на Европейския банков съюз от рода на рефинансиране от ЕЦБ, ползване на средства от Фонда за преструктуриране на банките и така нататък – по простата причина, че не е член на еврозоната. А там никой не ни иска, независимо че изпълняваме критериите от Маастрихт.
Когато обсъждаме
в чии ръце предаваме контрола
върху българския банков сектор, не бива да забравяме още един факт.
Хората, които ще осъществяват този надзор, са именно тези, които в периода 2009-2013-а бяха принудени да наливат десетки милиарди държавни средства, за да спасят от крах банковия сектор в собствените си страни. И именно тогава констатираха, че собствените им надзорни системи са прекалено слаби, за да усетят и предотвратят навреме проблемите в големите им банки. Това се случи и в Германия, и в Австрия, и в Белгия, и в Италия, и в Испания, и в Ирландия. Случва се в момента и в Португалия. А за Кипър и Гърция е направо излишно да споменаваме. Само че там нямаше публични дискусии трябва ли да се плащат само гарантираните влогове, или всички вложения да бъдат защитени. Там ръководствата на отделните държави, ЕЦБ и Европейската комисия просто застанаха твърдо и без уговорки в защита на банковата система.
Но у нас заради проблема с една или две банки – както обикновено – веднага бе залян с помия именно надзорът. Но ако анализираме безпристрастно ситуацията у нас и в чужбина, ще видим, че
проблемът не е в качеството на надзора
Организацията и действията на нашия не са по-лоши от тези в която и да е друга държава в ЕС. Проблемът е в непримиримите политически борби тук. В страните от еврозоната, а и в много други страни от ЕС, когато има криза, политиците отдават предимство на националния интерес, независимо от своята окраска. Така че евентуалното влизане на страната ни в Единния европейски надзор няма да доведе до повишаване на качеството на текущия контрол върху банките. Да не се заблуждаваме, че екипи от европейски експерти ще си дават зор да идват и да ровят на място в кредитните досиета на българските банки. Текущите проверки ще продължат да се правят от инспекторите, работещи в БНБ, и техните доклади ще се изпращат за сведение и анализ в Европейския банков надзор. Така че в това отношение нищо няма да се промени. Но определено в работата на управление „Банков надзор“ на БНБ трябва да бъдат направени
някои корекции
Задължителните инспекции на място на всяка кредитна институция у нас е добре да се извършват поне два пъти в годината, а не както досега, един път годишно. Освен това ще бъде добре да се върне практиката отпреди средата на 2007-а – при тези проверки е правен подробен анализ на 80% от кредитния портфейл на банките. Сега такъв анализ се прави за 25-30% от кредитите.
Нищо не пречи да се възстанови традицията на базата на данните от дистанционния контрол управление „Банков надзор“ всеки месец да изготвя доклад за състоянието на финансово-кредитната система, който задължително да се обсъжда на нарочно заседание на управителния съвет на БНБ. При това обсъждане със сигурност ще бъдат поставяни въпроси и ще бъдат правени коментари за състоянието на отделните банки, въз основа на които могат да бъдат поръчвани допълнително тематични надзорни проверки, и тези доклади също да бъдат обсъждани от УС на БНБ. И най-добре е всички тези правила да бъдат включени с текст в Закона за БНБ, а не в някакви наредби и наръчници. Защото само ако подобни дейности са заковани със закон, ще сме сигурни, че няма да бъдат променени от някое облечено във власт недобросъвестно лице. Въвеждането на въпросните правила ще ни даде сигурност, че целият управителен съвет е наясно с текущото състояние на банковия сектор, и ни дава основание да търсим отговорност за един или друг проблем от управителното тяло на Централната банка. Разбира се, подобна практика ще изисква увеличаване на броя на служителите в управление „Банков надзор“, повишаване на изискванията към професионализма им и съответно на заплащането им. Това е въпрос, който БНБ може да реши без усилие. Просто за известно време тя няма да прави вноски в държавния бюджет.
Но да се върнем към
Единния европейски надзор и капаните му
в които България може да попадне. Влизането в тази система означава, че срещу отказа от надзорен суверенитет България разчита да се възползва най-вече от репутацията на Европейския надзор. А също – да прехвърли отговорността върху него. Казано по друг начин – пред обществото ще бъде обявено: европейците оцениха банковата ни система като добра и никой не бива да се съмнява в това. А при евентуална криза нашенските институции ще могат да заявят: „Ама нали Европейският банков надзор твърдеше, че финансово-кредитната ни система е стабилна. Ние какво сме виновни за проблемите.“ Присъщите за българските политици и чиновници хитринки от селски вечеринки. Само че и европейците са наясно с тези номера – те се прилагат и в другите държави от ЕС, но по-много по-елегантен начин. И тъй като познават този театър, експертите от ЕЦБ, под чийто контрол е надзорът, със сигурност ще се опитат да предотвратят разиграването му и на българска сцена. А по тази и по други причини ЕЦБ може и въобще да не се съгласи да включи българските банки под контрола на Единия европейски надзор. Освен това първото нещо, което ще направи, е да поиска пълен преглед на качеството на активите на всяка една от тях. И то по критерии, които ще са много по-сурови от приложените към банките в държавите членки на еврозоната. Защото страната ни не е в еврозоната и при възникване на евентуална криза българската банкова система не може да разчита на предвидената за тях подкрепа от Европейската банка или от фондовете на ЕС.
Още отсега можем да твърдим, че тази проверка на активите ще бъде направена така, че да обоснове необходимостта няколко кредитни институции у нас да наберат допълнителен капитал. И общият му размер вероятно ще е около 2-2.5 млрд. лева. Всъщност този капитал е необходим най-вече за да се застрахова Единият европейски надзор от всякакви репутационни рискове, свързани с българската банкова система. И най-вече срещу политическия риск. Ще напомним, че някои български банки с чуждестранен капитал от една-две години включват в оценките си за общия оперативен риск компоненти като риск от кредитни измами, риск от негативна за финансовия бизнес промяна на нормативните документи и разни други подобни елементи като застраховка срещу безобразията на политиците и на държавните ни институции. Та когато европейският надзор обяви, че общия размер на средствата, с които някои наши банки ще трябва да попълнят капитала си, е, да кажем, 2 млрд. лв., ще възникне въпросът откъде ще дойдат те? Най-логичният отговор е: от акционерите? Ами ако акционерите не могат да ги намерят, тогава какво? В нормалните държави в подобни случаи правителствата им временно осигуряваха тези средства, като дадоха срок от две или три години на въпросните банки да им ги възстановят. Ние обаче не сме нормална държава. У нас стане ли дума да се приложи такъв подход, това ще отприщи вълна на политически спекулации на тема: как се прахосват парите на данъкоплатците. И тогава какво се случва? Възниква ситуация на перманентно недоверие към банките и опасност от паника. И как ще я преодолеем, след като БНБ няма правни механизми за въздействие, а правителството не разполага с необходимия финансов ресурс? Никак. Просто рухваме. ЕЦБ си запазва авторитета на бдителен и безпристрастен контрольор, който ни е предупредил, но ние, некадърниците, нищо не сме направили и… ни поканва да напуснем Единния надзор.
На фона на тези съображения – това ли е посоката, в която да хвърляме усилията си?!
